Институт по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Институт по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“
Информация
Акроними ИМБ-БАН
Тип научен институт при БАН
Седалище София
Сайт bio21.bas.bg

Институтът по молекулярна биология „Академик Румен Цанев“ (ИМБ–БАН) е водещата национална научна институция в България в областта на молекулярната биология. Провежда фундаментални и приложни изследвания в областта на молекулярната биология и сродни дисциплини като структурна и клетъчна биология, молекулярна генетика и биоорганична химия с цел приложението им в медицината и фармацията.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на изследванията по молекулярна биология в България е тясно свързана с биографията на академик Румен Цанев и историята на Института по молекулярна биология, чийто основател и първи директор е той.

Още като студент по медицина в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, Цанев се увлича по биохимията и организира първия кържок по биохимия в България, вдъхновен от книгата „Какво е животът?“ на световноизвестния квантов физик и нобелов лауреат Ървин Шрьодингер. След дипломирането си през 1946 г., Цанев е назначен за асистент в новосъздадения Институт по приложна биология и развитие на организмите, чийто директор е известният генетик академик Дончо Костов. В института Цанев организира и ръководи лаборатория по цитология. Впоследствие работи като младши научен сътрудник и ръководител на секция „Цитология и цитохимия“ в обединения Институт по обща биология, чийто директор е друг известен български учен – академик Методи Попов.

През 1954 година Румен Цанев се хабилитира и през 1960 година секцията му се отделя в Централна биохимична лаборатория (ЦБХЛ) при БАН, на която става директор. През 1964 г. е избран за професор и чете лекции в Биологическия факултет на СУ, където за първи път въвежда лекционните курсове „Молекулярна биология“ и „Молекулни основи на ембрионалното развитие“. През 1972 г. ЦБХЛ прераства в самостоятелен Институт по биохимия, който през 1977 г. е преименуван в Институт по молекулярна биология (ИМБ). Румен Цанев, който от 1974 година е член-кореспондент на БАН, а от 1979 година е академик, ръководи ИМБ до своето пенсиониране през 1994 г. След неговата смърт през 2008 г., в негова чест Институтът е преименуван на ИМБ „Академик Румен Цанев“.[2]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

В състава на Института са включени следните звена:

  • Секция „Регулация на генната активност“
  • Секция „Молекулярна биология на клетъчния цикъл
  • Секция „Структура и функция на хроматина
  • Секция „Молекулен дизайн и биохимична фармакология“
  • Лаборатория по молекулярна генетика на дрожди
  • Лаборатория по медико-биологични изследвания
  • Лаборатория по геномна стабилност

Разработки и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2017 година екип от ИМБ–БАН с ръководител академик Иван Иванов получава наградата „Изобретател на годината 2017“ в категория „Химия и биотехнологии“, присъдена от Патентното ведомство за патента „Супресор на ендогенния човешки гама-интерферон“.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Страница „Начало“, Сайт на Институт по молекулярна биология „Акад. Румен Цанев“
  2. Молекулярната биология в България се зароди в БАН, Чл.-кор. Иван Иванов, Сайт на ИМБ–БАН
  3. Екип на Института по молекулярна биология – БАН с отличие за изобретение на годината, Сайт на БАН, 10 ноември 2017