Ин-ян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тайдзи-ту или символът на Тайдзи (безкрайното, всеобхватното). Двете сили са Ин и Ян, като тъмната страна е Ин, а светлата - Ян.

Ин и ян (ин – на опростен китайски: 阴; традиционен китайски: 陰; пинин: yīn; ян(г) - опростен китайски: 阳; традиционен китайски: 陽; пинин: yáng; eum-yang на корейски; на английски "yin and yang") в китайската философия и метафизика e концепция, която описва как двете привидно противоположни сили, енергии и принципи (които са част от тайдзи, на бълг. Великия предел. Великия предел е вечно разменящи се и преливащи се противоположности ИН и ЯН.) се допълват взаимно и преливат една в друга.

Същност[редактиране | edit source]

Ин е гълтачът, пасивен елемент на упадъка (т.е. разбирай, който клони надолу) и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е тъпкачът, активен елемент на развитието, съзиданието (т.е. възход, изкачване) и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. Ян елементите са чисти и видими, докато ин елементите са скрити и неуловими или едва доловими. Ин често е символизиран от водата и въздуха, докато ян е символизиран от огъня и земята. Що се отнася до хората, приема се че жените имат по-голямо количество ин елемент, докато мъжете повече ян. Ин се отнася до женствеността, а ян до мъжествеността. За това ин е наричан също женски елемент, а пък ян - мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и дори при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека. Това изравняване на елементите ин и ян може да се постигне или чрез духовно развитие или чрез връзките (сексуалност, брак, общувания, среда) като допълване на собствения преобладаващ елемент с елемент у другия (партньор) или другите (среда на общуване). Най-често се смята, че сексуалните партньорства компенсират липсата на пълна хармония на двата елемента, като ги уравновесяват в мъжко-женско, ин и ян.

Ян винаги съдържа потенциала на ин и ин винаги съдържа потенциала на ян, тоест ин и ян са противоположни и всеки от тях съдържа в себе си част(ица) от другия. Това виждаме в двете "очи" или "точки" на символа. Така двете сили са комплементарни, а не абсолютни, и са свързани навеки и равностойни по значение. Където едната сила отслабва, другата нараства. Ин и Ян се привличат - Ин привлича Ян и Ян привлича Ин. Едната сила не може без другата, точно както не може да има светлина без мрак и нощ без ден. Чунаг-цу казва, че “Ин е най-високата точка на смразяване, докато ян е най-високата точка на кипене. Смразяването идва от небето (небесата), докато топлината идва от земята. Взаимодействието на тези два елемента създава хи (хармония) и дава начало на нещата.” (Чунаг-цу, Глава 21).[1]

Според китайската философия, в началото на света стои У дзи - "Безпределната празнота", където безкрайността и нищото са тъждествени. У Дзи преминава в Тайдзи, където безкрайността се разделя и възникват силите Ин и Ян. От тях след това възникват осемте врати - Багуа, които са различните възможни съответствия на съотношението Ин и Ян. Двете сили винаги се намират в динамично равновесие - Ин поражда Ян и обратно, когато едната сила достигне своя връх, се превръща в другата. В екзистенциален план е важно да се постигне тяхната хармония, която води до затварянето на Тайдзи и постигането на първоначалната У дзи.

Терминът е от изключителна важност във всички сфери, в които се борави с китайската терминология - философия, религиозен култ, китайска медицина, етика, бойни изкуства и т. н. С популяризирането на китайската култура, терминът започва да се използва и в западната специализирана или художествена литература.

Символът[редактиране | edit source]

Тайдзи-ту (китайски език (традиционен): 太極圖; китайски език (опростен): 太极图; пинин: Taìjí tú; транскрипция на Wade-Giles: T'ai4 chi2 t'u2; буквално "диаграма на върховния принцип"; на англ. The Taijitu), обикновено наричана у нас и на Запад просто като Ин-Ян, е добре известен символ, произхождащ от китайската култура, представящ принципа на Ин и Ян от таоистката и неоконфуцианската философия, както и някои народни представи. Идеята за Ин и Ян съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр. Хр. Терминът Тайдзи-ту се отнася до всяка от няколко схематични репрезентации на принципа.

Във философията[редактиране | edit source]

Древен ръкопис с изобразен Тайдзи-ту - ин и ян.

Лао Дзъ споменава ин-ян полярността само веднъж, в глава 42 на Тао-те чинг: {{цитат|Сътвореният свят носи ин на своя гръб и ян в лице;Чрез обединението на преминаващите през всичко принципи, той постига хармония.

Таблица[редактиране | edit source]

Вид

Ин

Ян

Пол:

женски

мъжки

Характеристика:

женственост

мъжественост

Небесни тела:

Луна

Слънце

Температура:

студено

топло

Сезон:

есен/зима

пролет/лято

Привличане:

центрофугично

центробежно

Полярност:

негативна

позитивна

Посока:

север

юг

Ум:

ляв мозъчен дял /съждение

десен мозъчен дял /емоция

Активност:

повече умствена

повече физическа

Цвят:

лилаво, индиго, синьо, зелено

жълто, оранжево, червено

Светлина:

тъмна

светла

Растеж:

нагоре и навън

надолу и навътре

Растеж (растения):

хоризонтално,
под земята

хоризонтално,
над земята

Позиция:

вертикално

хоризонтално

Тенденции:

експанзия
дифузия
разсейване
разпръскване
разделяне
декомпозиция
дезинтеграция

контракция
синтез
организация
асимирация
обединяване
учередяване
интеграция

Движение:

по-неактивен, бавен

по-активен, бърз

Вибрация:

къси вълни,
висока честота

дълги вълни,
ниска честота

Дневен ритъм:

нощ

ден

Измерение:

пространство

време

Биология:

вегетативна

анималистична

Текстура:

груба

гладка

Плътност:

по-мек

по-твърд

Тегло:

по-леко

по-тежко

Влажност:

по-мокро

по-сухо

Височина:

по-високо

по-ниско

Големина:

по-голямо

по-малко

Химикали:

N, O, K, P, Ca и др.

H, C, Na, As, Mg и др.

Зодиакални знаци:

Телец, Рак, Дева, Скорпион, Козирог, Риби

Овен, Близнаци, Лъв, Везни, Стрелец, Водолей

Ин и ян в културата[редактиране | edit source]

Някои примери:

  • Телевизионните серии Yin-Yang-Yo! (Ин-ян-йо!) на Уолт Дисни имат два героя Ин, който е розов заек, и Ян, който е син заек.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Yinyang (Yin-yang), The Internet Encyclopedia of Philosophy, University of Tenessee Martin
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Yin and yang“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]