Направо към съдържанието

Джулио Чезаре Кроче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джулио Чезаре Кроче
Giulio Cesare Croce
Роден12 март 1550 г.
Починал12 януари 1609 г. (58 г.)
Професияписател, поет, драматург
Националност Италия
Активен период1568 – 1609
Жанрдрама, сатира, автобиография, детска литература
Направлениеманиеризъм
Известни творби„Бертолдо, Бертолдино и Какасено“
Деца14
Уебсайт
Джулио Чезаре Кроче в Общомедия

Джулио Чезаре Кроче (на италиански: Giulio Cesare Croce) е италиански писател, драматург, трубадур и разказвач на кантастории (истории под формата на песни) и автор на гатанки.[1][2]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Джулио Чезаре дела Кроче е роден на 2 март 1550 г. в Сан Джовани ин Персичето, близо до Болоня, Емилия-Романя, Италия.[1] Той е син на ковач и самият той работи като ковач. След смъртта на баща му, чичо му продължава културното му образование.[1] По това време, за да се развива даден литературен творец е било необходимо да има конкретен покровител, чиито виждания да изпълнява. Кроче обаче поема по собствения си път да преследва страстта си за писане и разказване на истории.[1] Той черпи вдъхновение от по-ниската класа, от публиката на пазара, панаира, до патрицианските къщи и италианските дворове, където представя и изпълнява своите творби. Като такъв става един от най-успешните самоуки автори в италианската литература.[2]

Автор е на над 400 произведения в различни жанрове в областта на драмата и хумора.[2] Най-популярното му произведение е „Много тънките хитрости на Бертолдо“ (1606).[1] Историята има различни версии през Средновековието и действието ѝ се развива двора на крал Албоин във Верона или Павия в зависимост от версията. Кроче пише и продължението „Приятните и нелепи простотии на Бертолдино“ 1608) – за сина на Бертолдо, под ръководството на майка му Марколфа. По-късно през 1620 г. абатът Адриано Банчиери написва друго продължение, „Новела ди Какасено, син на простия Бертолдино“. Оттогава произведенията на Кроче се публикуват заедно със заглавието „Бертолдо, Бертолдино и Какасено“.[2] Те са екранизирани в три едноименни филма през 1936, 1954 и 1984 г.

Джулио Чезаре Кроче е женен два пъти и има 14 деца. Умира в бедност на 12 януари 1609 г. в Болоня.[1]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Le sottilissime astuzie di Bertoldo[1]
  • Le piacevoli e ridicolose simplicità di Bertoldino, figlio del già astuto Bertoldo

Автобиографични книги

[редактиране | редактиране на кода]
  • Descrizione della vita del Croce (автобиография в стихове)[1]
  • Burla fatta all'autore da un suo amico in luogo di colazione
  • Capitolo a un amico finto del Croce
  • Capitolo all'illustrissimo mentre il Croce era a Savona
  • Capitolo mentr'il Croce era a Casa Nuova loco dell'Abruzzo
  • Disgrazia memorabile del Croce
  • Disgrazia d'una notte occorsa per seguitare una cortigiana
  • Disgrazia memorabile intervenuta al Croce in villa
  • Innamoramento di Giulio Cesare Croce
  • Satira a Z.F.M.
  • Sclamazione del Croce a un suo amico, dolendosi che non è prezzata la poesia
  • Stanze in morte di Carlino mio figliolo
  • Terzetti del Croce al Vecchi
  • La Farinella[1]
  • Il tesoro
  • Sandrone astuto
  • Banchetto de' malcibati (за глада от 1590 г.)
  • La cantina fallita
  • Cleopatra e Marcantonio
  • Sotterranea confusione o vero tragedia sopra la morte di Sinam Bassa famoso capitano de' Turchi
  • Tartufo, nuova commedia boschereccia
  • 1936 Bertoldo, Bertoldino e Cacasenno
  • 1954 Bertoldo, Bertoldino e Cacasenno
  • 1984 Bertoldo, Bertoldino e Cacasenno
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Giulio Cesare Croce в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​