Томислав Николич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томислав Николич
Томислав Николић
Томислав НиколичТомислав Николић
Мандат
31 май 2012 – 31 май 2017 г.
Предшестван от Борис Тадич
Последван от Александър Вучич

Роден
15 февруари 1952 г. (1952-02-15) (65 г.)
Съпруга Драгица Нинкович
Партия: независим политик
Сръбска прогресивна партия (2008 – 2014)
Сръбска радикална партия (1991 – 2008)
Народна радикална партия (1990 – 1991)
Религия Източноправославно християнство

То̀мислав Нѝколич (на сръбски: Томислав Николић или Tomislav Nikolić) е сръбски и югославски политик, бивш президент на Сърбия.

Бил е заместник-председател на Сръбската радикална партия (СРП), която ръководи при отсъствието на нейния председател Воислав Шешел, бивш президент на Сърбия, съден за военни престъпления в Хага.

По специалност е инженер-строител. Член е на Югославската комунистическа партия от 1970 до 1990 г. С политика започва активно да се занимава по време на политическата криза и разпада на Югославия. Първоначално е заместник-председател на възстановената Народна радикална партия (1990 – 1991). Встъпва в новосъздадената СРП през 1991 г. и бързо става неин пръв заместник-председател. Избиран е в парламента. През 1998 г. става заместник министър-председател на Република Сърбия, а през 1999 г. – заместник министър-председател на Съюзна република Югославия.

Участва в изборите за президент на Югославия през 2000 г., заемайки 3-то място след Слободан Милошевич и Воислав Кощуница. На изборите за президент на Сърбия през 2004 г. набира 30,1 % в първия тур, 45,4 % във втория (отстъпвайки пред Борис Тадич). На 8 май 2007 г. е избран за председател на Народната скупщина – парламента на Сърбия, но подава оставка още на 13 май с.г.

На изборите за президент на Сърбия на 3 февруари 2008 г. постига още по-внушителен резултат – 37 % на първия тур и над 49 % на втория, като буквално само няколко хиляди гласа не му достигат до президентския пост.

На 7 септември 2008 г. Николич подаава оставка от поста на заместнек-председател на Сръбската радикална партия поради разногласия със съпартийци[1]. На 21 октомври с.г. създава новата Сръбска прогресивна партия и е избран за неин лидер.

На изборите за президент на Сърбия през 2012 г. събира 24,99 % в 1-ия тур, отстъпвайки на Борис Тадич, обаче във 2-ия тур го побеждава, събирайки 49,4 % от гласовете, и става президент на Сърбия.

На изборите за президент на Сърбия на 2 април 2017 г. не участва поради загуба на подкрепа от своята Сръбска прогресивна партия.

Автор е на редица книги, предимно за политика. Съпругата му се казва Драгица, имат 2 сина – Радомир и Бранислав.

Политически позиции[редактиране | редактиране на кода]

Кампания за президентски избори 2008

Томислав Николич се застъпва за укрепване на дружбата между Сърбия и Руската федерация. В предизборната си кампания за президент с.г. заявява, че ако спечели, ще се стреми да присъедини Сърбия към съюза Русия-Беларус. По отношение на Европейския съюз негов основен принцип е, че не той е нужен на Сърбия, а Сърбия е нужна нему; казва, че „Сърбия е дупка в персийския килим на ЕС, която той ще се стреми да съшие със златни конци“.

Кампания за парламентарни избори 2008

В навечерието на изборите за парламент на 11 май 2008 г. политическата ситуация е изострена: Народният блок на премиера Кощуница и „Нова Сърбия“ предпочитат да не горят мостовете след себе си, след като Кощуница изразява публично несъгласие с позицията на Тадич по въпроса за Косово.

Тази стъпка от „Народния блок“ отдавна чака и Сръбската радикална партия, чийто заместник-председател Томислав Николич още в средата на март заявява за възможността да предостави на тогавашния премиер Воислав Кощуница за избор 2 възможности: да възглави ново правителство или да назначи в него много министри, което изразява готовността му за коалиция, за да се осуети нов мандат на управление на прозападната партия на Тадич, която от своя страна е изказала готовност за коалиция с всички партии в парламента, но не и със СРП[2].

В позицията към Европейския съюз основни принципи са следните:

  • Партията му не е против сключването на съглашения с ЕС, а изисква според конституцията на страната във всяко от тях да се съдържа положение за това, че тяхното действие се разпространява на цялата територия на Сърбия, включително Косово. А в съглашението, подписано набързо и предизборно на 29 април в Люксембург, това не е така. Като пример за съглашение посочва подписаното с Кипър, потвърждаващо неговия държавен суверенитет и заявяващо, че Кипър ще стане член на ЕС като единно цяло.
  • Този документ от Люксембург според Николич, явявайки се политическа спекулация на Демпартията на Тадич и ориентираните към нея СМИ, отвлича вниманието на публиката от проблеми като нищетата, подкупността, унищожаването на сръбските банки, във финасовия сектор, промишлеността и селското стопанство.
  • Цитирайки европейски източници, според които Сърбия ще може да встъпи в ЕС не по-рано от 2025 г., Николич заявява, че „възнамерява да развива отношенията с истинските приятели на Сърбия, сред които ключово място принадлежи на Русия“. Сред тях той споменава КНР, Индия, арабския свят и Латинска Америка. Условието за развитие на такива отношения с ЕС е той да води преговори със Сърбия, а не с частта от нея без Косово.
  • Обещава, че след 11 май 2008 г. нито един сърбин няма да бъде обвиняван в Хага, нито пък предаден на тамошния трибунал.

Позиция към Русия:

  • Томислав Николич предлага разполагане на руска военна база в Сърбия, т. е. военно-политическо сътрудничество. Интересен факт, разкрит от Николич, е, че между двата тура на отминалите президентски избори Тадич се намира в Русия, за да се види с Владимир Путин, а днес отказва да ратифицира съглашението за енергийно сътрудничество, подписано по това време[3].

Особено ненавистна за него личност е председателят на предишната Сръбска скупщина Оливер Дулич, чието изказване Николич цитира: „Според изказване на Дулич, което направил при посещение в Нидерландия, сърбите били най-големите престъпници във войната на Балканите“[4].

В случай на възможно създаване на проруско ориентирана коалиция СРП – ДПС (Демократическата партия на Кощуница) – СПС (на Милошевич) има сериозни основания да се смята, че „в страната е възможен опит за прозападен преврат, режисиран от Вашингтон“[5][6].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Томислав Николич е автор на 13 книги:

  • Ни победа ни пораз
  • Све за Косово и Метохију
  • Отета победа
  • Шешеља за председника
  • Кроз медијски мрак
  • Писмо са адресом
  • У канџама мржње
  • Говорио сам
  • Скупштински ход по мукама
  • Неокомунистички парламент
  • Од почетка
  • Кад падне влада Милошевић пада
  • Ровови у Народној скупштини

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Николич, Томислав“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.