Геологически институт „Страшимир Димитров“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Геологически институт „Страшимир Димитров“
Информация
Основана 1947 г.
Седалище София
Ръководител Радослав Наков
Сайт www.geology.bas.bg

Геологическият институт „Страшимир Димитров“ е научен институт на Българската академия на науките.

Основната научна дейност на института се фокусира в палеонтологията, стратиграфията, тектониката, минералогията, геохимията, петрологията, хидрогеологията и инженерната геология. Тя е свързана с националните интереси и устойчивото развитие и използване на ресурсите на страната. Обучават се докторанти по 10 специалности. Институтът си сътрудничи по 13 международни проекта.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Геологическият институт е основан през септември 1947 г. от Георги Бончев, който става и негов пръв директор. Ръководител на катедрата по минералогия и петрография е Страшимир Димитров, чието име носи днес института. В следващите години институтът се занимава с разработването на теоретичните основи за установяване на минерално-суровинната база на страната, развиване на теорията на движението на подземните води и тяхната регионална характеристика, специализирана консултантска дейност при изграждането на някои от най-големите язовири и хидрокаскади в страната (яз. Искър, яз. Голям Беглик, яз. Белмекен и др.) и на важни национални обекти (АЕЦ Козлодуй, ЕК Марица изток, химическите заводи в Девня и др.).[2]

Първоначално институтът издава „Известия на Геологическия институт“ (1951 – 1974 г.), които по-късно преминават в 6 специализирани поредици. От 1959 до 1966 г. излизат „Трудове върху геологията на България“ в 5 специализирани серии.[2]

В днешно време редовно се публикуват списанията: „Геологика Балканика“ (((en))), „Геохимия, Минералогия и Петрология“ (((en))), „Палеонтология, Стратиграфия и Литология“, „Тектоника, Тектонофизика и Геодинамика“, „Инженерна геология и хидрогеология“.[3]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е съставен от 7 научни секции, 2 лаборатории и една експериментална база:[2]

  • Палеонтология, стратиграфия и седиментология;
  • Геотектоника и регионална геология;
  • Минералогия и минерални ресурси;
  • Геохимия и петрология;
  • Хидрогеология;
  • Геоложки рискови процеси;
  • Геотехника на околната среда;
  • Проблемна лаборатория по сеизмотектоника;
  • Лаборатория по геоколекции;
  • Експериментална база по геотехника в гр. Русе.

Научно-изследователската дейност се води по два основни приоритета:[2]

  1. комплексни регионални изследвания за получаване на модерни геоложки познания за територията на България, Балканския полуостров и Източното Средиземноморие.
  2. геоеколожки изследвания, изучаване и оценка на процесите на геоложката опасност за ограничаване на риска и осигуряване на устойчивото развитие на страната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]