Уикипедия:Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

„Македония“ е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към 18 септември 2021 г. порталът съдържа 25 419 статии или 9,25% от общия брой статии в енциклопедията.

Участници[редактиране на кода]

Този потребител е член на Уикипроект Македония.Region of Macedonia and present states borders.png

Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.

Активни[редактиране на кода]

Неактивни (повече от 6 месеца)[редактиране на кода]

Текущи обсъждания[редактиране на кода]

Селища[редактиране на кода]

Населените места в Република Македония.

Частични статистики:

Македония/Неразпознати[редактиране на кода]

Неразпознати личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки:

Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание.

Още няколко десетки снимки:

Личности[редактиране на кода]

Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз?

Неидентифицирани от таблото[редактиране на кода]

Според мен е Петър Гайков (П. Гайко разчитам, или Л. Райко, ама тогава не важи)
Д. Райко[во] е според мене - Долно Райково

Чети[редактиране на кода]

В тази категория сбрах всички чети на ВМОРО

  • Четирима четници в Солун [9] и [10]
  • Коста Мариовски [11] - евентуално Коста Костурски, но не прилича
  • Арнаутска чета [12]
  • Ангел (вдясно), Дъмбени [13]
  • Костурска, от Папазоглу [14]
  • Неизвестна [15]
  • Сане Петров, ВМРО - тая некъде я бехме обсъждали [16]
Георги Атанасов в центъра, но тоя до него ще го помислим. Слагай в Атанасоврзасега.-- Мико (беседа) 13:11, 10 септември 2021 (UTC)
Хаха, че тя е идентична с [17]. Найс. :) --Протогер (беседа) 13:47, 10 септември 2021 (UTC)
Не го измислих. Има некъв Сане Петров - явно е той. -- Мико (беседа) 15:13, 10 септември 2021 (UTC)

Неразвити и неясни имена[редактиране на кода]

Иван Лазаров вероятно е пунктовият началник в Кюстендил [18], Зографски е Димитър Зографов (политик)

Георги Стрезов[редактиране на кода]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Юрук-махалеси, до Бутковското езеро. Населено с 220 турци-юруци, земледелци. Почва плодородна.[3]

В 1913 година селото попада в Гърция. Жителите му се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Тракико, в превод тракийско. Според преброяването от 1928 година Турчели е чисто бежанско село с 54 бежански семейства с 234 души.[4]

Дейци на ВМОРО/ВМРО[редактиране на кода]

Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в Шаблон:Македония-желани.

Категория:Мъничета за ВМОРО

Преживеани илинденци[редактиране на кода]

Име Линк
1 Панзо Соколов [23]
2 Търпе Кузманов [24]
3 Малинка Велянова [25]
4 Милица Боева [26]
5 Иван Юруков (Тресонче) [27]
6 Петър Калев [28] [29]
7 Митра Ангелева [30]
8 Христо Зенгов [31]
9 Милан Гагов [32]
10 Мицко Йошев [33]
11 Флора Лещарева [34]
12 Коста Ичков [35]
13 Катарина Джидрова [36]
14 Ангел Корабаров [37]
15 Никола Здравев [38]
16 Пашка Костова [39]
17 Лефко Лазарков [40]
18 Христо Стамболджийски [41]
19 Илинка Божинова [42]
20 Сута Бъчварова [43]
21
22
23 Михаил Макашов [44]
24 Георги Нузов [45]
25 Иван Чамински [46]
26
27
28 Ташко Арсов [47]
29 Мате Божков [48]
30 Кольо Гюрков [49]
31 Панде Коюнджиев [50]
32 Вета Кръстева [51]
33 Георги Лазаров [52]

Свидетелства[редактиране на кода]

Уикипедия:Македония/Свидетелства

Синве[редактиране на кода]

Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония)

33

Това е или Балджа – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или Балевец, което си нема, ама по не звучи.

35

37

  • Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Манзаритес (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.[7]

38

39

Може да е Турия (Ганохора). Има село Флория в Берско в Пердикар
Местност Фолия

42

43

44 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Птери (Pthéri) живеят 300 гърци.[13]

45 Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Помелени (Poméléni) живеят 240 гърци.[14]

50

52

53

Беседи[редактиране на кода]

Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните.

