Арменска азбука

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арменска азбука
Armenian Alphabet Letters.png
Информация
Езициарменски език
СъздателМесроб Машдоц
Създаден400-те
Посока на писанеот ляво надясно
Арменска азбука в Общомедия

Арменската азбука е писмена система, използвана в арменския език. Има 38 букви.

Паметникът на арменската азбука в Никозия, Кипър

Произход[редактиране | редактиране на кода]

През 404 – 406 г. служител, бивш духовник, от арменския царски двор – Месроб Машдоц (361 г. – 440 г.) преоткрива и приспособява, при нови условия, старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.).

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Посока на писане: от ляво надясно в хоризонтални редове. Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика. Буквата „Хи“ (21) в безсрична позиция (вж. Арменски тълковен речник), се произнася „ѝ“ (и кратко). Графемата на буквата „У“ в арменския език се образува от графемата на буквата „Во“ (24) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Графемата на буквата „Ю“ в арменския се образува от графемата на буквата „Ини“ (11) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Повечето от буквите имат числово значение.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Арменският се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души. Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и др. специалисти, които не са етнически арменци.

Арм2.jpg Арм3.jpg Арм4.jpg Арм5.jpg Арм7.jpg Арм6.jpg

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1992 г.
  • Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1981 г.
  • Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1997 г.
  • Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1980 г.
  • Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]