Свети Прохор Пчински (манастир)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пчински манастир)
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Прохор Пчински“
Манастир Преподобни Прохор Пчињски
Prohor Pčinjski, entrance gate, 2009.jpg
Общ изглед
Местоположение в Пчински окръг
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Serbia.svg Сърбия
Вероизповедание Сръбска православна църква
Епархия Вранска
Изграждане XI век
Статут действащ
„Свети Прохор Пчински“ в Общомедия

Пчинският манастир „Свети преподобни Прохор Пчински“ (на сръбски: Манастир Преподобни Прохор Пчињски ) е средновековен православен манастир в Пчински окръг, Южна Сърбия.

Подчинен е на Вранската епархия на Сръбската православна църква[1].

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът е разположен е в подножието на планината Козяк, на река Пчиня, в близост до село Старац, на 3 km от границата със Северна Македония и на 30 km южно от Враня[1].

„Eвангелист Марко“, миниатюра от Пчинското евангелие, изписано в манастира през XVI – XVII век

История[редактиране | редактиране на кода]

Според житието на Свети Прохор Пчински манастирът е основан в негова чест от византийския император Роман IV Диоген (1068 - 1071), тъй като светецът му предрекъл, че ще получи императорската корона[1]. По-късно е обновен от крал Стефан II Милутин. През 1489 година църквата му е зографисана наново.

Има сведения за функционирането на манастира през XVII и XVIII век, но през 1817 година е ограбен от албанци и турци и запада[2].

През следващите години Пчинският манастир е управляван от свещеници и видни граждани на близкия град Враня. През 1841 година манастирът изгаря при пожар, заедно с пазена в него реликва, ръка на свети Прохор Пчински. В средата на века са построени нови манастирски сгради, през 1870 година известният иконописец Дичо Зограф преработва част от стенописите в църквата, а през 1899 година тя е разширена и зографисана. През същия период в манастира пребивават постоянно само по няколко монаси[2].

На 2 август 1944 година в манастира се провежда първото заседание на АСНОМ, чиито решения конституират „македонския език“. След Втората Световна е предаден на НР Сърбия заедно с близките погранични села от генералният секретар на МКП Лазар Колишевски.[3] Когато на 2 август 1990 година тълпи от цялата СР Македония се стичат в манастира за отбелязване на македонският национален празник Илинден, намират манастира блокиран от Великосръбски шовинистични формирования, предвождани от Воислав Шешел и сръбската милиция, нападнали гражданите с тояги и електрически палки, в резултат на което са ранени над 400 души, сред които и жени, деца и старци, като повод за побоите са били и изпълняване на македонски народни песни,[4] а в Македония възникват противосръбски настроения, изиграли немалка роля в отделянето й от Югославия на следващата година.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Манастир Преподобни Прохор Пчињски. // Епархија Врањска. Посетен на 22 декември 2017. Архив на оригинала от 2016-08-15 в Wayback Machine.
  2. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 466 – 468.
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 456-457.
  4. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 457-458.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 458-459.
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония