Ци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Ци.

Ци или чи[1] (на пинин ) според китайската философия е естествената енергия, която изпълва, пронизва вселената и присъства непрекъснато във всички живи организми и неживи обекти, основна сила на всяко движение във вселената, било то физическо или умствено. Всяко движение на материалните и нематериалните обекти е следствие на движението на Чи. Това обхваща абсолютно всички възможни аспекти на движението: от това на небесните тела (планети, звезди, комети, прах и т.н.), до това на атомите, молекулите и елементарните частици – доколкото Чи присъства в макрокосмоса (или във външната орбита) и на движението на жизнената сила в рамките на човешкото тяло, дотолкова Чи присъства в микрокосмоса (Според китайската терминология микрокосмосът е човекът, а макрокосмосът – всичко останало. Белият дроб е част от микрокосмоса, но клетките, които го изграждат, вече са част от макрокосмоса). Всяко едно взаимодействие, е свързано с обмяната на Чи, между взаимодействащите макрокосмос и микрокосмос. Чи притежават всички живи организми. В този смисъл всяко живо същество има собствена Чи. В този смисъл съществуват понятия „животинска Чи“, различна за всеки отделен вид животно, „човешка Чи“ и т.н., като в този случай терминът означава не толкова самата Чи, която не може да бъде определена количествено или качествено, а начина, по който тя протича в съответото същество или предмет. Хармонията на чи, хармонията между ин и ян е в основата на здравето, правилното развитие и т.н. Всеки конфликт или проблем – душевен или физически, възниква именно поради дисхармонията на циркулирането на Чи в рамките на микрокосмоса и макрокосмоса. Тези, които се занимават с чигун, бойни изкуства или други практики, свързани с правилното движение на Чи в човешкото тяло, при продължителна практика постигат хармонията на вътрешната Чи, хармония между микрокосмоса и макрокосмоса, които влияят един на друг в еднаква степен.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Етимологичното обяснение на формата на логограмата за чи е традиционната форма , която е „поток (), издигащ се от ориза (), докато се готви“. Най-ранният начин за изписване на чи се състои от три вълнообразни линии, използвани за да представят когато някой диша в студен ден. По-късна версия, 气, идентична на днешния опростен символ е стилизирана версия на същите тези три линии. Изглежда, по някаква причина ранните автори в китайски решават за необходимо да заместят 气 със сроден символ, който означава храна, която други хора в социален контекст консумират, като храна за гости. Съответно символът комбинира трите линии за чи със символ за ориз. Така 气 заедно с 米 формира 氣, и това е традиционният символ, който се използва и днес.[2]

Практики, които включват чи[редактиране | редактиране на кода]

Фен Шуй[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Фен шуй

Традиционното китайско изкуство на геомантията, разполагането и аранжировката на пространството се нарича Фен Шуй, то е базирано на изчисления за баланса на чи, взаимодействия между петте елемента, ин и ян и други фактори. Задържането, блокажа или разсейването на чи се смята, че има негативен ефект върху здравето, благосъстоянието, нивото на енергия, късмета и други аспекти, касаещи, тези които се разполагат в дадено пространство.

Качествата на всеки обект в пространството имат ефект върху движението или потокът на чи, като го забавят, пренасочват или ускоряват, което се смята, че има влияние върху нивото на енергия на тези, които се разполагат в дадено пространство.

Чигун[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Чигун

Чигун (气功 или 氣功) е практика, включваща медитация (концентрация, при която не се мисли, мислите се избягват), но също така и физически упражнения, които имат ефект върху дишането и мускулатурата, и движението на енергията, и т.н., така че това е практика, която традиционно е разглеждана като култивираща и балансираща чи. Чигун има за основа китайската философия, но също така и китайската традиционна медицина, както и бойни изкуства (кунг фу). Днес, чигун е практикуван навсякъде по света, както и България, основно заради здравословния си ефект, като раздвижващи упражнения, медитативните практики, както и в тренирането на бойни изкуства.

Бойни изкуства[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Бойни изкуства

Чи е дидактическа концепция в много китайски, корейски и японски бойни изкуства. Чигун се използва както за вътрешните, така и за външните стилове на китайските бойни изкуства [3], както и при други източни бойни изкуства.[4] Култивирането на чи съпътства физическата подготовка в китайските бойни изкуства и спомага за по-доброто изпълнение на различните движнения и техники.

Акупунктура[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Акупунктура

Акупунктурата е вид китайска традиционна медицина, която включва натиск (с пръсти или може да се използват и игли) върху акупунктурни точки, за да се регулира баланса на чи, нейното движение, циркулация и т.н.

Употреба на понятието според областта[редактиране | редактиране на кода]

В българската терминология, както и при останалите индоевропейски езици, терминът Чи се свързва с практиките на чи гун, бойните изкуства, Фън Шуй, китайската астрология и традиционната китайска медицина. Всяка теоретична разработка в тези области е невъзможна без употребата на този термин. Трябва да се знае обаче, че в тези случаи при превода на български се вземат определени аспекти на значението на Чи, които, макар и в повечето случаи верни, се отнасят към понятието по-скоро косвено, т.е. не обхващат неговата пълнота. При бойните изкуства може да се срещнат изразите „Чи на противника“, „Чи на оръжието“. В медицината – „Чи на далака“, „Чи на стомаха“ и др. Именно в този случай Чи се използва в значението си на начин, по който всеобхватната енергия прониква и преминава през един или друг психически или физически обект или субект. Използването на термина в тези значения е неизбежно, не е неправилно, но е ограничено като разбиране, особено при превод от китайски, тъй като думата Чи няма строго съответствие в нашия език.

След все по-широкото навлизане на знанията за Фън Шуй в България, трябва да се знае, че в това древно учение, издържало проверката на времето в петхилядолетното си съществуване, Чи е по-широко и всеобхватно понятие. Във Фън Шуй всемирната енергия Чи се проявява като дух, енергия, поле, материя, сила, чувство и мисъл. Непрекъснатото ѝ движение и постоянна промяна е графично изобразено в знака Ин-Ян.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Произношението „ци“ е съгласно българската система за транскрипция на китайските имена (qǐ), базирана на китайската система пинин, въведена в Китай през 1958 г. Така, на японски той се нарича „Ки“, съответства донякъде на индийската „Прана“. В западната терминология терминът е отчасти тъждествен с Vis Vitalis – което условно може да се преведе като „Жизнена сила“, термин, който например се използва в хомеопатията. Отъждествяването с латинското spiritus или старогръцкото πνευμα, е твърде произволно.
  2. See p. 804f of Gao Shufan's „Xing, Yin, Yi Zonghe Da Zidian“, Zhong Zheng Shuju, Taipei, 1984
  3. ((en)) Douglas Wile., Douglas. Lost T'ai-chi Classics from the Late Ch'ing Dynasty (Chinese Philosophy and Culture). State University of New York Press, 1995. ISBN 978-0-7914-2654-8. OCLC 34546989.
  4. ((en)) Mark Bishop., Mark. Okinawan Karate: Teachers, Styles and Secret Techniques. A&C Black, London, 1989. ISBN 0-7136-5666-2. OCLC 19262983.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Qi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​