Направо към съдържанието

Иван Тодоров (физик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Тодоров.
Иван Тодоров
български физик
Роден
Починал
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приЯрослав Тагамлицки
Известен сУравнение на Тодоров,
приноси към аксиоматичния подход в квантовата теория на полето и конформно-инвариантните теории на полето, и други приноси в областта на математическата физика.
Семейство
Братя/сестриЦветан Тодоров

Иван Тодоров Тодоров е български физик-теоретик, академик на Българската академия на науките.[1][2]


Известен е с приносите си в областта на математическата физика, в частност квантовата теория на полето. Има съществени приноси в областта на аксиоматичната квантова теория на полето и конформно-инвариантните теории на полето, както и в основаването на школата по математическа физика в България.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тодоров Тодоров е роден в София, в семейството на библиографа Тодор Боров и съпругата му Харитина Пеева-Плачкова. Брат му Цветан Тодоров е лингвист и философ, който живее и работи във Франция от 1963 до смъртта си през 2017 година. Иван Тодоров завършва едновременно физика и математика в Софийския университет: защитава дипломна работа през 1956 г. под ръководството на Ярослав Тагамлицки[3]. След дипломирането си постъпва на работа във Физическия институт на БАН. От 1957 до 1971 работи в Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна, където защитава кандидатска (1960) и докторска (1963) дисертация.[4]

След завръщането си от ОИЯИ оглавява Лабораторията по Теория на елементарните частици (ТЕЧ) в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към БАН. В продължение на много години професор Тодоров изнася лекции за студенти и аспиранти на различни теми в областта на теоретичната физика във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Кл. Охридски", ръководи дипломанти и аспиранти. Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967 (на 33 години) и за академик през 1974 г. (на 40 години)[5]. Иван Тодоров работи в множество научни институти по света, като Института за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси[6]; Масачузетския технологичен институт[7], Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, Русия; Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж[8]; Институт „Ервин Шрьодингер“ във Виена[9].

Член на редакциите на няколко най- реномирани световни списания по теоретична физика: Letters in Mathematical Physics, Reviews in Mathematical Physics, Reports in Mathematical Physics, Fortschritte der Physi, Europhysics Letters.

Заема различни научно-административни постове в чужбина: Секретар и вице-директор на Комисията по математическа физика на Международния съюз за фундаментална и приложна физика (IUPAP); Член на изпълнителния комитет на международната Асоциация по математическа физика; Член на Консултационния Съвет към Международния институт по математическа физика "Ервин Шрьодингер", Виена; Член на Световния Институт по наука; Член на Научния съвет на Лабораторията по теоретична физика "Н. Боголюбов" към ОИЯИ, Дубна.

Иван Тодоров умира на 14 февруари 2025 година.[10]

Научна работа

[редактиране | редактиране на кода]

Научната работа на Иван Тодоров е в областта на математическата физика, главно в квантовата теория на полето (КТП). В КТП е познато уравнението на Тодоров, описващо двойка безспинови частици в свързано състояние.[6]. Той дава и аналитични решения на уравнението[11].

Иван Тодоров е сред основоположниците на аксиоматичния подход в квантовата теория на полето. Това е математически строг подход, извеждащ общи свойства на квантовата теория на полето от серия основни аксиоми, за разлика от Лагранжевия подход, базиран основно на теория на пертурбациите. Двете монографии в тази област в съавторство с Николай Боголюбов и Анатолий Логунов (1969),[12][13] и Анатолий Оксак във втората от тях (1987),[14] са фундаментални текстове в тази област, настолни книги на всеки студент и докторант в областта на теоретичната и математическа физика по света. Известен оригинален резултат на И.Т. Тодоров в тази област е доказателството, че няма връзка между спина и статистиката за квантовите полета с безкраен брой компоненти (1967).

