Уикипедия:Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

„Македония“ е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към 04:02 на 21 август 2018 г. порталът съдържа 21 035 статии или 8,58% от общия брой статии в енциклопедията.

Участници[редактиране на кода]

Този потребител е член на Уикипроект Македония.Region of Macedonia and present states borders.png

Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.

Активни[редактиране на кода]

Неактивни (повече от 6 месеца)[редактиране на кода]

Текущи обсъждания[редактиране на кода]

Селища[редактиране на кода]

Населените места в Република Македония.

Частични статистики:

Инструменти[редактиране на кода]

За пътуващите[редактиране на кода]

Държава Регион Населено място или местност Обект От какво има нужда
Македония Демирхисарско Боище Света Богородица (Железнец) „На западната стена отвън, над доградения нов притвор, има каменен релеф с кръст и годината 1852“ - уточняване на годината, снимки

За ИБЕ[редактиране на кода]

  • Аштън/Ащън

Македония/Неразпознати[редактиране на кода]

Неразпознати личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки:

Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание.

Още няколко десетки снимки: [1].

Огняр махала – некоя махала на село из Кресненския пролом – Вероятно Огнянци на Железница.[2] или Огнянци на Падеш [3]

Личности[редактиране на кода]

Т.е. картичката е подписана от някой си Стоян ли? --Подпоручикъ (беседа) 05:39, 4 май 2012 (UTC)
Да. Ти не си ли бил там? Милан вероятно е тоя до Георги Въндев с шапка и мустак в самия център по логика.--Мико (беседа) 06:58, 4 май 2012 (UTC)
Постоларски може да е и тоя с балтона обаче. Тази снимка Вася я е сканирала преден ден предполагам, аз от вчера имам да подготвя снимки на Протогеров, Борис Бунев, Тиквешките революционери и позив на македонските братства, а за другия път съм поръчал част от Тодор Александровите снимки. --Подпоручикъ (беседа) 07:26, 4 май 2012 (UTC)
  • Асен Милев Рупчев – Банско [4]
  • Шериф Сюлейманов [5], примерно да е убиеца на Глигор Соколов
  • Иван Делчев [6] и Калчев [7] и други [8][9], загинали на 28 август 1915 в голямо сражение със сръбски войски при Орловец, Кумановско.
  • Сотир Лозанов, Крушево [10]
  • Григор Кръстев, Крушево [11]
  • В Крушевския албум със снимки са още: Сотир Лазов, Михаил Дамов, Вельо Стефанов, Трайче Аврамов, Ставре Андрев, Коста Божинов, Иван Котев, Кръсте Атанасов, Яне Павлев, Н. Костова, Стойче Станков,
  • Албум за Прилеп [12]
Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз?
  • Стефан Павлов, войвода в Кратовско към 97 – в Григор Соколович
  • Димитър Типон (Типов), възпитаник на българо-гръцката семинария в Солун, следвал в Гренобъл, Франция като стипендиант на Ордена на лазаристите, а след 1866 година е отново в Солун. Сътрудничи на Стефан Веркович.[1][2]
  • Стефан Атанасов, кичевски войвода, убит от сърбите в 1912 – 1913[3]
  • Никола Стефанов, революционен деец, убит от сърбите в 1912 – 1913[4]
  • стр. 27
  • Тодор Прошев и Дончо Аладжов ги има тука в един документ Файл:BASA-1932K-1-10-130.JPG

Неидентифицирани от таблото[редактиране на кода]

Чети[редактиране на кода]

Неразвити и неясни имена[редактиране на кода]

Георги Стрезов[редактиране на кода]

  • Числото за къщите в Мелникич не се чете.
  • Името на собственика на Неволен в цитата не се чете първата буква.
  • 843 страница я нема.
  • Първото село на 846 страница не се чете името му.
  • 847 страница я нема – Крушево (дем Амфиполи) не е довършено.
  • 851 страница нема началото ѝ.
  • 855 страница нема началото ѝ. В Петрово не се чете един ред.
  • 859 – 860 страница – не се чете (наполовина я няма) втората половина от описанието на Шугово и първото на 860 (може би).
  • 28 страница – Махала, разказано във Вихрен (село)

Дейци на ВМОРО/ВМРО[редактиране на кода]

Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в Шаблон:Македония-желани.

Гръцки сайт[редактиране на кода]

  • Жената на некъв вероятно горнопоройски гъркомански капитан Атанасиос Тантанасис, черка му.
  • Некъв бунт на гърците в Битолския затвор на 3 юни 6 година и после пищно погребение

Синве[редактиране на кода]

Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония)

33

Това е или Балджа – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или Балевец, което си нема, ама по не звучи.

35

37

  • Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Манзаритес (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.[9]

38

39

Може да е Турия (Ганохора).

42

43

50

52

53

Беседи[редактиране на кода]

Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните.

