Фригийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Фригийският език е изчезнал индоевропейски език, говорен от фригийците[1] – древен народ, съставен от тракийски племена, мигрирали от Тракия – поречието на река Струма в Анатолия около 1200 г. пр.н.е.

Смята се, че фригийският е близък до тракийския и вероятно до арменския.

Фригийският е познат от две групи надписи – старофригийски от около 800 – 600 г. пр.н.е., изписани с фригийска азбука, и новофригийски, от началото на новата ера, изписани с гръцки букви и често двуезични с паралелен текст на старогръцки език. Освен това отделни фригийски думи се цитират с превод от античните автори. След 6 век фригийският език отмира.

От възстановената му структура изглежда, че фригийският е бил типичен индоевропейски език. Съществителните са били изменяни по падежи (поне четири), по родове (три) и по число, а глаголите се спрягали според време, залог, наклонение, лице и число. Ала нито една оригинална дума не е запазена във всичките ѝ форми.

Няколко фригийски думи:

  • βαλήν (balen) – „цар“
  • βέδυ (wedy) – „вода“
  • βρατερε (bratere) – „брат“
  • γέλαFος (gelawos) – „зълва“
  • γλούρεος (glureos) – „златен“
  • ζέλκια (zelkia) – „зеленчуци“
  • ζεμελος (zemelos) – „земен“
  • κίμερος (kimeros) – „разум“
  • ματαρ (matar) – „майка“
  • σι (si) – „този“ (= старобълг. сь, сии)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]