Югоизточен регион (Северна Македония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Югоизточен регион
Југоисточен Регион
Манастир Водоча 06.JPG
      
Герб
Southeastern statistical region en.svg
Страна  Северна Македония
Административен център Струмица
Площ 2741 km²
Население 173 327 души (2018)
63,2 души/km²
Общини 10
Югоизточен регион в Общомедия

Югоизточният регион (на македонска литературна норма: Југоисточен Регион) обхваща басейна на Струмишко-радовишката и Гевгелийско-Валандовската котловина. По-конкретно басейна на Струмичка река и региона на долното течение на река Вардар. Този Югоизточен регион на Македония има известни археологически обекти, а по-точно в близост до Валандово, Богданци и Гевгелия. Той е богат на природни красоти, привлекателни за вътрешни и чуждестранни туристи. Това са – Дойранското езеро, Смоларския и Колешинския водопад, Моноспитовото Блато и множество природни резервати и спелеологически атракции.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Този Югоизточен регион на Македония има 188 населени места обособени в 10 общини:

Административен център е Струмица с около 35 000 жители.

Котловини и реки[редактиране | редактиране на кода]

В региона има и живописни котловини и реки. Котловини са – Струмичко-радовишката, Валандовско-гевгелийската и Дойранската котловина, освен това има и речна мрежа, съставена от реките Вардар, Струмица, Крива Лакавица, Конечка река и други, а тук се намира и Демир Капия (20 километра) – най-дългата и най-живописната клисура в региона.

Дойранско езеро[редактиране | редактиране на кода]

Доиранско Езеро е част от плановия югоизточен регион на Македония. Това е най-малкото естествено котловинно езеро, което е богато на 15 вида риби, раци, различни видове птици, от които най-характерни са кормораните, известни по специфичния начин на лов на риба. Дойранското езеро, което има красиви плажове и два авто-къмпинга, е туристическа атракция и заради лечебните водорасли, които във въздуха отделят йод и други вещества. Езерото е благоприятно и изцеляващо и действа върху дихателните органи. В околностите на Струмица се намират изкуствените езера Водача, Турия и Мантово.

Смоларски водопад

Смоларски водопад[редактиране | редактиране на кода]

Регионът е известен със своите няколко живописни водопада. Това са – Смоларските (39,5 метра), Колешинските (16 метра) и Габровските водопади. Най-известни и най-живописни са Смоларски водопади. В Югоизточния регион има и три известни бани – Негорски бани, Баня Банско и Смърдлива вода, а друго атрактивно хидро-съоръжение е Моноспитово блато.

Църкви и манастири[редактиране | редактиране на кода]

В целия югоизточен регион са построени много църкви и манастири с фрески от XI век, музеи и други културно-исторически паметници, като „Царевите кули“ в Струмица, датиращи от IV век пр.н.е., църквите „Св. Пантелеймон“, Св. Кирил и Методий, Св. Троица, Св. Атанасий, Св. Димитрий и други, манастирския комплекс Св. Леонтий в село Водоча, след това манастирите – Св. Богородица Елеуса във Велюса, която е истинска перла от средновековната архитектура, построена през 1080 г., след това манастирите – Св. Стефан в село Конче, Св. Георги Победоносец във Валандово и др. От повечето археологически обекти, които датират от периода на неолита, през античния период, чак до елинистичния период, би подчертали – Исар Марвинци близо до Валандово и Гевгелийския или Вардарски рид. Голям брой църкви и манастири в този регион привличат и много местни и чуждестранни туристи.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Поради географското многообразие и благия климат, региона има повече форми на туризъм – езерен, балнео, планински, селски, транзитен, казино-туризъм и различни други видове алтернативен туризъм. Доминиращи места за отдих и туризъм са планините Кожуф (2.132 метра), Беласица (1.881 метра), Огражден (1.746 метра), Плачковица и други по-малки планини, както и Дойранското езеро.

Заради природните красоти в района има и много селски селища, които практикуват селски туризъм. Това са Конско, Ума, Сермени, Габрово, Смоларе, Колешино, Банско и др. Всички тези места са лесно достъпни за туристите и за развитие на селския туризъм. Регионът има добра пътна мрежа, една магистрала и железопътна линия. В региона има около 30 хотели, хостели, вили и други места за настаняване, както и много ресторанти и заведения за хранене, където туристите могат да отседнат и да се отпуснат.

Културни прояви[редактиране | редактиране на кода]

В няколко града в региона традиционно се провеждат много културни прояви, сред които – „Струмички карневал“, Фестивала на камерния театър „Ристо Шишков“, Международната струмичка колония „Смокинияда“, „Ракияда“, „Дойранските ръкувания“ музикалният „Д Фестивал“ и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония