Иван Тодоров (физик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Тодоров.

Иван Тодоров
български физик-теоретик
Роден
България София, България
Научна дейност
Област Физика
Образование Софийски университет
Работил в Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика
Институт за авангардни изследвания, Принстън, Ню Джърси
Масачузетски технологичен институт
Институт за висши научни изследвания, Бюр сюр Ивет
и др.
Известен с Уравнение на Тодоров
Дираков оператор на Кац-Тодоров
и други приноси в областта на математичната физика.

Иван Тодоров е български физик-теоретик, академик на Българската академия на науките.

Известен е с приносите си в областта на математичната физика, в частност квантовата теория на полето. Има съществени приноси в областта на Аксиоматичната квантова теория на полето и двуизмерните конформни теории, както и в основаването на школата по математична физика в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тодоров Тодоров е роден в София, в семейството на Тодор Боров. Брат му Цветан Тодоров е лингвист и философ, който живее и работи във Франция от 1963 година. Иван Тодоров завършва физика в Софийския университет: защитава дипломна работа през 1956 г. под ръководството на Ярослав Тагамлицки[1]. Скоро след това защитава кандидатска и докторска дисертация в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна [2] и постъпва на работа в Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН (ИЯИЯЕ). Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967 (на 33 години) и за академик през 1974 г. (на 40 години) [3]. Освен в ИЯИЯЕ, Иван Тодоров работи и в множество научни институти по света, като Института за авангардни изследвания в Принстън, Ню Джърси[4]; Масачузетския технологичен институт[5], Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, Русия; Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж[6]; Института Ервин Шрьодингер във Виена[7].

По повод 75-годишния му юбилей ИЯИЯЕ и СУ организират международна конференция с лектори от България, Франция, Германия, САЩ. По този повод излиза и двутомно издание с трудовете на акад. Тодоров и неговите ученици[5].

На 26 март 2014 г. акад. Тодоров е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за заслугите му за развитие на науката. [8]

Научна работа[редактиране | редактиране на кода]

Научната работа на Иван Тодоров е в областта на математичната физика, главно в квантовата теория на полето (КТП). В КТП е познато Уравнението на Тодоров, описващо двойка безспинови частици в свързано състояние. Самото уравнение е модификация на уравнението на Клайн-Гордън. Уравнението е изведено от Тодоров в статия от 1971[4]. Той дава и аналитични решения на уравнението[9].

Наред с Николай Боголюбов и др., Иван Тодоров е сред основоположниците на Аксиоматичния подход в квантовата теория на полето. Боголюбов, Логунов и Тодоров публикуват влиятелна монография в тази област[10][11][12].

Иван Тодоров работи и върху точно решаемите 2-мерни конформни теории, както и върху 4-мерните конформни теории. В тази област Виктор Кац и Иван Тодоров въвеждат Дираковия оператор на Кац-Тодоров[5].

Иван Тодоров е сред създателите на силната школа по математична физика в България, получила признание в научните среди[13].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Школата на Тагамлицки. // tagamlitzki.com. Посетен на 21.10.2009.
  2. Антон Антонов. Над Дубна светят звезди (djvu). // сп. Космос, бр.8, 1968, 1968. Посетен на 21.10.2009.
  3. Академици на БАН. // bas.bg. Посетен на 21.10.2009.
  4. а б ((en)) 21.10.2009. Quasipotential Equation Corresponding to the Relativistic Eikonal Approximation (pdf). // Phys. Rev. D 3, 2351 - 2356 (1971), 1971.
  5. а б в Ал. Ганчев. Научна конференция − “Algebraic Methods in Quantum Field Theory” − 50 Years of Mathematical Physics in Bulgaria (pdf). // сп. Светът на физиката, кн.3, 2009, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.
  6. ((en))  http://www.worldscientific.com/doi/abs/10.1142/S0219887808003387 (pdf). // Int.J.Geom.Meth.Mod.Phys.5:1361-1371,2008, 2008. Посетен на 21.10.2009.
  7. ((en))  The Erwin Schrodinger Institute for Mathematical Physics. Past Programs and Workshops. // esi. Посетен на 21.10.2009.
  8. ((bg))  Президентът Росен Плевнелиев удостои с държавни отличия дейци на науката, културата и изкуството. // president.bg, 7 юли 2014 г.. Посетен на 27 август 2014 г..
  9. Hartmut M Pilkuhn., "Relativistic Quantum Mechanics", Springer; 2nd edition (September 19, 2005), ISBN 3540255028
  10. ((en)) V Vladimirov. Teacher and Master − On the centenary of the birth of academician N.N. Bogolyubov (pdf). // 2001 Russ. Math. Surv. 56 607-613 doi: 10.1070/RM2001v056n03ABEH000413, 2001. Посетен на 21.10.2009.
  11. ((en)) John Baez. Spin, Statistics, CPT and All That Jazz (html). // .ucr.edu, 20.02.2005. Посетен на 21.10.2009.
  12. N. N. Bogoliubov, A. A. Logunov and I. T. Todorov (1975): Introduction to Axiomatic Quantum Field Theory. Reading, Mass.: W. A. Benjamin, Advanced Book Program. ISBN 9780805309829. ISBN 0805309829.
  13. Нъшан Ахабабян. Достойно есть: − „Fifty Years Of Mathematical Physics” − (Акад. Иван Тодоров на 75 години) (pdf). // сп. Светът на физиката, кн.3, 2009, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]