Радко (сдружение)
| Радко | |
| Информация | |
|---|---|
| Основана | 2000 г. |
Сдружение „Радко“ (на македонска литературна норма: Здружение „Радко“) е политическа организация със седалище в Охрид, Северна Македония. Основана е през 2000 година и се обявява за признаване и подкрепа на българите в Северна Македония. Името на гражданското сдружение идва от псевдонима на Иван Михайлов – Радко. Председател на организацията е Владимир Панков.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]На 14 декември 1990 година Илия Илиевски регистрира Партията за човешки права в Македония, която на 12 септември 1991 година отправя Меморандум до международната конференция по човешки права в Москва, в който се изтъква че в СФРЮ за периода 1944 – 1990 година хиляди македонски българи са били подлагани на политически терор. На 5 юни 1993 година в Охрид е учредена организация ВМРО, която по устав е „демократична, самостоятелна, национална и политическа организация на македонските българи“. Забранена е от властите, а лидерът ѝ Владимир Панков е арестуван, заплашван и репресиран. На 22 януари 2000 година той и негови съмишленици правят опит да учредят ВМРО – Иван Михайлов, но регистрация е отказана от съдебните власти в Република Македония.[1]
Учредяване и забрана
[редактиране | редактиране на кода]Сдружението „Радко“ е вписано от Охридския районен съд в Регистъра на сдруженията на граждани и фондации от 19 юни 2000 година.[2] След регистрацията започва открита кампания срещу членовете на сдружението, което с решение на Конституционния съд на Северна Македония от 21 март 2001 година е обявено за неконституционно. Според Конституционният съд програмата и статутът на гражданското сдружение „Радко“ в Охрид са насочени към „насилственото уронване на държавния порядък, пречене на свободното изразяване на националната принадлежност на македонския народ, т.е. пренебрегване на неговата самобитност и разпалване на национална или верска омраза или нетърпимост“.[3]
„Радко“ до Европейския съд по правата на човека в Страсбург
[редактиране | редактиране на кода]След решението на Конституционния съд на Република Македония на 4 октомври 2001 година членовете на сдружение „Радко“ завеждат жалба, по която е образувано дело срещу Република Македония в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, което е спечелено от членовете на сдружението през 2009 година. ЕСПЧ счита жалбата за основателна и че Република Македония трябва да изплати общо 9000 евро обезщетение.[4][5]
Според ЕСПЧ македонските власти са нарушили чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, която предвижда свободно обединение на гражданите. От 7-те членове на състава 6 са подкрепили решението, а 1 – представителката на Република Македония Миряна Лазарова-Трайковска, е на особено мнение.
Македонският съдия е гласувал против решението по 2 причини – 1-вата е, че „Сдружението не е използвало всички възможности за защита правата на членовете си пред съдебните власти в Република Македония“, и 2-рата е, че „Сдружението призовава към национална нетърпимост и омраза“.[6][7][8]
След постановяване на решението председателят на сдружението Владимир Панков изказва мнение, че е очаквал позитивното решение по жалбата на „Радко“ в ЕСПЧ в Страсбург, което от своя страна открива възможност за пълно реализиране на правата на българите в Република Македония. Под пълни права той разбира българският книжовен език да бъде признат за официален в Република Македония, като се зачитат и културните права на македонските граждани с българско самосъзнание в страната.
Исканията съответстват на историческите реалности според Панков, защото българите не могат да бъдат никакво малцинство в Република Македония, тъй като те са единствено и само мнозинство от населението ѝ. В подкрепа на твърдението си той изтъква факта, че преди решението на Коминтерна и Титовата комунистическа партия за създаване на македонска нация и македонски език такива не съществуват и кампанията по „легитимирането им“ е дело на сърбокомунистите.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- „Собитието на деценијата во Р.М. – Радко“, Охрид, 2001
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Каракачанов, Красимир. ВМРО – 110 години борба за българщината, Македония Прес, София, 2004, стр. 250 – 251.
- ↑ www.radkomk.com, архив на оригинала от 13 октомври 2008, https://web.archive.org/web/20081013113816/http://www.radkomk.com/Registracija.htm, посетен на 16 септември 2008
- ↑ www.radkomk.com, архив на оригинала от 7 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090207191544/http://www.radkomk.com/UstavniotSud.htm, посетен на 16 септември 2008
- ↑ Case of Association of Citizens Radko & Paunkovski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia
- ↑ 16 януари 2009 / News.dir.bg // Архивиран от оригинала на 18 януари 2009. Посетен на 16 януари 2009.
- ↑ Телевизија А1, "Македонија го загуби спорот со бугарофилите од „Радко“", 15. 01. 2009.
- ↑ „Утрински весник“, "Македонија го загуби спорот со „Радко“ во Стразбур" Архив на оригинала от 2012-01-18 в Wayback Machine., број 2888, петок, 16 јануари 2009.
- ↑ Сайт с присъдата по делото Case of Association of Citizens Radko & Paunkovski v. the Former Yugoslav Republic of Macedonia (Application no. 74651/01) од 15 јануари 2009.
| |||||
