Артур Шопенхауер

Артур Шопенхауер Arthur Schopenhauer
германски философ
Роден	22 февруари 1788 г. Данциг, Жечпосполита
Починал	21 септември 1860 г. Франкфурт, Германска конфедерация
Погребан	Франкфурт на Майн, Федерална република Германия
Религия	атеизъм
Учил в	Гьотингенски университет Хумболтов университет на Берлин
Философия
Регион	Западна философия
Школа	кантианство, идеализъм
Интереси	метафизика, естетика, етика, феноменология, психология, морал
Идеи	воля, песимизъм
Повлиян	Имануел Кант, Хегел, Аристотел, Платон, Спинова
Повлиял	Ницше, Вагнер, Витгенщайн, Фройд
Семейство
Съпруга	няма
Подпис
Артур Шопенхауер в Общомедия

Артур Шопенхауер (на немски: Arthur Schopenhauer) е германски философ.

Неговото най-известно произведение е „Светът като воля и представа“. Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.

Биография

Роден е на 22 февруари 1788 г. в Данциг, Прусия (днес Гданск, Полша), в семейството на богат търговец. Започва образованието си в Хамбург, където живее до пролетта на 1807 г. Внезапната смърт на баща му решително променя насоката на живота на неговото семейство. Докато майка му и по-малката му сестра се преместват във Ваймар, той остава в Хамбург, изучавайки изкуствата и естествените науки. По-късно в Гота и Ваймар се подготвя за кандидатстване в университет. През 1809 г. е приет в Гьотингенския университет, където изучава метафизика и психология при Готлоб Шулце, който го съветва да се съсредоточи върху Платон и Кант. От 1811 до 1813 г. учи в Берлинския университет, а в Рудолщат завършва дисертацията си и става доктор по философия в Йена. През май 1814 г. напуска Ваймар, където се е радвал на компанията и задълбочените разговори с Гьоте и ориенталиста Фридрих Майер, който го запознава с ученията на древните индуси.

Изучаването на Ведите и Упанишадите, заедно с философията на Платон и Кант, става основа на неговата собствена философска система. Той се премества да живее в Дрезден, където създава фундаменталния труд „Светът като воля и представа“, фокусирал задълбочените му занимания и размисли върху източната и западната философия. Завършва труда си през 1818 и го издава през следващата 1819 г. През същата година му се ражда извънбрачно дете, което умира.

Гробът на Шопенхауер

През 1820 г. става лектор в Берлинския университет и съперничеството му с Хегел започва. В опит да срине студентската подкрепа към философията на Хегел, Шопенхауер нарочно насрочва лекциите си, така че те да са по едно и също време с тези на Хегел. Въпреки това само 5 студенти започват да следват лекциите на Шопенхауер и той отпада от академията. Никога повече не преподава в университет. Късното му есе „За университетската философия“ изразява неговото възмущение от университетската философия.

През 1831 г. Хегел и Шонепхауер напускат Берлин заради епидемия от холера. Хегел обаче се завръща преждевременно, заразява се и умира няколко дни по-късно. Тогава Шопенхауер се премества на юг и се заселва за постоянно във Франкфурт на Майн през 1833 г. Там той прекарва сам последните 27 години от живота си. Там създава двутомника „Парерга и Паралипомена“, плод на дългогодишни занимания и рефлексии върху историята на философията, парапсихологията, нещата от живота и практическата житейска мъдрост.

Умира на 21 септември 1860 година във Франкфрут на 72-годишна възраст.

Философия

Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща. До появата на човека имаме световна воля, а с появата му волята става представа. Тази воля е ирационална, без цел и посока, извън времето и пространството, извор на гигантска енергия. Тази воля може да бъде усетена в силата на природата. При човека това е волята за осъществяване на различни желания, което прави живота страдание, защото щом задоволим едно наше желание, веднага се появява ново.

Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма свят. Самоубийството също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.

Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като „дилемата на таралежите“, разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг, за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие.

Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му.

Теория на възприятието

През ноември, 1813 г, Гьоте кани Шопенхауер за изследване на своята теория на цветовете. Въпреки че Шопенхауер смята цветовата теория за дребен въпрос, той приема поканата в знак на уважение към Гьоте. Въпреки това, тези проучвания водят до някои от най-важните му открития в епистемологията: откриването на демонстрация за характера на причинността.

Кант открито признава, че скептичните нападки на Хюм предизвикват критическите изследвания в Критика на чистия разум. В нея той демонстрира, че причинността е известна априори. След като Г.Е Шулце обявява, че Кант може би не е опровергал скептицизма на Хюм, от тези, лоялни на проекта на Кант, зависи да докажат това твърдение.

Разликата между подходите на Кант и Шопенхауер е тази: Кант просто обявява, че емпиричното съдържание на възприятието е „даденост“ отвън, израз с който Шопенхауер често изразява несъгласие. Той, от друга страна, е зает с: това как получаваме това емпирично съдържание на възприятието; как е възможно да бъдат разбрани субективни усещания, ограничени до кожата ми, като обективно възприятие за неща, които се намират извън мен?

Библиография

Книгите на Шопенхауер са превеждани на български език, като едно по-пълно издание е осъществено през 2008 – 13 г. под редакцията на Исак Паси:

• Т. 1: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева, Иван Стефанов. – 2008. – 808 с. ISBN 978-954-09-0039-1
• Т. 2: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева. – 2009. – 816 с. – ISBN 978-954-09-0040-7
• Т. 3: Парерга и паралипомена: ч. 1 / прев. от нем. Анастасия Рашева, Красимира Михайлова. – 2009 – 704 с. ISBN 978-954-09-0041-4
• Т. 4: Парерга и паралипомена: ч. 2 / прев. от нем. Анастасия Рашева. – 2013. – 822 с. ISBN 978-954-09-0042-1