  • Салпи (дем Ясъкьой)
  • Киран махала

Изоставени в Серско

  • Демир хан
  • Саръкая
  • Гюдженли

Кънчов[редактиране на кода]

Берска Каза
  • Лидагос
  • Райко
Ениджевардарска Каза
  • Лъжичари
  • Неврам
  • Ново село - Литоксоу твърди, че е негушкото [53] с 65 жители, но тогава, което е берското с 90, което си е след Вещица съвсем логично - бърка Литоксоу.
  • Корово, в некви списъци го има и като Корвуд (Корово)[54]
Воденска Каза
  • Джедид
Гевгелийска Каза
  • Търново - главното село на Търновата, но къде?

Николов[редактиране на кода]

Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат

  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година[20]
  • Flag of Bulgaria.svg М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.[23] – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --Станислав (беседа) 09:26, 23 юни 2017 (UTC)
  • Flag of Bulgaria.svg Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.[26]
  • Flag of Bulgaria.svg Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.[27]
  • Flag of Bulgaria.svg Миле Григоров, член на разложкия околийски комитет от 1906 г. до 1908 г.[28]
  • Flag of Bulgaria.svg Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.[30] Джунови от Ваташа?
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.[32]
  • Flag of Bulgaria.svg Пандел Дойчинов (? – 23 януари 1904), скопски войвода, арестуван в навечерието на въстанието в 1903 година, умрял в Куршумли хан.[33]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Дунев, тетовски войвода.[34]
  • Flag of Bulgaria.svg Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.[35]
  • Flag of Bulgaria.svg Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.[36]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.[37]
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.[38]
  • Flag of Bulgaria.svg Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.[39]
  • Flag of Bulgaria.svg Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.[40]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.[41]
  • Flag of Bulgaria.svg Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.[42]
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.[43]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.[44]
  • Flag of Bulgaria.svg Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.[45] Мунджови са масово от Желин [55]
  • Flag of Bulgaria.svg Даме Мушев, прилепски селски войвода.[46]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.[47]
  • Flag of Bulgaria.svg Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.[48]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.[49]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.[50]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.[51]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Попандонов, член на Радовишкия околийски комититет.[52]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.[53]
  • Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е Никола Панов Андреев ми се вижда много с печатна грешка. --Мико (беседа) 15:29, 19 септември 2012 (UTC)

Пелтеков[редактиране на кода]

  • Ангел Богов Джанев, четник при Марко Лазаров, по-късно околийски войвода в Прилепско. През лятото на 1913 година води сражение със сръбска войска в Прилепец[54]
Силно вероятно да е идентичен с Атанас Джамов, или поне ортак
  • Никола Иванов, търговец и деец на освободителното движение, член на ВМОК от Първия конгрес на македонските братства, март 1895 година[55]
Тоя може би е Никола Наумов. Това [56] е същият текст, който имаме в Никола Наумов с източник Елдъров. Но запасен поручик? [57]-- Мико (беседа) 06:45, 1 декември 2020 (UTC)

Бележки[редактиране на кода]

  1. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  2. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  4. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  8. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 38.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 39.
  11. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
  12. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  13. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
  14. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 45. (на френски)
  15. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  16. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  17. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  18. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  19. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 6.
  20. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 12.
  21. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  22. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22.
  24. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
  25. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  28. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 34.
  29. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 42.
  30. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 46.
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 48.
  32. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 49.
  33. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 50.
  34. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  35. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 53.
  36. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 54.
  37. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.
  38. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 65.
  39. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 72.
  40. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  41. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  42. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 92.
  43. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 93.
  44. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
  45. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  46. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 111.
  47. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  48. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 117.
  49. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  50. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 126.
  51. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 128.
  52. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 131.
  53. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 133.
  54. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128.
  55. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 179.

Фондове в ДА „Архиви“[редактиране на кода]

  • Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К
  • Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония
  • „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги
  • „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции
  • „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции
  • Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941