  • Демир хан
  • Лисиче (Община Аеродрум)
  • Кулали
  • Каряни
  • Петропиги
  • Салпи (дем Ясъкьой)
  • Киран махала

Изоставени в Серско

  • Саръкая
  • Гюдженли

Други

  • Иван Мандиев
  • Димитър Мандиев

Николов[редактиране на кода]

Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[25] – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --Станислав (беседа) 09:26, 23 юни 2017 (UTC)
  • Flag of Bulgaria.svg Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Григоров, член на разложкия околийски комитет от 1906 г. до 1908 г.[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандел Дойчинов (? – 23 януари 1904), скопски войвода, арестуван в навечерието на въстанието в 1903 година, умрял в Куршумли хан.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дунев, тетовски войвода.[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсто Кобапчията, български революционер, войвода на чета.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.[45]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Даме Мушев, прилепски селски войвода.[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Павлов Кантарджията (Павлев), войвода в Кратовско в 1897 година.[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.[53]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.[54]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.[55]
  • Flag of Bulgaria.svg Спиро Петров, войвода на чета в Преспанско през Илинденско-Преображенското въстание.[56] – тоя ще да е Спиро Преспанчето
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Попандонов, член на Радовишкия околийски комититет.[57]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.[58]
  • Божин Проданов, БН 140 стр., вероятно съвпада със секретаря на Илинденската организация
  • Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е Никола Панов Андреев ми се вижда много с печатна грешка. --Мико (беседа) 15:29, 19 септември 2012 (UTC)
  • Наум Търповски, български революционер от ВМОРО, костурски войвода в отряда на Иван Попов през Илинденско-Преображенското въстание, участвал в превземането на Клисура, БН 173 стр. (споменава се на неколко места в спомените на Иван Попов, требва да го видим след работа)

Леонард Шулце Йена[редактиране на кода]

  • Хаджиево – североизточно от Драчево, на десния бряг на Маркова река, има то и в Селишчев като българо-албанско село
  • Копанци – южно от Сопище
  • Слатина – южно от Сопище
  • Баре – на север от Моянце

Бележки[редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.649.
  2. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.218 – 219.
  3. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  5. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.176
  6. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 164.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  11. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  12. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  13. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  14. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  15. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  16. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  17. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  18. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  19. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  20. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
  33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.
  34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  35. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 50.
  36. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.
  39. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  40. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.
  41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
  42. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
  43. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  44. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  45. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  46. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.
  47. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
  48. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  49. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  50. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  53. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  54. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  55. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  56. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  57. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
  58. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.

Фондове в ДА „Архиви“[редактиране на кода]

Лични фондове[редактиране на кода]

Списъкът е непълен; сортиран е по фамилно име.

Учрежденски фондове[редактиране на кода]

  • Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония

Колекции[редактиране на кода]

  • „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги
  • „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции
  • „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции
  • Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941

Населени места за превод в OpenStreetMap[редактиране на кода]

Кратки инструкции[редактиране на кода]

Нужно е да имате създаден профил в OSM. В настройките на профила посочете за preferred languages: bg en-GB en-US en (същественото е български да е на първо място).

  1. Отваряте връзката за редактиране от списъка по-долу.
  2. Щраквате върху върху съответния обект: улица, река, отметка (името на населеното място е въведено в специална отметка, намираща се някъде в центъра – обикновено където се появява надписът).
  3. Първото поле вляво ще бъде „Име“. Щраквате върху знака „+“ вдясно от името.
  4. Би трябвало отдолу да се появи „Многоезично име: български“. Попълвате името.
  5. Ако се откажете от превода си, изберете иконката с кошче за боклук.
  6. Повтаряте стъпки от 2 до 4 за колкото обекта искате.
  7. Щраквате върху „Запис“ отгоре над картата.
  8. Въвеждате коментар за промяната (много желателно на английски), в който описвате накратко какво сте променили, напр. „added bg names“.
  9. Щраквате върху „Качи“.

Важно[редактиране на кода]

  • Улиците, междуградските пътища, реките и други подобни обекти много често се състоят от множество отделни сегменти. При щракване върху обекта се отбелязва избраният сегмент. При пътищата разделянето на сегменти може да се налага поради специфични пресичания с други улици, мостове, надлези и тунели (които са отделен сегмент), разделяне на две отделни платна, промяна на типа път, промяна на ограниченията на скоростта и други характеристики на пътя. Някои по-дълги пътища може да имат дори много десетки отделни сегменти. Въпреки, че принципно е възможно добавянето на имена да се право само на по-дългите сегменти, добросъвестността изисква да се настрои българското име за всеки един от тях (стига да има оригинално въведено име), включително и за най-малките (като мостове или части от пътни възли), в противен случай на картата може да се изобразяват едновременно български и чужди имена.
  • При избора на малки обекти, които се застъпват с други обекти, например мостовете върху реки, е желателно картата да бъде приближена значително. Избирането на малки обекти е трудно при по-малко приближение, а при трепване на ръката е възможно те дори да бъдат разместени. В такива случаи трябва да се използва стрелката за връщане на действието над картата (undo), в противен случай заедно с другите промени ще бъде записана и грешката.

Участници[редактиране на кода]

Списък[редактиране на кода]