Захарий Митиленски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Захария Митиленски)
Jump to navigation Jump to search
Захарий Митиленски
византийски теолог
Роден
около 465 г.
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Средновековна философия
Интереси Теология
Научна дейност
Област История
Ammonius

Захарий Митиленски (на латински: Zacharias Scholasticus; на гръцки: Ζαχαρίας Σχολαστικός, Ζαχαρίας ο Ρήτωρ; * ок. 465 при Газа; † сл. 536), известен и като Захарий Схоластик, Захарий Ритор, е късноантичен епископ и християнски църковен историк от 6 век. Вероятно е брат на Прокопий Газски (465-528, християнски софист и ритор).

Захарий от Митилини е роден близо до град Газа, където през късната античност се намира известно училище по реторика. Там той учи в началото, а през 485 г. отива в Александрия, където две години учи философия. В Александрия той участва в стълкновенията между християни и неверници. Там той среща Север (или Севир), който по-късно става патриарх на Антиохия. Захарий се кръщава и през 487 г. заминава за Бейрут, за да следва право в тамошния университет. Той пътува до Палестина и остава в Бейрут до 491 г., където водел доста аскетичен живот. По-късно се преселва в Константинопол и дълго време работи като адвокат. Захарий, като умерен монофизит, искал да постъпи в манастир. Благодарение на добрите си връзки с императорския двор е назначен за епископ на Митилини. През 536 г. Захарий участва в синода в Константинопол.

Захарий пише множество произведения на старогръцки език, между тях една Църковна история (Historia ecclesiastica) към края на 5 век. Книгата е посветена на духовника Евпраксий и описва годините от 451 до 491. Между другото Евагрий Схоластик използва книгата на Захарий за своята Църковна история. Оригиналът на книгата му се е загубил, но e запазена една съкратена преработка на сирийски от един монофизитски монах (Псевдо-Захарий) от Амида през 569 г. в 12 книги (томовете 3 до 6). Захарий е написал и биографии за духовниците монофизити, които е срещал, за Север и други. Той е написал и множество полемични произведения против философa Амоний Хермий (Ammonios Hermeiou) или против манихеите.

Издания и преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • Ernest Walter Brooks, Historia ecclesiastica Zachariae Rhetori vulgo adscripta. Louvain 1924.
  • Maria Minniti Colonna, Zacaria Scolastico: Ammonio. Napoli 1973
  • Geoffrey B. Greatrex, The Chronicle of Pseudo-Zachariah Rhetor: Church and War in Late Antiquity (Translated Texts for Historians). Liverpool University Press, Liverpool 2011

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Pauline Allen, Zachariah Scholasticus and the Historia Ecclesiastica of Evagrius. In: Journal of Theological Studies 31 (1980), S. 471–488.
  • Josef Rist, Die sog. Kirchengeschichte des Zacharias Rhetor. In: Martin Tamcke: Syriaca. Münster 2002, S. 77–99.
  • Josef Ris, Der Bau des ostsyrischen Stadt Dara (Anastasiupolis). Überlegungen zum Eigengut in der Kirchengeschichte des Ps.-Zacharias Rhetor. In: M. Tamcke: Syriaca II. Münster 2004, S. 243–266.
  • P. Allen, Zachariah Scholasticus and the Historia Ecclesiastica of Evagrius. In: JTS 31 (1980), p. 471–488.
  • Simcha Jacobovici & Barrie Wilson, The Lost Gospel: Jesus' Marriage to Mary Magdelene, Bride of God. The Overlook Press, 2012. ISBN 1590203410

[[Категория:]]