Фригийски език

Фригийският език е изчезнал индоевропейски език, говорен от фригийците – древен народ, съставен от тракийски племена, мигрирали от Тракия – поречието на река Струма в Анатолия около 1200 г. пр.н.е.

Според някои хипотези фригийският е близък до древногръцкия, а според други - до тракийския или арменския език.

Фригийският е познат от две групи надписи – старофригийски от около 800 – 600 г. пр.н.е., изписани с фригийска азбука, и новофригийски, от началото на новата ера, изписани с гръцки букви и често двуезични с паралелен текст на старогръцки език. Освен това отделни фригийски думи се цитират с превод от античните автори. След 6 век фригийският език отмира.

От възстановената му структура изглежда, че фригийският е бил типичен индоевропейски език. Съществителните са били изменяни по падежи (поне четири), по родове (три) и по число, а глаголите се спрягали според време, залог, наклонение, лице и число. Ала нито една оригинална дума не е запазена във всичките ѝ форми.