Каракачански диалект

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средногръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)

Каракачанският диалект е северен диалект на новогръцкия език, говорен от етноса каракачани. Взаимодействието на етноса с други народи е предизвикало навлизането на чужди думи.[1] [2] [3] [4]

Части на речта[редактиране | редактиране на кода]

Съществителни[редактиране | редактиране на кода]

o ουρ-αν-ός' [,уран’ос] небе, небосвод.

Наименование на дните от седмицата
Български език Гръцки език Каракачански диалект
Понеделник Δευτέρα Δευτέρα
Вторник Τρίτη Τρίτ'
Сряда Τετάρτη Τετράδ'
Четвъртък Πέμπτη Πέφτ'
Петък Παρασκευή Παρασκευή
Събота Σάββατο Σαββάτο
Неделя Κυριακή Κυριακή


Наименование на месеците от годината
Български език Гръцки език Каракачански диалект
Януари Ιανουάριος Γεννάρς
Февруари Φεβρουάριος Φλεβάρς
Март Μάρτιος Μάρτ′ς
Април Απρίλιος Απρίλς
Май Μάιος Μάης
Юни Ιούνιος Θερστής
Юли Ιούλιος Аλωνάρς (коренът на думата е в глагола "αλωνίζω", който означава "вършея, овършавам")
Август Αύγουστος Τριτής
Септември Σεπτέμβριος Σεπτέμβρις
Октомври Οκτώβριος Αη Δημήτρ'ς
Ноември Νοέμβριος Хαμένος
Декември Δεκέμβριος Nτεκέμβρις

Прилагателни[редактиране | редактиране на кода]

Числителни[редактиране | редактиране на кода]

Числителни бройни[редактиране | редактиране на кода]

  1. ένας [ˈenas] — един, ένα [ˈena] — едно, μια [ˈmiɲa] — една.
  2. δυο [ðjo̞] — две, два(ма).
  3. τρείς [ˈtris]— три (ср.р.), три(ма) (м.р.), τρία [ˈtriˌa] — три (ж.р.)
  4. τέσσιρα [ˈteʃiˌra] — четири (ср.р.), τέσσιρις [ˈteʃiˌris] — четири (ж.р.), τέσσιρ [ˈteʃiˌr] — четири(ма) (м.р.).
  5. πέντι [ˈpe̞ndi] — пет(има).
  6. έξ [ˈɛkʃ] — шест(има).
  7. ιφτά [ifˈta] — седем (седмина).
  8. οχτώ [oxˈto] — осем (осмина).
  9. ιννιά [iˈɲa] — девет(има).
  10. δέκα [ˈðe̞ka] — десет(има).[5]

Числителни редни[редактиране | редактиране на кода]

Местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Лични местоимения[редактиране | редактиране на кода]

Лични местоимения
Лице Ед. ч. Мн. ч.
1 л. ιγώ [iˈɣɔ] — аз ιμείς [iˈmis] — ние
2 л. ισύ [iˈʃi] — ти ισείς [iˈʃis] — вие
3 л.
  • αυτός [afˈtos] — той
  • αυτήν [afˈtin] — тя
  • αυτό [afˈto] — то
  • αυτοίν [afˈtin] — те (за м.р.)
  • αυτές [afˈtes] — те (за ж.р.)
  • αυτά [afˈta] — те (за ср.р.)

Глаголи[редактиране | редактиране на кода]

στέκομαι [ˈʃtekome] — 1. Стоя чакайки; 2. Спирам. τρώω [ˈtro̞o̞] — 1. Ям; 2. Храня се.

Окончанията за образуване на миналото свършено време (аорист) се различават в множественото число.

Различия при образуване на формите за минало свършено време (аорист)
Множествено число Книжовен гръцки език Каракачански диалект
1. πήραμε πήραμαν
2. πήρατε πήριταν
3. πήραν πήραν

Наречия[редактиране | редактиране на кода]

Предлози[редактиране | редактиране на кода]

  • Прости предлози
    • με — с, със → με τον πατέρα μ' ( με τον πατέρα μου )
    • απόотαπό μενα (от мене); από την Вουλγαρια (от България)
    • για — за
    • κατά — точно до, точно срещу, до
    • κοντά — след това (този предлог е изменил първоначалното си значение; на нов гръцки е μετα)
    • ως — до


  • Сложни предлози
    • χωρίς ( или χώρς) — без
    • ύ∫τερα( на нов гръцки ύστερα) — по-късно, след, след това

Съюзи[редактиране | редактиране на кода]

Съчинителните съюзи, които свързват еднородни части на изречението или самостоятелни прости изречения, са:

  • съединителни съюзи - και (и)  ; ούτε,ουτι (нито)
  • разделителни съюзи - ή (или)
  • противопоставящи съюзи - μα (но,ама) ; μόνο - [на нов гръцки], а на диалекта μόν (само)

Подчинителни съюзи, определяни според вида на изречението, което те въвеждат, са:

  • допълнителни - ότι [на нов гръцки], на диалекта ότις (че)
  • в зависими въпросителни изречения - αν; μην
  • обстоятелствени-
    • за време - όταν [на нов гръцки], на диалекта όντα [όнда] (когато);

όποτε (когато); σαν (като, когато); αφού (след като, щом като,щом); πριν (преди, по-рано)

    • за начин - όπως (както)
    • за количество и степен - ως
    • за цел - για (за), για να (за да), όπως (както)
    • за причина и следствие - αφού (след като, щом като, щом)
    • за условие - αν; σαν (като, когато); άμα (ако, щом)

Частици[редактиране | редактиране на кода]

Междуметия[редактиране | редактиране на кода]

Възклицателни и подбудителни - повечето изразяват лични чувства и настроения, понякога дори противоположни едни на други.

  • α - удивление,изненада,учудване,негодуване,радост,
  • ὰε, αι - поощрение, подбуда
  • аχ - скръб,болка,облекчение,възхищение
  • ὲι - повикване
  • εμ - потвърждение
  • εχ - съжаление, неизпълнимо желание
  • ὸπα, ὸπαλα - за хоро
  • ουφ - отегчение
  • ποπὸ - учудване, изненада, болка

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Граматични времена[редактиране | редактиране на кода]

Бъдеще време[редактиране | редактиране на кода]

Членуване[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от други езици, като българския език, определителният член е предпоставен. За членуване на думи от ср.р., ед.ч. се използва определителният член το, а за м.р. и ж.р., ед.ч. η. Примери: το αυγό (яйцето), η άντρας (мъжът), η γ'νέκα (жената).

Фонетика[редактиране | редактиране на кода]

Лексика[редактиране | редактиране на кода]

Примери за турски, арабски и персийски думи:

  • ουτζάκ’, ουτζάκια. Родова община, обединяваща няколко семейства, които се придвижват заедно в постоянните преходи; изграждат колибите си непосредствено една до друга и често си оказват взаимна помощ. От тур. ocak – огнище, пещ. Употребява се в преносното си значение.
  • μιλέτ’, μιλέτια. Род. Каракачанската общност се деляла на родове. От тур. millet – нация, от осм. тур. millet, от араб. milla.
  • τσουράπ’, τσουράπια. Чорап. От тур. çorap, от осм. тур. çorap, çorab, от перс. jôrâb.*
  • γκέτσκα. Късно. От тур. geç – късен, и собствена наставка -κα за образуване на наречия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Κατσαρός, Νίκος Η. "Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου", 1995, ISBN 960-08-0050-2
  2. http://club.neogen.bg/cluburi/?c=etnosi_v_bulgaria&cwtd=show_post&idpost=5380&clid=4
  3. http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=21&aid=452
  4. http://www.anamnesis.info/broi2/Kalionski.pdf
  5. Κατσαρός, Νίκος Η. Αρχαιοελληνικές ρίζες του Σαρακατσιάνικου λόγου. 1995, ISBN 960-08-0050-2 (В превод: „Древногръцките корени на каракачанския говор“).