Йеванически език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йеванически език
Υεβανικά, יעואני גלוסא
Страна Гърция, по-късно Израел, Турция и САЩ
Брой говорещи Няколко полуговорещи в 1987 година [в Израел] и може би никой вече [към 1996 година или по-рано]. Може би има все още няколко възрастни говорещи в Турция
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Гръцки
..-Атически
...→Йеванически
Официално положение
Официален в никъде
Контролиран от няма
Кодове
ISO 639-1 няма
ISO 639-2 няма
ISO 639-3 yej
История на
гръцкия език

(вижте също: Гръцка азбука)
Протогръцки (ок. 2000 пр.н.е.)
Микенски (ок. 1600–1100 пр.н.е.)
Старогръцки (ок. 800–300 пр.н.е.)
Диалекти:
Еолийски, Аркадокипърски, Атически-Йонийски,
Дорийски, Памфилски; Омиров.
Предполагаем диалект: Античен македонски.

Койне (от ок. 300 пр.н.е.)
Средногръцки (ок. 330–1453)
Новогръцки (от 1453)
Димотики, Катаревуса
Диалекти:
Кападокийски,Критски, Кипърски,
Понтийски, Цаконски, Йеванически,
Каракачански, Грико
(Салентински и Калабрийски)

Йеваническият или романиотският език (на стандартен гръцки и на йеванически γεβανικά, йеванитика или ρωμανιώτικα, романиотика, с еврейски букви יעואני גלוסא) е диалект на новогръцкия език, традиционно говорен от евреите романиоти (византийските евреи) в Гърция. Като еврейски език е повлиян значително от иврит и арамейски. Йеваническият произхожда от еврейското койне, говорено от елинистическите евреи в региона. Езикът е взаимно разбираем с гръцките диалекти на християнското население. Използва еврейската писменост.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Йеванически е изкуствен термин, създаден на базата на библейската дума Яван, обозначаваща Гърция и гръцките земи, която от своя страна е форма на гръцката дума Ἰωνία, Йония.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

На йеванически има малко литература, датираща от ранния период на модерната епоха. Най-обширният документ е преводът на Петокнижието. Многоезиково издание на Библията, публикувано в Цариград в 1547 година е с ивритски текст в средата на страницата, ладински (юдеоиспански) от едната страна и йеварически от другата.[1] Това рядко запазване на народния език има своя аналог в избора на еленестически гръцки от преводачите на Септуагинтата и Новия завет.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Natalio Fernandez Marcos, The Septuagint in Context: Introduction to the Greek Versions of the Bible (2000) p 180. Гръцкият текст е публикуван в D. C. Hesseling, Les cinq livres de la Loi (1897).
  2. Lockwood, W. B. 1972. "A Panorama of Indo-European Languages." Hutchinson. London.
     Портал „Македония“         Портал „Македония