Леон Ламуш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Леон Ламуш
френски офицер и общественик
Léon Lamouche.jpg
Роден
Починал
Леон Ламуш в Общомедия

Леон Ламуш (на френски: Léon Lamouche) е френски офицер и общественик, близък на българомакедонското освободително дело от първата половина на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Леон Ламуш е роден на 8 май 1860 година.[1] Учи български език при Йордан Иванов в Школата за живи източни езици в Париж. Преподава история и култура на славянските народи в университета на град Монпелие и в 1892 година издава труда си „България в миналото и настоящето си“[2]. Леон Ламуш пристига през 1904 година в Сярско, Македония в качеството си на капитан от френската армия, като според договореностите в Мюрцщегска реформена програма е жандармерийски инструктор в Серския санджак [3]. Като такъв е свидетел на действията на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и пише:

... имаше случаи, при които в сражение с българсктие чети в Енидже-Вардарско, андартите подпомагаха турската войска и техните ранени бяха лекувани в турски военни болници[4].
Ламуш заедно с интелектуалци от Горна Джумая на откриването на Паметника на незнайния македонски четник, 1933 година.
Леон Ламуш в Бачковския манастир, 20-те години на XX век.

Участва във военни мисии още в Цариград и Солун до 1913 г.[5] По време на Първата световна война защитава интересите на България пред френската общественост.

От 1921 до средата на 1930-те години е почетен български генерален консул в Париж. През 1922 г. става чуждестранен член на Българската академия на науките[6]. Той е също член на Македонския научен институт и защитава българските позиции по Македонския въпрос. Сътрудничи на списание „Македонски преглед“, превежда „Македония. Етнография и статистика“ и разказа „Иде ли?“ на Иван Вазов на френски и подпомага издаването на Албум-алманах „Македония“. Автор е и на книгите „La Bulgarie“ (1928) и „Quinze ans d’histoire balkanique, 1904-1918“ (Петнадесет години балканска история. 1904-1918, 1928). Подписва се в редица апели пред Обществото на народите за спазване правата на човека на българите в Югославия и Кралство Гърция. Участва на Великия македонски събор в Горна Джумая през 1933 година[7]. През август 1933 година става почетен гражданин на Горна Джумая.[8] През 1939 година Леон Ламуш е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на правните науки на Софийски университет[9]

В своя статия от 1931 година Леон Ламуш пише:

... аз не се страхувам да потвърдя, че малко народи притежават едно така живо национално чувство, понякога така силно, както българите от Македония...[10]

През 1942 година изпраща телеграма до делегатите на Илинденската организация в Битоля, тогава в границите на Царство България, в която пише:

Много ми е приятно да видя по четенето на българските вестници, как се е съхранило в македонското население българското народно чувство и как се слея лесно, освободените земи със старата област на Царството[11].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ПРЕДСТОЯЩИ ГОДИШНИНИ НА ЧЛЕНОВЕ НА БАН (1869–2010)
  2. Трифонова, Цветана. Данаил Крапчев и в. “Зора”. Незабравимото, Велико Търново, 2006
  3. „Македония“, бр. 9, май 1904 г., стр.29.
  4. Петров-Македонски, Благой. Наранена земя, Бургас, 1995, стр.70
  5. „Заимова, Рая. Български образи във Франция: Граници, алтернативи (ХХ в.)“, архив на оригинала от 17 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070717003249/http://ilit.bas.bg/bi/include.php?file=zaimova2, посетен 17 юли 2007 
  6. „Списък на чуждестранните членове на БАН“, архив на оригинала от 10 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141210002902/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex&sectionID=1, посетен 10 декември 2014 
  7. „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16.03.2010 г.
  8. Учен от МНИ става почетен гражданин на Благоевград. // Македонски научен институт, 26 август 2016. Посетен на 27 януари 2017.
  9. „Списък на Софийски университет - Доктор хонорис кауза“, архив на оригинала от 17 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111117044044/http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/akademichna_istoriya/doktor_honoris_kauza, посетен 17 ноември 2011 
  10. Марковски, Венко. Кръвта вода не става, София 2003, [1]
  11. Илюстрация Илинден, бр.140, стр.8.
     Портал „Македония“         Портал „Македония