Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) e най-големият институт на Българската академия на науките.

Основан е през 1972, като наследник на Физическия институт с Атомна научно-експериментална база при БАН. Научният състав наброява повече от 350 души, работещи в над 30 изследователски лаборатории[1].

Лабораториите са групирани в следните направления: „Теоретична и математическа физика“, „Физика на високите енергии и астрофизика на частиците“, „Ядрена физика“, „Неутронна и реакторна физика“, „Ядрена енергетика“, „Ядрени методи“ и „Радиоекология и околна среда“. До 2006 година част от Института е и хранилището за радиоактивни отпадъци в Нови хан, което тогава е прехвърлено към новосъздадения национален оператор Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.[2]

Усилията на учените от института са основна причина за одобряването на членството на България в CERN.

Академици[редактиране | редактиране на кода]

Член-кореспонденти[редактиране | редактиране на кода]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Списание Светът на физиката, чиято цел е популяризирането на физиката сред сравнително широка публика – ученици с изявен интерес към физиката, студенти, докторанти и любители на природните науки, се намира на сайта на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]