Плацебо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за медицинския термин. За за британската рок-група вижте Пласебо.

Плацебо, използвани при клинични тестове

Плацебо (от лат.: placebo — ′трябва да угаждам′[1][2]) е всяка симулирана, иначе медицински неефективна интервенция (операция, химически разтвор, хапче или психотерапия), която се назначава с предполагаемо терапевтично въздействие, каквото всъщност няма. Понякога пациенти, получаващи плацебо лечение (инертно вещество, напр. захарно хапче), за което обаче вярват, че е ефективна интервенция, могат да получат въображаемо или действително подобрение на медицинското си състояние — ефект, наричан плацебо ефект.[3] От научна гледна точка хомеопатията е пример за плацебо ефект.[4][5][6][7]

В клиничните изпитания на медикаменти се използва плацебо, което се дава на определена част от изследваните пациенти, означавани като „контролна група“. На останалите – т.нар. „тестова група“ се дава изпитваното лекарство. Чрез сравнение на резултатите между двете групи се определя терапевтичният ефект на лекарството. Често при тези тестове плацебото „постига“ позитивен или негативен терапевтичен ефект, което се дължи на психологични причини от автосугестивен характер, които са статистически прогнозируеми и измерими за целите на изследването.

Плацебо ефект[редактиране | редактиране на кода]

Плацебо ефектът, познат още под термина неспецифични ефекти, е феномен, при който симптомите на пациента могат да се подобрят при наличие на неуспешно или лъжливо лечение, само защото пациентът вярва, че ще се възстанови или че лечението му помага, независимо от медицинската гледна точка.

Пример: Лекар казва на свой пациент, че ще му инжектира много ефикасно лекарство за лечение на неговата болест. В действителност лекарят инжектира най-обикновен физиологичен разтвор на пациента, но последният не знае това. Той вярва, че му е инжектирано лекарство, което ще му помогне. В резултат пациентът действително показва подобрение, просто защото вярва в това. Плацебо е пример за начина, по който психиката може да въздейства върху тялото. За съжаление въздействието може да бъде и негативно.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

На български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Еванс, Ф. Дж. (1998). Плацебо. В: Корсини, Р. Дж. (Ред.), Енциклопедия по психология (стр. 792-793). София: „Наука и изкуство“. ISBN 9540202108

На английски език[редактиране | редактиране на кода]

  • Lanotte et al. (2005). Expectation enhances autonomic responses to stimulation of the human subthalamic limbic region. Brain, Behavior, and Immunity, 19(6), 500-509. doi:10.1016/j.bbi.2005.06.004

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Еванс (1998).
  2. Lanotte (2005).
  3. Кентауиц, Б. Х., Родигър ІІІ, Х. Л. и Елмс, Д. Дж. (2011). Експериментална психология. Десето издание. София: Изд. „Изток-Запад“. ISBN 9789543217922
  4. Brien S, Lewith G, Bryant T. Ultramolecular homeopathy has no observable clinical effects. A randomized, double-blind, placebo-controlled proving trial of Belladonna 30C. // British journal of clinical pharmacology 56 (5). 2003. с. 562–568.
  5. McCarney RW, Linde K, Lasserson TJ. Homeopathy for chronic asthma. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (1). 2004. DOI:10.1002/14651858.CD000353.pub2. с. CD000353.
  6. McCarney R, Warner J, Fisher P, Van Haselen R. Homeopathy for dementia. // Cochrane database of systematic reviews (Online) (1). 2003. с. CD003803.
    Homeopathy results. // National Health Service. Посетен на 2007-07-25.
  7. Report 12 of the Council on Scientific Affairs (A–97). // American Medical Association. Посетен на 2007-07-25.
    Linde K, Jonas WB, Melchart D, Willich S. The methodological quality of randomized controlled trials of homeopathy, herbal medicines and acupuncture. // International journal of epidemiology 30 (3). 2001. с. 526–531.
    Altunç U, Pittler MH, Ernst E. Homeopathy for childhood and adolescence ailments: systematic review of randomized clinical trials. // Mayo Clin Proc. 82 (1). 2007. с. 69–75.