Диглосия

Диглосията (на старогръцки: δυο – „два“ и на старогръцки: γλωσσα/γλωττα – езика) е особена многоезичност на определена територия или в социум, при която съжителстват два езика или две форми на един и същ език, използвани от носителите им в зависимост от функционалното им предназначение.

Диглосията се характеризира със статут (de jure) или статус (de facto) на „висок“ и „нисък“ език или на две йерархични форми на един и същ език.

Концепцията на диглосията е изградена въз основа базата от делото на Адамандиос Кораис, и във връзка с последствията от налагането на Катаревуса за официален език спрямо Димотики. ^[1] Диглосията може да се появи както в рамките на родствени, така и на неродствени езици.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

В древността иврит е изпълнявал ролята на книжовен език на традицията от юдейските древности, а разговорният, както и този по времето на Исус Христос, е бил арамейският.