Андроник от Родос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андроник от Родос
Ἀνδρόνικος
древногръцки философ
Роден
Починал
предполага се I век пр.н.е.
Философия
ШколаПерипатетици

Андроник от Родос е древногръцки философ, схоларх на перипатическата школа. Известен е с това, че публикува наново произведенията на Аристотел, с което оформя основата на текстовете, които са достигнали до наши дни. [1]

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Живее около 60 г. пр. Хр. Андроник е единадесетия схоларх на перипатетическата школа[2]. През 58 г. пр. Хр. преподава в Рим, където сред неговите ученици е Боеций Сидонски, с който е учил Страбон.[3] Андроник е първият, който събира в систематичен вид Аристотеловото литературно наследство, като същевременно го тълкува и оценява. До наши дни не е достигнало нищо написано от него, но той поставя началото на екзегетичната традиция в коментирането на Аристотел[4]. Има съмнения, че доскорошно смятаното за негово обобщено описание на емоциите е по-скоро подправено[4].

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ауди, Робърт. Философски речник. София, Труд, 2009. ISBN 9789545289293.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Falcon, Andrea и др. Commentators on Aristotle // The Stanford Encyclopedia of Philosophy Summer 2012. Stanford University. Посетен на 3 март 2013.
  2. Ammonius, In de Int. 5.24
  3. Strabo, xiv.; Ammonius, in Aristot. Categ..
  4. а б Ауди 2009, с. 33.