Поликлет Стари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Поликлет
древногръцки скулптор
Роден: 5 век пр.н.е.
Починал: 5 век пр.н.е.

Поликлет (на старогръцки: Πολύκλειτος) е древногръцки скулптор от средата и втората половина на 5 в. пр. Хр.

Един от най-известните скулптори на класическия период на Древна Гърция, той е съвременник и съперник на Фидий. Ученик е на Агелад според Плиний Стари. Поликлет е ваял предимно атлети. От неговите произведения най-известни са – „Дорифор(ос)“ („Δορύφορος“/"Копиеносец"; бронзова статуя на силен атлет с копие), „Дискофор(ос)“ („Δισκόφορος“/"Дискохвъргач") и „Диадумен(ос)“ (Мъж, увенчаващ се с диадема). Никоя от оригиналните статуи не е запазена, известни са само техни римски копия[1].

Той се счита за първия теоретик и естет, като възгледите си излага в труда Canon (Правило). Придава голямо значение на ритъма и симетрията, за да се постигнат идеалните пропорции и хармония на човешкото тяло. Разглежда и динамичното противопоставяне между свободно отпуснатите и напрегнатите части на тялото, както и посоките им на движение. Неговите статуи на млади атлети са балансирани, ритмични и с фини детайли и въплъщават именно тези принципи. Свободното използване на contrapposto (представяне на човешкото тяло завъртяно около вертикалната ос) спомага да се разчупи традицията на строго фронтално ориентираната поза[1].

Според Павзаний Поликлет е автор на статуята на богинята Хера на трон, изработена от злато и слонова кост в храма на Хера (ХерайонАргос[2], която съперничела по красота на известните статуи от злато и слонова кост на Атина и Зевс[1].

Поликлет печели конкурс сред най-добрите древни майстори за изпълнение на статуя на амазонка, който бил обявен при строежа на храма на Артемида в Ефес[1]. Скопас и Лизип са негови последователи.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Polyclitus. // Енциклопедия Британика, 4 май 2016. Посетен на 22 март 2019. (на английски)
  2. Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 2.17.4.