Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
Institute of Biodiversity and Ecosystem Research, Bulgarian Academy of Sciences.jpg
Сградата на ИБЕИ–БАН
Информация
Акроними ИБЕИ-БАН
Тип научен институт при БАН
Основана 1 юли 2010 г.
Седалище София
Ръководител Доц. д-р Анна Ганева
Сайт www.iber.bas.bg
Паметна плоча на акад. Методи Попов на входа на ИБЕИ-БАН

Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН (ИБЕИ) е създаден на 1 юли 2010 година като правоприемник на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология с решение на Общото събрание на БАН.

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Провежданите в Института научни изследвания са в областта на теоретичните и приложните аспекти на екологията, биоразнообразието, опазването на околната среда и устойчивото ползване на биологичните ресурси. Кадрите на института са специалисти по ботаника, микология, зоология, екология, хидробиология, паразитология, консервационна биология, генетика на околната среда, еволюционна биология и други сродни научни области.[1]

Институтът оказва методична помощ на държавните институции и структурите на гражданското общество и представя страната в европейското изследователско пространство в областите на неговата компетентност.[1] Член е на Консорциума на европейските таксономични институции (CETAF).[2]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

ИБЕИ–БАН се състои от четири отдела:[3]

  • Отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“
  • Отдел „Животинско разнообразие и ресурси“
  • Отдел „Водни екосистеми“
  • Отдел „Екосистемни изследвания, екологичен риск и консервационна биология“

Капацитет[редактиране | редактиране на кода]

Институтът е оборудван с техника за провеждане на разнообразни флористични, фаунистични и екологични проучвания и химична, фитохимична, генетична, кариологична, биотехнологична, паразитологична лаборатории, лаборатории по светлинна микроскопия и екологична микробиология, център за географски информационни системи.[1]

Към института функционират няколко изследователски полеви станции:[4]

Научни издания[редактиране | редактиране на кода]

Институтът издава две периодични издания:

  • Phytogia Balcanica
  • Acta zoologica bulgarica (с импакт фактор)

Хербариум SOM[редактиране | редактиране на кода]

Хербариумът на отдел „Растително и гъбно разнообразие и ресурси“ в ИБЕИ-БАН, регистриран в Index Herbariorum като международно признат хербариум с акроним SOM, е най-големият и най-представителен източник на информация за изучаването на флората на България и Балканите. Съдържа над 175 000 образци от всички растителни таксономични групи (без водорасли) – мъхове, хвощови, папратовидни, голосеменни и покритосеменни растения.

Началото на хербарната колекция е поставено през 1919 г. от акад. Иван Буреш под формата на Хербариум на Природонаучния музей на Царските природонаучни институти. Тя е създадена като сбор от хербарните сбирки на именити български и чуждестранни ботаници: Александър Дреновски, Анание Явашов, Андрей Тошев, Божимир Давидов, Борис Ахтаров, Вацлав Стрибърни, Васил Ковачев, Иван Мърквичка, Иван Нейчев, Иван Урумов, Йосиф Веленовски и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]