Направо към съдържанието

Иван Тодоров (физик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Тодоров.
Иван Тодоров
български физик
Роден
Починал
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приЯрослав Тагамлицки
Известен сУравнение на Тодоров
Дираков оператор на Кац-Тодоров
и други приноси в областта на математичната физика.
Семейство
Братя/сестриЦветан Тодоров

Иван Тодоров Тодоров е български физик-теоретик, академик на Българската академия на науките.

Известен е с приносите си в областта на математическа физика, в частност квантовата теория на полето. Има съществени приноси в областта на Аксиоматичната квантова теория на полето и двумерните конформни теории, както и в основаването на школата по математична физика в България.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тодоров Тодоров е роден в София, в семейството на библиографа Тодор Боров. Брат му Цветан Тодоров е лингвист и философ, който живее и работи във Франция от 1963 до смъртта си през 2017 година. Иван Тодоров завършва едновременно физика и математика в Софийския университет: защитава дипломна работа през 1956 г. под ръководството на Ярослав Тагамлицки[1]. След дипломирането си постъпва на работа в Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН (ИЯИЯЕ). От 1957 до 1971 работи в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, където защитава кандидатска и докторска дисертация.[2] Избран е за член-кореспондент на БАН през 1967 (на 33 години) и за академик през 1974 г. (на 40 години)[3]. Иван Тодоров работи в множество научни институти по света, като Института за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси[4]; Масачузетския технологичен институт[5], Обединения институт за ядрени изследвания, Дубна, Русия; Института за висши научни изследвания в Бюр сюр Ивет, край Париж[6]; Институт „Ервин Шрьодингер“ във Виена[7].

По повод 75-годишния му юбилей ИЯИЯЕ и СУ организират международна конференция с лектори от България, Франция, Германия, САЩ. По този повод излиза и двутомно издание с трудовете на акад. Тодоров и неговите ученици[5].

На 26 март 2014 г. акад. Иван Тодоров е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за заслугите му за развитие на науката.[8] Носител е и на орден „Народна република България“ втора степен (1983), медал „Франсоа Първи“ на Колеж дьо Франс в Париж, Франция (1986), на орден „Марин Дринов“ (2003), орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен (2005),[9] медал на Математическия институт В.А. Стеклов на РАН (2008).

Иван Тодоров умира на 14 февруари 2025 година.[10]

Научна работа

[редактиране | редактиране на кода]

Научната работа на Иван Тодоров е в областта на математическа физика, главно в квантовата теория на полето (КТП). В КТП е познато Уравнението на Тодоров, описващо двойка безспинови частици в свързано състояние. Самото уравнение е модификация на уравнението на Клайн-Гордън. Уравнението е изведено от Тодоров в статия от 1971[4]. Той дава и аналитични решения на уравнението[11].

Наред с Николай Боголюбов и др., Иван Тодоров е сред основоположниците на аксиоматичния подход в квантовата теория на полето. Боголюбов, Логунов и Тодоров публикуват влиятелна монография в тази област[12][13][14].

Иван Тодоров работи и върху точно решаемите 2-мерни конформни теории, както и върху 4-мерните конформни теории. В тази област Виктор Кац и Иван Тодоров въвеждат Дираковия оператор на Кац-Тодоров[5].

Иван Тодоров е сред създателите на силната школа по математическа физика в България, получила признание в научните среди[15].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Школата на Тагамлицки // tagamlitzki.com. Архивиран от оригинала на 2010-07-22. Посетен на 21.10.2009.
  2. ↑ Антон Антонов. Над Дубна светят звезди (djvu) // сп. Космос, бр.8, 1968, 1968. Посетен на 21.10.2009.
  3. ↑ Академици на БАН // bas.bg. Архивиран от оригинала на 2013-11-09. Посетен на 21.10.2009.
  4. ↑ а б 21.10.2009. Quasipotential Equation Corresponding to the Relativistic Eikonal Approximation (pdf) // Phys. Rev. D 3, 2351 – 2356 (1971), 1971. (на английски)[неработеща препратка]
  5. ↑ а б в Ал. Ганчев. Научна конференция − Algebraic Methods in Quantum Field Theory − 50 Years of Mathematical Physics in Bulgaria (pdf) // сп. Светът на физиката, кн.3, 2009, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.[неработеща препратка]
  6. ↑ www.worldscientific.com (pdf) // Int.J.Geom.Meth.Mod.Phys.5:1361 – 1371, 2008, 2008. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
  7. ↑ The Erwin Schrodinger Institute for Mathematical Physics. Past Programs and Workshops // esi. Архивиран от оригинала на 2007-10-10. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
  8. ↑ Президентът Росен Плевнелиев удостои с държавни отличия дейци на науката, културата и изкуството // president.bg, 7 юли 2014 г. Посетен на 27 август 2014 г.
  9. ↑ Акад. Иван Тодоров - ядрен физик // bta.bg. Посетен на 8 август 2024.
  10. ↑ https://www.bas.bg/?p=54417
  11. ↑ Hartmut M Pilkuhn., "Relativistic Quantum Mechanics", Springer; 2nd edition (19 септември 2005), ISBN 3-540-25502-8
  12. ↑ V Vladimirov. Teacher and Master − On the centenary of the birth of academician N.N. Bogolyubov (pdf) // 2001 Russ. Math. Surv. 56 607 – 613 doi: 10.1070/RM2001v056n03ABEH000413, 2001. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
  13. ↑ John Baez. Spin, Statistics, CPT and All That Jazz (html) // .ucr.edu, 20.02.2005. Посетен на 21.10.2009. (на английски)
  14. ↑ N. N. Bogoliubov, A. A. Logunov and I. T. Todorov (1975): Introduction to Axiomatic Quantum Field Theory. Reading, Mass.: W. A. Benjamin, Advanced Book Program. ISBN 978-0-8053-0982-9. ISBN 0-8053-0982-9.
  15. ↑ Нъшан Ахабабян. Достойно есть: − „Fifty Years Of Mathematical Physics” − (Акад. Иван Тодоров на 75 години) (pdf) // сп. Светът на физиката, кн.3, 2009, септември 2009. Посетен на 21.10.2009.[неработеща препратка]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Тодоров_(физик)&oldid=12574907“.