Гепидско кралство
| Гепидско кралство | |
| — Независима държава — | |
| 454 – 568 | |
 Балканите и Гепидското кралство около 550 г. | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Гепидско кралство Gepidia |
| Континент | Европа |
| Столица | Сирмиум |
| Управление | |
| Форма | монархия |
| История | |
| Епоха | Ранно Средновековие |
| Битка при Недао | 454 г. |
| Битка при Асфелд | 552 г. |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от | |
Гепидското кралство е европейска феодална държава от Ранното средновековие, просъществувала със столица Сирмиум в Потисието на Централна Европа в течение на около век. Основана е от германското племе гепиди след разпадането на хунската военна мощ.
Основен исторически извор, от който се черпи информация за гепидите, са ранносредновковните латински съчинения на живелия по-късно остготски хронист Йорданес. В тях той описва гепидите, като счита, че произхода на племенното название произтича от обидната дума gepanta, означаваща „бавен, безполезен“.[1]
Крале на гепидите
[редактиране | редактиране на кода]Политическа история
[редактиране | редактиране на кода]През II век вандали, готи и гепиди, живеещи по горното течение на Висла, се появяват в североизточната част на Карпатския басейн, а движението им продължава към черноморското крайбрежие.[2] Гепидите се сражават успешно срещу бургундите и безуспешно срещу остготите. Участват в нападенията срещу Римската империя, но са победени от Проб (276 – 282) при Найсос, след което част от гепидите са преселени на територията на империята. Покорени са от хуните, но поддържайки самоуправление, гепидите воюват на тяхна страна, а гепидският монарх Ардарих е един от близките съветници на Атила. След смъртта на Атила гепидите повеждат бунта срещу неговите наследници и спечелват битката на река Недао. През 506 г. Теодорих Велики отнема Сирмиум от Тразарих и сина му Траустила, а между гепидите и Византия е сключено споразумение. Не по-късно от 537 г., по време на разгрома на Остготското кралство от Византийската империя, гепидите си връщат Сирмиум като своя столица. В края на IV век се появяват първите данни за проповядването на християнството под формата на арианство, но това не се отразява в погребалните обреди на гепидите.
Към края на VI век гепидите поддържат активни връзки с лангобардите, с чиите владетели сключват династични бракове. През този период възниква конфликт с лангобардите, който ескалира. През 562 г. войските на Гепидското кралство са разбити при Асфелд от съюза на лангобарди и авари, вероятно не без съдействието и на Византия. През 567 умира последният гепидски крал Кунимунд, а Сирмиум и гепидската съкровищница са завзети от византийците. След 568 г. част от земите на гепидите попадат под контрола на Аварския хаганат. Гепидите се асимилирани, като за последен път са споменати като малка група в Панония.[3] Според някои автори, гепидите участват в 80-хилядната армия, която през 626 г. безуспешно обсажда Константинопол, подпомогната от персийска войска.[4]
Материална култура
[редактиране | редактиране на кода]Сребърни фибули от гепидско погребение са открити в Унгария и Румъния (Апахида и Шемлеул Силвани). Разкрити са данни за монетосечене от Сирмиум като гепидска столица.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Jordanes, GETICA sive De Origine Actibusque Gothorum
- ↑ Encyclopaedia Britannica
- ↑ Большая российская энциклопедия // Архивиран от оригинала на 16 май 2019. Посетен на 13 януари 2019.
- ↑ Петко Петков, История на България – Хронология, посетен на 15 януари 2019 // Архивиран от оригинала на 28 октомври 2020. Посетен на 20 октомври 2020.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Pál Lakatos: Quellenbuch zur Geschichte der Gepiden. Szeged 1973
- István Bóna: Der Anbruch des Mittelalters. Gepiden und Langobarden im Karpatenbecken. Budapest 1976.
- István Bóna, Margit Nagy: Gepidische Gräberfelder im Theissgebiet. 2 Bände. Budapest 2002/2005.
- Wilfried Menghin, Tobias Springer, Egon Wamers (Hrsg.): Germanen, Hunnen und Awaren. Schätze der Völkerwanderungszeit. Ausstellungskatalog, Nürnberg u. Frankfurt/M. 1987.
- Walter Pohl: Die Gepiden und die Gentes an der mittleren Donau nach dem Zerfall des Attilareiches. In: Herwig Wolfram, Falko Daim (Hrsg.): Die Völker an der mittleren und unteren Donau im fünften und sechsten Jahrhundert. Wien 1980, S. 239 – 305.
- Walter Pohl: Die Awaren, Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567 – 822 n. Chr. 2 Aufl. München 2002, ISBN 3-406-48969-9.
- Dieter Quast: Goten und Gepiden. Sonderheft Archäologie in Deutschland. Stuttgart 2005.
- Ágnes B. Tóth: Gepidische Siedlungen im Theissgebiet. Monumenta Germanorum Archaeologica Hungariae. Bd. 4. Budapest 2006.