Воислав Шешел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Воислав Шешел
сръбски политик
Воислав Шешел 
Роден: 11 октомври 1954
Сараево, СФРЮ

Воислав Шешел (на сръбски: Војислав Шешељ или Vojislav Šešelj) е сръбски политик, доктор на правните науки и председател на Сръбската радикална партия.

Политическо издигане[редактиране | edit source]

Воислав Шешел е син на Никола Шешел. Семейството му е от Херцеговина, от селото Малева Лют. На 25 години Шешел става най-младият доктор на юридическите науки в Титовска Югославия, но скоро след това за дълги години е политически затворник поради намерена националистическа литература у него и понася в босненския затвор унижения от страна на мюсюлманските надзиратели[1]. В началото на 1990-те години с нищожна[1] финансова подкрепа създава Сръбската Радикална партия (СРС). Когато проектът за съюза Русия-Белорусия е още в своя зародиш, Воислав Шешел призовава през 1997 г. за присъединяването и на Сърбия към него, теза, която и до този момент подкрепя Томислав Николич.[1]

Въпреки че на президентските избори от 2002 г. противопоставянето на обединения лагер на либералите не носи успех за Воислав Шешел, огромна част от сръбското население в Косово гласува за него. [2]

Съюзът на Радикалната партия на Воислав Шешел и Кощуница се споменава като възможен за пръв път след изборите през 2002 г., но едва след изборите през май 2008 г. се обсъжда активно. [3]

На президентските избори от 2002 г. Слободан Милошевич от Хага изпраща писмо с призив сърбите да подкрепят Шешел, но ефектът от този акт върху изборните настроения е нищожен. [4]

Дружба с Томислав Николич[редактиране | edit source]

По признание на бъдещия заместник преседател на СРС Томислав Николич Шешел получава от него писмо след като Николич прочита няколко негови книги, на което Шешел му изпраща отговор. Двамата се срещат за първи път през 1991 г. на представянето на книгата на Шешел "Така говореше Чичо". Николич го нарича "най-големият интелектуалец сред всички, които са пресичали жизнения ми път" и признава, че му е препоръчвал философски, исторически и социологически книги, чието познаване е необходимо на бъдещ политик. [5]

В Хагския трибунал[редактиране | edit source]

От 2003 година е в затвора на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия. В края на февруари 2003 г. Воислав Шешел при отпътуването си към Хагския трибунали е изпратен от няколкостотин свои поддръжници. [4] Обвинен е за убийства, нехуманни дела, преследвания на политическа, расова и верска основа, изтребление и нападения над цивилни хора на територията на Хърватия и Босна и Херцеговина по време на войните при разпадането на бивша Югославия[6].

Депутатите от СРС два пъти организират демонстрация срещу задържането на Шешел в Хага - веднъж при посещението на генералния секретар на Съвета на Европа в Сръбската Скупщина те се появяват в парламента с бели футболни фланели с лика на Воислав Шешел, и втори път при встъпването в длъжност на Тадич като президент през 2004 г. в същия вид.[7]

Преди началото на процеса адвокатът на Шешел моли за разрешение временно да се върне в родината си, практика, която често се прилага към хърватските подсъдими, но му е отказано. [8] Четирите години от 2003 г. до началото на процеса Шешел излежава в Хагския затвор.[9]

В Хагския трибунал Шешел обяснява към каква Велика Сърбия се стреми: към такава, която включва "териториите, в които се говори на сръбски", "Цяла Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватско без три жупании - загребска, вараждинска и крижевачка". Той заявява, че "огромна част от хърватите са всъщност сърби-католици, а мюсюлманите от Босна и Херцеговина и Рашка са сърби-мюсюлмани." В реплика към Милошевич Шешел твърди, че целите на бившия президент на Югославия били други - не Велика Сърбия, а съхраняване на Босна и Херцеговина в състава на Югославия, за което той бил готов да даде своя президентски пост на Алия Изетбегович, но последният решил да се сражава за независима държава, "когато американците му я предложили". По време на заседанията в Хага Воислав Шешел обвинява САЩ в "съучастие в престъпленията над сръбския народ и съучастие в най-голямото етническо прочистване след Втората Световна Война." [10]

В своя защита Воислав Шешел се позовава на откъс от биографията на Карла дел Понте („Лов: аз и престъпниците“), разкриващ според него политическата обагреност на предаването му на Хаагския трибунал, в което покойният вече Зоран Джинджич лично я моли да се захване с Шешел с думите: „Взимай Шешел и повече не ни го връщай!“[11]

През декември 2006 г. се появяват съобщения за влошаване на здравето на Шешел, след като той в течение на три седмици не се храни. Намирал се е под лекарско наблюдеие.

Въпреки местоположението си в Хаагския трибунал Воислав Шешел активно участва в сръбския политически живот: през май 2008 г. се изказва за възможния вариант за правителство, а именно: „Правителството или ще се състои от Радикалната партия и Демократическата партия на Сърбия-Нова Сърбия (ДПС-НС), или него няма да го има“. В същото време Николич подкреля участието на Шешел в правителството. [12]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Подкрепа за съюза Русия-Белорусия
  2. За вота на сърбите в Косово през 2002 г.
  3. Повторные президентские выборы в Сербии
  4. а б Шешель сдался Гаагскому трибуналу
  5. Интервю с Томислав Николич(рус.)
  6. ((sr)) Страница за делото срещу Шешел на сайта на Трибунала
  7. [1]
  8. [2]
  9. Шешель требует освобождения до начала суда
  10. Изкавания, направени пред трибунала
  11. ((ru))Шешел се позовава на Карла дел Понте
  12. ((ru))Текст на изявлението