Широко признати са неговите резултати върху конформната симетрия в теорията на елементарните частици. Той е сред пионерите, които изследват конформната симетрия в моделите на квантовата теория на полето. Конформната симетрия е от съществено значение при процесите на разсейване при високи енергии в квантовата хромодинамика. В съвместна работа на Иван Тодоров и немския физик теоретик Герхард Мак (1973) се доказва съществуването на инвариантни Гринови функции без ултравиолетови разходимости. Много цитирана е негова монография (1976) в съавторство с Г. Мак и негови ученици,[15] която съдържа нови математически резултати в теорията на представянията на некомпактните групи с приложения към конформно инвариантните модели на квантовата теория на полето в евклидовото пространство-време. Резултатите в тази монография привлякоха отново интерес във връзка с развитието на идеята за калибровъчно- гравитационно съответствие.

Друга област на неговата работа е КТП в ниски размерности. Двумерните конформни полеви теории, основани на математическия апарат на теорията на представянията на безкрайно-мерни алгебри, са една от най-енергично развиващите се области през последните 40 години, както в теоретичната физика, така и в математиката. Те имат многобройни приложения в струнната теория, физиката на кондензираната материя, квантовите компютри. Иван Тодоров има важни постижения и в тази област. По-специално, той открива независимо през 1984 г. математическата структура, стояща в основата на известните уравнения на Kнижник-Замолодчиков. Заедно с известния математик Виктор Кац той е пионер в изграждането на унитарни представяния на супер-конформните афинни алгебри (1985)[16] и заедно с него въвеждат Дираковия оператор на Кац-Тодоров.[7] Едно от направленията в работата му в областта е приложения към ефекта на Хол.[17]

През последните години Иван Тодоров развива оригинален подход към симетриите в Стандартния Модел на елементарните частици.[18][19][20][21]

Иван Тодоров е и изтъкнат популяризатор на науката. В продължение на много години той изнася научно-популярни доклади, представляващи оригинален, задълбочен и поучителен прочит на живота и дейността на знаменити учени – физици и математици. С някои от тях - като Ричард Файнман, Пол Дирак, Ервин Шрьодингер, Фрийман Дайсън, той общува и обсъжда лично.

Семинар по Квантова теория на полето

[редактиране | редактиране на кода]

През 1971 г. И.Т. Тодоров основава работен семинар по Квантова теория на полето (активен и до днес). Това е единственият ежеседмичен семинар в ИЯИЯЕ, който се провежда редовно почти половин век. Времето и мястото са неизменни: всеки четвъртък от 13:15 ч. в зала 300 на сградата, в която се намират двата академични института - ИЯИЯЕ и ИФТТ. В семинара участват като слушатели и докладчици физици и математици, включително студенти и докторанти. Чуждите докладчици в този семинар са над 130 от близо 30 страни. Този станал знаменит семинар е в основата на създаването на международно признатата българска школа по математическа физика, много от членовете на която работят както в България, така и в редица престижни научни институти и университети по света.[22]

50 годишнина на работния семинар на Иван Тодоров по Квантова теория на полето

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]

На 26 март 2014 г. акад. Иван Тодоров е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за заслугите му за развитие на науката.[23] Носител е и на орден „Народна република България“ втора степен (1983), медал „Франсоа Първи“ на Колеж дьо Франс в Париж, Франция (1986), на орден „Марин Дринов“ (2003), орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен (2005),[24] медал на Математическия институт В.А. Стеклов на РАН (2008). През 2024 Иван Тодоров е удостоен с Боголюбовата награда по теоретична и математична физика за 2024 година от ОИЯИ.[25]

По повод 75-годишния му юбилей ИЯИЯЕ и СУ организират международна конференция с лектори от България, Франция, Германия, САЩ. По този повод излиза и двутомно издание с трудовете на акад. Тодоров и неговите ученици[7].


Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ТОДОРОВ Иван Тодоров (1933) // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 1066. Посетен на 17 ноември 2025.
  2. ↑ Who's who in Science in Europe: A Biographical Guide in Science, Technology, Agriculture, and Medicine. 7th. Т. 4. Longman, 1991. ISBN 9780582086623. с. 64.
  3. ↑ Школата на Тагамлицки // tagamlitzki.com. Архивиран от оригинала на 22 юли 2010. Посетен на 21.10.2009.
  4. ↑ Антон Антонов. Над Дубна светят звезди (pdf) // сп. Космос, бр.8, 1968, 1968. Посетен на 21.10.2009.
  5. ↑ Академици на БАН // bas.bg. Архивиран от оригинала на 9 ноември 2013. Посетен на 21.10.2009.
  6. ↑ а б Иван Тодоров. Quasipotential Equation Corresponding to the Relativistic Eikonal Approximation // Phys. Rev. D 3, 2351 – 2356 (1971), 1971. Посетен на 10.10.2025. (на английски)
  7. ↑ а б в Ал. Ганчев. Научна конференция − Algebraic Methods in Quantum Field Theory − 50 Years of Mathematical Physics in Bulgaria (pdf) // сп. Светът на физиката, 2009, кн.3, стр. 345, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.
  8. ↑ www.worldscientific.com (pdf) // Int.J.Geom.Meth.Mod.Phys.5:1361 – 1371, 2008, 2008. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
  9. ↑ The Erwin Schrodinger Institute for Mathematical Physics. Past Programs and Workshops // esi. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2007. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
  10. ↑ https://www.bas.bg/?p=54417
  11. ↑ Hartmut M Pilkuhn., "Relativistic Quantum Mechanics", Springer; 2nd edition (19 септември 2005), ISBN 3-540-25502-8
  12. ↑ N. N. Bogoliubov, A. A. Logunov and I. T. Todorov (1975): Introduction to Axiomatic Quantum Field Theory. Reading, Mass.: W. A. Benjamin, Advanced Book Program. ISBN 978-0-8053-0982-9. ISBN 0-8053-0982-9.
  13. ↑ John Baez. Spin, Statistics, CPT and All That Jazz (html) // .ucr.edu, 20.02.2005. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
  14. ↑ N.N. Bogolubov, Anatoly A. Logunov, A. I. Oksak and I. Todorov: General Principles of Quantum Field Theory. Springer Science & Business Media, Dec 31, 1989 ISBN 079230540X. ISBN 9780792305408
  15. ↑ V. K. Dobrev, G. Mack, V. B. Petkova, S. G. Petrova and I. T. Todorov: Harmonic Analysis - On the n-Dimensional Lorentz Group and Its Application to Conformal Quantum Field Theory. Springer Berlin, Heidelberg 1977. ISBN 978-3-540-08150-0
  16. ↑ V. G. Kac and I. T. Todorov: Superconformal current algebras and their unitary representations. Communications in Mathematical Physics, Volume 102, pages 337–347, (1985)
  17. ↑ Parafermion Hall states from coset projections of abelian conformal theories // Nuclear Physics B, Volume 599, Issue 3, 2001. Посетен на 31 декември 2025.
  18. ↑ Deducing the symmetry of the standard model from the automorphism and structure groups of the exceptional Jordan algebra // International Journal of Modern Physics A, Volume 33, No. 20, 2018. Посетен на 31 декември 2025.
  19. ↑ Octonions, Exceptional Jordan Algebra and The Role of The Group F4 in Particle Physics // Advances in Applied Clifford Algebras, Volume 28, article number 82, 2018. Посетен на 31 декември 2025.
  20. ↑ Exceptional quantum geometry and particle physics II // Nuclear Physics B, Volume 938, Pages 751-761, 2019. Посетен на 31 декември 2025.
  21. ↑ Exceptional Quantum Algebra for the Standard Model of Particle Physics // Lie Theory and Its Applications in Physics, 2019. Посетен на 31 декември 2025.
  22. ↑ Нъшан Ахабабян. Достойно есть: − „Fifty Years Of Mathematical Physics” − (Акад. Иван Тодоров на 75 години) (pdf) // сп. Светът на физиката, 2009, кн.3, стр.248, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.
  23. ↑ Президентът Росен Плевнелиев удостои с държавни отличия дейци на науката, културата и изкуството // president.bg, 7 юли 2014 г. Посетен на 27 август 2014 г.
  24. ↑ Акад. Иван Тодоров - ядрен физик // bta.bg. Посетен на 8 август 2024.
  25. ↑ Награда по теоретична и математична физика за акад. Иван Тодоров // bas.bg. Посетен на 8 октомври 2025.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Тодоров_(физик)&oldid=12789229“.