Битка на Милвийския мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питер Ластман, Битка на Милвийския мост, 1613 г.

Битката на Милвийския мост (на латински: Pons Milvius, днес Ponte Milvio) също Битката при Сакса Рубра (Saxa Rubrae) e сражение на Константин с Максенций на 28 октомври 312 г., в резултат на което първият става единоличен управител на Римската империя. Световното значение на битката е, че довежда до легализация на християнството и неговото превръщане в държавна религия.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Галерий през 311 г. Константин e един от четиримата императори на римската Тетрархия заедно с Максенций (306–312), Максимин Дая (310–313) и Лициний (308–324) и управлява главно Галия и Британия. Максенций, също като Констанин син на император, иска наследствената му част да не се ограничава с изискванията на Тетрархията, което води до стълковения.

През 312 г. Константин навлиза с 40 000 войници в Италия. Максенций го очаква в Рим с преторианската гвардия и по-многобройна войска (75 000 – 120 000).

Видението на Константин Велики[редактиране | редактиране на кода]

За видението на Константин вечерта преди битката има различни описания. Лактанций пише в Mortibus persecutorum (Lact. m.p. 44,1–9): скроро след събитието през 317 г., че след един негов сън Константин наредил на войнишките щитове да се изобрази кръст (Staurogramm), символ на Исус Христос, с гръцките букви Τ (Tau) и Ρ (Rho).

Според Евсевий Кесарийски (през 320 г.; Vita Constantini, v. C. 1,27–32) по обед Константин и войската му видели на небето един кръст от светлина над слънцето с думите In hoc signo vinces („Под този знак ти ще победиш“) или En touto nika Eν τούτω νίκα. Този знак не бил ясен на Констанитин и затова през нощта преди битката Исус Христос му се явил с видените думи и нареждането те да се носят като знак за защита и победа. Затова били изработени едно знаме (Labarum) и един вексилум в кръстовидна форма с христограм, а войниците нарисували на щитовете си по един христограм.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

ChiRho на римска монета от 4 век

Милвийският мост е разположен над река Тибър по пътя Виа Фламиния, водещ директно към Рим.

Битката се състои на 28 октомври 312 г. Константин побеждава два до три пъти по-многобройната войска на Максенций, който се удавя в Тибър, с което Константин става единствен господар на Запада. Максенций допуска стратегическа грешка, като разполага войниците си с гръб към реката, с което те силите му са лишени от възможността за безопасно отстъпление.

Модерните изследователи предполагат, че e невероятно опитният стратег Максенций, който е останал в Рим, да допусне такива тежки тактически грешки и че истинската битка се е провела вероятно на 17 километра северно от Рим при Сакса Рубра. След като научава за поражението на войските си, той напуска Рим заедно със своите елитни войници и прави неуспешен опит да стабилизира положението, при което се удавя във водите на Тибър.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Още през 311 г. Галерий издава в Сердика едикт за толерантност, с който се прекратява преследването на християнството. След битката на Малвийския мост Миланският едикт, издаден от Константин и Лициний през 313 г., провъзгласява християнската религия за равноправна на останалите религии в империята.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolfgang Kuhoff, Ein Mythos in der römischen Geschichte. Der Sieg Constantins des Großen über Maxentius vor den Toren Roms am 28. Oktober 312 n. Chr. In: Chiron (Zeitschrift) 21, 1991, S. 127–174.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]