Тридесетте тирани (Рим)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тридесетте тирани (на латински: Tyranni Triginta) са наречени в История на императорите (Historia Augusta) 30-те (точно: 32) римски узурпатори (наричани: tyranni), които са се надигнали по време на управлението на император Галиен (260 – 268), Максимин Трак (173 – 238) и Клавдий II (268 – 270).

Това са: Кириад, Постум, Постум II Младши, Лолиан, Викторин, Викторин II Младши, Марий, Инген, Регалиан, Авреол, Макриан, Макриан Младши, Квиет, Оденат, Херод, Меоний, Балиста, Валент, Валент Старши (?), Пизон, Емилиан, Сатурнин, Тетрик Старши, Тетрик Младши, Требелиан, Херодиан (?), Вабалат (?), Целс, Зенобия, Виктория, Тит и Цензорин.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Hartwin Brandt, Facts and Fictions – die Historia Augusta und das 3. Jahrhundert. In: K.-P. Johne u. a. (Hgg.): Deleto paene imperio Romano. Transformationsprozesse des Römischen Reiches und ihre Rezeption in der Neuzeit. Stuttgart 2006, S. 11 – 23.
  • Klaus-Peter Johne, Die Biographie des Gegenkaisers Censorinus. Ein Beitrag zur sozialen Herkunft der Historia Augusta. In: Bonner Historia-Augusta-Colloquium 1972/1974. Hrsg. v. A. Alföldi / J. Straub, Bonn 1976, S. 131 – 142.
  • Giuseppe Zecchini, I Tyranni Triginta. In: Atti dei Convegni Internazionali sulla „Historia Augusta“ 1994. Bari 1997, S. 265ff.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]