Каракачански диалект

Каракачанският диалект е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.^[1] ^[2] ^[3] ^[4]

Части на речта

Съществителни

o ουρ-αν-ός' [, уран’ос] небе, небосвод.

Наименование на дните от седмицата
Български език	Гръцки език	Каракачански диалект
Понеделник	Δευτέρα	Δευτέρα
Вторник	Τρίτη	Τρίτ'
Сряда	Τετάρτη	Τετράδ'
Четвъртък	Πέμπτη	Πέφτ'
Петък	Παρασκευή	Παρασκευή
Събота	Σάββατο	Σαββάτο
Неделя	Κυριακή	Κυριακή

Наименование на месеците от годината
Български език	Гръцки език	Каракачански диалект
Януари	Ιανουάριος	Γεννάρς
Февруари	Φεβρουάριος	Φλεβάρς
Март	Μάρτιος	Μάρτ′ς
Април	Απρίλιος	Απρίλς
Май	Μάιος	Μάης
Юни	Ιούνιος	Θερστής
Юли	Ιούλιος	Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола „αλωνίζω“, който означава „вършея, овършавам“)
Август	Αύγουστος	Τριτής
Септември	Σεπτέμβριος	Σεπτέμβρις
Октомври	Οκτώβριος	Αη Δημήτρ'ς
Ноември	Νοέμβριος	Хαμένος
Декември	Δεκέμβριος	Nτεκέμβρις

Числителни

Числителни бройни

ένας [ˈenas] – един, ένα [ˈena] – едно, μια [ˈmiɲa] – една.
δυο [ðjo̞] – две, два(ма).
τρείς [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), τρία [ˈtriˌa] – три (ж.р.)
τέσσιρα [ˈteʃiˌra] – четири (ср.р.), τέσσιρις [ˈteʃiˌris] – четири (ж.р.), τέσσιρ [ˈteʃiˌr] – четири(ма) (м.р.).
πέντι [ˈpe̞ndi] – пет(има).
έξ [ˈɛkʃ] – шест(има).
ιφτά [ifˈta] – седем (седмина).
οχτώ [oxˈto] – осем (осмина).
ιννιά [iˈɲa] – девет(има).
δέκα [ˈðe̞ka] – десет(има).^[5]

Местоимения

Лични местоимения

Лични местоимения
Лице	Ед. ч.	Мн. ч.
1 л.	ιγώ [iˈɣɔ] – аз	ιμείς [iˈmis] – ние
2 л.	ισύ [iˈʃi] – ти	ισείς [iˈʃis] – вие
3 л.	αυτός [afˈtos] – той αυτήν [afˈtin] – тя αυτό [afˈto] – то	αυτοίν [afˈtin] – те (за м.р.) αυτές [afˈtes] – те (за ж.р.) αυτά [afˈta] – те (за ср.р.)

Глаголи

στέκομαι [ˈʃtekome] – 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. τρώω [ˈtro̞o̞] – 1. Ям; 2. Храня се.

Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число.

Различия при образуване на формите за минало свършено време (аорист)
Множествено число	Книжовен гръцки език	Каракачански диалект
1.	πήραμε	πήραμαν
2.	πήρατε	πήριταν
3.	πήραν	πήραν

Предлози

Прости предлози
- με – с, със → με τον πατέρα μ' (με τον πατέρα μου)
- από – от → από μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
- για – за
- κατά – точно до, точно срещу, до
- κοντά – след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
- ως – до

Сложни предлози
- χωρίς (или χώρς) – без
- ύ∫τερα(на нов гръцки ύστερα) – по-късно, след, след това

Съюзи

Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:

съединителни съюзи – και (и); ούτε,ουτι (нито)
разделителни съюзи – ή (или)
противопоставящи съюзи – μα (но, ама); μόνο – [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)

Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:

допълнителни – ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
в зависими въпросителни изречения – αν; μην
обстоятелствени-
- за време – όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);

όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като, щом); πριν (преди, по-рано)

- за начин – όπως (както)
- за количество и степен – ως
- за цел – για (за), για να (за да), όπως (както)
- за причина и следствие – αφού (след като, щом като, щом)
- за условие – αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)

Междуметия

Възклицателни и подбудителни – повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.

α – удивление, изненада, учудване, негодуване, радост,
ὰε, αι – поощрение, подбуда
аχ – скръб, болка, облекчение, възхищение
ὲι – повикване
εμ – потвърждение
εχ – съжаление, неизпълнимо желание
ὸπα, ὸπαλα – за хоро
ουφ – отегчение
ποπὸ – учудване, изненада, болка

Граматика

Членуване

За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен.

За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).

Лексика

Примери за турски, арабски и персийски думи:

ουτζάκ’, ουτζάκια. Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ocak – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение.
μιλέτ’, μιλέτια. Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. millet – нация, от осм. тур. millet, от араб. milla.
τσουράπ’, τσουράπια. Чорап. От тур. çorap, от осм. тур. çorap, çorab, от перс. jôrâb.*
γκέτσκα. Късно. От тур. geç – късен, и собствена наставка -κα за образуване на наречия.

Източници

↑ Κατσαρός, Νίκος Η. „Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου“, 1995, ISBN 960-08-0050-2
↑ club.neogen.bg
↑ www.temanews.com
↑ www.anamnesis.info
↑ Κατσαρός, Νίκος Η. Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου. 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).

[1] Κατσαρός, Νίκος Η. „Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου“, 1995, ISBN 960-08-0050-2

[2] ub.neogen.bg

[3] www.temanews.com

[4] www.anamnesis.info

[5] Κατσαρός, Νίκος Η. Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου. 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]