Диглосия

Диглосията (на старогръцки: δυο – „два“ и на старогръцки: γλωσσα/γλωττα – езика) е особена многоезичност на определена територия или в социум, при която съжителстват два езика или две форми на един и същ език, използвани от носителите им в зависимост от функционалното им предназначение.

Диглосията се характеризира със статут (de jure) или статус (de facto) на „висок“ и „нисък“ език или на две йерархични форми на един и същ език.

Концепцията на диглосията е изградена въз основа базата от делото на Адамандиос Кораис, и във връзка с последствията от налагането на катаревуса за официален език спрямо димотики. Диглосията може да се появи както в рамките на родствени, така и на неродствени езици.

Примери

В древността иврит е изпълнявал ролята на книжовен език на традицията от юдейските древности, а разговорният, както и този по времето на Исус Христос, е бил арамейският.

Вижте също

• Диграфия
• Плурицентричен език
• Социолингвистика

Външни препратки

• Два идеологически подхода към вернакуларизацията на книжовния сръбски език в края на XVIII и през първата половина на XIX век – от Любомир Попович (Белград).
• Мечковская Н. Б. Социальная лингвистика. Москва, 2000 г Архив на оригинала от 2009-05-19 в Wayback Machine.