Железопътна линия Белград - Бар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Трасето на железния път на картата на водосборните басейни на Морава и Дрина.
Изглед от релефа по трасето на железния път.

Железопътната линия Белград – Бар е днес международна железопътна линия построена по време на Социалистическа федеративна република Югославия, с дължина 476 км. Тя не без основание е наричана „гордостта на Югославия“.

Свързва югославската тогава, а днес сръбска столица, с морското пристанище на Стара Черна гора. Изграждането на железопътната линия продължава 25 години в периода 1951 – 1976 години.

В строителството на тази железопътна линия участва като технически ръководител сегашният президент на Република Сърбия Томислав Николич, а първите ѝ пътници са Тито и съпругата му Йованка Броз.

Икономическият и социален съвет на Федеративна народна република Югославия одобрява на 20 юли 1951 г. строителството на тази стратегическа за връзките и дружбата между югославските народи железопътна линия. Тя преминава през Западна Сърбия и свързва природно несвързаните стари сръбски земи от т.нар. Приморие, т.е. Херцеговина със Западна Сърбия и Подринието, стигайки до Белград. Една четвърт от железопътната линия минава през тунели и мостове.

По онова време Подгорица в Стара Черна гора е прекръстена на Титоград, а първоначалния проект бил да се свърже старата югославска столица с тази на Черна гора, след което се отчита и обстоятелството, че железопътната линия трябва да достига до пристанище, а това е Бар.

През 1965 г. е свикана конференция в Ужице във връзка с бавното темпо на строителството и търканията между Сърбия и Черна гора. Железопътната линия е завършена на 27 ноември 1975 г., като е свързана на 10 km южно от Колашин между сръбския и черногорския ѝ участък. Първият влак от Белград до Бар потегля на 30 май 1976 г. с Тито и жена му. На територията на Сърбия са 301 km от железопътната линия, а на територията на Черна гора – 175 km. Най-високата точка на железопътната линия е в Колашин – на 1 032 метра надморска височина. Най-големия наклон от 25 е в участъка Подгорица – Биело поле. Днес граничния пункт на линията се намира на железопътната станция Гостун.

Интересен е факта, че железопътната линия в участък от 9 km преминава през територията на Босна и Херцеговина и по-точно през тази на Република Сръбска. В Босна е изградена железопътната гара Щръбце, на която гара влаковете не спират по политическа причина, и гарата може да се ползва само при специални ситуации.

По железопътната линия има 254 тунели с обща дължина 114.4 км. Най-дългият тунел е „Созина“ в участъка от Подгорица – Бар в Черна гора с дължина 6170 m, следван по дължината на тунелите „Златибор“ (6,139 m), „Требешница“ и „Голеш“.

Железопътната линия е най-известна днес с това че на нея е изграден най-високият железопътен мост в Европа – мост над Мала река. По протежението на този железен път има 234 моста с обща дължина 14,6 км.

Железопътната линия се свързва от Подгорица с железопътната мрежа на Албания, като има едно отклонение до Никшич в Стара Херцеговина. Железопътната линия е свързана и с тази в съседна Босна посредством т.нар. Шарганска осмица.

Железопътната линия е електрифицирана и е единствената връзка на железопътните системи на Албания и Черна гора с тези на останалия свят. Алтернативният ж.п. байпас по паневропейски транспортен коридор 8 не е завършен, а участъците от македонска и албанска страна са изградени съответно до Крушево и Поградец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]