Пчински манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манастирът „Св. Прохор Пчински“.
Eвангелист Марко - миниатюра от Пчинското евангелие, изписано в манастира през 16-17 век

Пчинският манастир „Свети Прохор Пчински (на сръбски: Манастир Свети Прохор Пчињски или Manastir Sveti Prohor Pčinjski) е православен манастир в Пчински окръг, Южна Сърбия. Разположен е в подножието на планината Козяк, недалеч от границата с Република Македония.

Според житието на Прохор Пчински, манастирът е основан в негова чест от византийския император Роман IV Диоген през 11 век. По-късно е обновен от крал Стефан II Милутин, а през 1489 година църквата му е зографисана наново. Има сведения за функционирането на манастира през 17 и 18 век, но през 1817 година е ограбен от албанци и турци и запада.[1]

През следващите години Пчинският манастир е управляван от свещеници и видни граждани на близкия град Враня. През 1841 година манастирът изгаря при пожар, заедно с пазена в него реликва, ръка на свети Прохор Пчински. В средата на века са построени нови манастирски сгради, през 1870 година известният иконописец Дичо Зограф преработва част от стенописите в църквата, а през 1899 година тя е разширена и зографисана. През този период в манастира пребивават постоянно само по няколко монаси.[1]

На 2 август 1944 в манастира се провежда първото заседание на АСНОМ, чиито решения конституират македонския език.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 466-468.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.