Арменска азбука
| Арменска азбука | |
|---|---|
 | |
| Информация | |
| Езици | арменски език |
| Създател | Месроб Машдоц |
| Създаден | 400-те |
| Посока на писане | от ляво надясно |
| Арменска азбука в Общомедия | |
Арменската азбука е писмена система, използвана в арменския език. Има 38 букви.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
През 404 – 406 г. служител, бивш духовник, от арменския царски двор – Месроб Машдоц (361 г. – 440 г.) преоткрива и приспособява, при нови условия, старата арменска азбука, която била престанала да се ползва след приемането на християнската религия в Армения (301 г.).
Особености[редактиране | редактиране на кода]
Посока на писане: от ляво надясно в хоризонтални редове. Някои букви се произнасят различно в зависимост от позицията им в думата. Има различия при произнасянето на буквите в западния литературен вариант и източния литературен вариант на езика. Буквата „Хи“ (21) в безсрична позиция (вж. Арменски тълковен речник), се произнася „ѝ“ (и кратко). Графемата на буквата „У“ в арменския език се образува от графемата на буквата „Во“ (24) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Графемата на буквата „Ю“ в арменския се образува от графемата на буквата „Ини“ (11) и графемата на буквата „Хюн“ (34). Повечето от буквите имат числово значение.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Арменският се ползва в Армения, Грузия, Русия, Иран, Турция, Ливан, Сирия, Франция, САЩ, Канада и много други страни от около 6 – 8 милиона души. Ползва се и от езиковеди, историци, религиозни дейци, преводачи, специалисти в туризма, информатори, библиотекари и др. специалисти, които не са етнически арменци.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Пилигян, А. Произход и развитие на арменския език. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1992 г.
- Селян, Е. С. Учебник по арменски език. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1981 г.
- Пилигян, А. Арменско-български разговорник. Изд. „Хайер“ – Бургас, София, 1997 г.
- Селян, Е. С. Арменско-български българо-арменски учебен речник. Изд. СУ „Кл. Охридски“, София, 1980 г.
- Herouni, P. M. Armenians and Old Armenia. Archaeoastronomy. Linguistics. Oldest History. Yerevan, 2004.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Публикация на Александър Гаркавец за кипчакското писмено наследство
- Произнасяне на източноарменския литературен вариант на азбуката Архив на оригинала от 2009-02-20 в Wayback Machine.
- Безплатни арменски шрифтове
- Художествено-музикално представяне на арменската азбука Архив на оригинала от 2008-10-19 в Wayback Machine.
- Арменски тълковен речник
| ||||||||||||||||||||||