Беседа:Солун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Етимология[редактиране на кода]

Очевидно, етимологията, извеждана от сестрата на Александър "Тесалоника" е една гръцка легенда. На всички езици името е Салоника, Солун и произлиза от "солници" с добавка на артикъла "the", т.е. може да се преведе като "Солниците". В съвременния димотики "сол" се нарича "алати" и така Солун на съвременен гръцки е загубил смисъла си на "солници", въпреки, че и до ден днешен в Солунска област се произвеждат десетки хиляди тонове сол[1]. Антон Лефтеров (беседа) 21:52, 25 юли 2016 (UTC)

Население[редактиране на кода]

Населението му е 1 081 400 души (2004)

това, което си написал е населението на солунска област! Ако напишем всички български градове с населението на областите кво ще стане!? Нали енциклопедията трябва да е обективна? - http://www.world-gazetteer.com/r/r_gr.htm и след това кликваш на TOP CITIES най-отдолу и ти излизат първите 20 града по големина --195.214.255.253
Не трябва да се въвеждат данните за цялата област, ами е на цялата агломерация, която зависи от Солун - която се разраства и е плътно застроена, излязла извън границите на историческия град - това е обективното наблюдение, което е важно за един град, за неговата история, развитие, икономика, регионално и световно значение и т.н. - и затова го пишем в статиите. Иначе тук [1] се вижда броят на жителите в агломерацията, наистина не е 1 млн или 1,5 млн както беше, ами 800 хиляди - благодаря за поправката. Надявам се, че сегашната редакция е приемлива. :-) --5ko | Беседа 03:14, 28 ное 2004 (UTC)

Защо не добавиш за славянобългарското население на Солун и областта, започвайки от Кубер? --Vladko 08:46, 7 апр 2005 (UTC)

Булеварди[редактиране на кода]

За няколко дена съм бил в Солун и ми се струва, че твърдението за големите площади и широки булеварди не е съвсем вярно (поне за същинския град, в предградията не съм бил). Голяма част от булевардите в центъра са с еднопосочно движение и като цяло градът изглежда доста "претъпкан". --Zinoviev 16:35, 16 апр 2005 (UTC)


Кирил и Методий[редактиране на кода]

Темата за "българските" Кирил и Методий може да стане безкрайна. Във всеки случай, след като историята не е категорична нито за произxода им, нито за ролята им в "просветяването" на България, нито дали въобще някога са били в България, е редно да не изказваме твърдения, че са "български просветители". Още повече, че както би трябвало да знаете, не са създали азбука, която е имала голям успеx. Нека не сме като руснаците или македонците, все пак няма как всички да са прави и да си присвояват нещо, което най вероятно не е на нито един. Това са двама византийски дуxовници. Majoran 16:39, 14 март 2010 (UTC)

Според мен не е важна азбуката, а преводите. От друга страна, наистина българите не са единствените (а сигурно не са и най-важните) просветени. Дори „славянски“ е леко ограничаващо. --Спас Колев 19:26, 14 март 2010 (UTC)
Както каза Спас - преводите и създаването на книжовния език са важните - нещото, което „просвещава“. Няма да настоявам, но „български просветители“ (клише с 200 годишна давност за разлика от тези в РМ) е на същото ниво като „старобългарски език“, като го зарежем него, идва и „старославянският“Ухилен съм. Което междувременно е различно от църковнославянски, имайте предвид, и съответно тази ви редакция е невярна [2]--Алиса Селезньова 09:36, 15 март 2010 (UTC)
Не ми стана ясно, защо редакцията ми е "невярна". Фактите са следните - независимо кой какъв език е, независимо от преводи и азбуки, българите по каква логика имат изключително право да ги смятат за свои лични просветители? Majoran 21:27, 16 март 2010 (UTC)
Линкът води към невярната редакция, бидейки са различни езици. Колкото до тази статия - никой не твърди, че са просветили само българите и че са наши лични просветители. Споменаването, че са просветили българския народ не изключва възможността да са просветили и други народи :-).--Алиса Селезньова 21:34, 16 март 2010 (UTC)
Църковнославянски език е така наречената „руска редакция“ на Старобългарски език - явленията наистина са различни.--Мико 06:40, 17 март 2010 (UTC)
Не са идентични двете, но това няма значение в случая (по онова време и двете форми не съществуват). Не може ли изречението да се конкретизира - "просветители" си е ала-бала. Как би стояло нещо като "автори на първия превод на <каквото е там> на славянски език (старобългарски)"? --Спас Колев 19:59, 17 март 2010 (UTC)

Източници[редактиране на кода]

Местя тук текст с неблагонадеждни източници евентуално за преработка, но в този си вид е смешно да стои информация, за която са цитирани блогове. Все пак за Солун едва ли липсват трудове по темата.--Алиса Селезньова (беседа) 20:53, 5 юни 2012 (UTC)

На 17 юни 1913, ден след началото на Междусъюзническата война, българският гарнизон командван от подполковник Велизар Лазаров е атакуван от гръцката войска. Средоточени са цели две гръцки дивизии, картечници и силна артилерия преценени като необходими за да победят българският гарнизон на Солун от 1200 щика.[2][3] Българите се сражават самоотвержено, загиват 93 и са ранени 160 войници и офицери. Силно пострадват сградите на българските учреждения, църкви, училища и болници. Разграбени са българските гимназии и двореца на Цар Фердинанд в Солун.[4] с българското консулство. Българската митрополия е превзета след сражение, а архимандрид Евлогий, секретарят му Христо Батанджиев и дяконът Васил Константинов са откарани на гръцкия кораб Катерини, на който по-късно са убити. Много български чиновници, солунски първенци, представители на интелигенцията и обикновенни солунски българи са убити или заточени по гръцките острови, къщите на българите са обстрелвани и ограбвани.[5].

  • За блога си права, но фактите са тези каквито са посочени, статия цитирана от този блогър, не е негова, а на военен историк, и смисълът е не-толкова да се доказва общоизвестен факт, а който иска лесно да ложе да прочете езследователстия текст, а не да се блъска от къде да го намери на хартиен източник. Този от блога го смених с публикация на доц.д-р Зафиров във в-к Сега, на Ген. Тодоров не е блог, третият е хартиен, ако искаш още нещо да подобриш, давай

--Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 95.87.215.48 (беседа) 01:55, 14 октомври 2012‎ (UTC)

Антисемитизъм е да се трие текста за прочистването на евреите в Солун от гърците[редактиране на кода]

Моля, не изпадайте в антисемитизъм и не заличавайте информацията по един процес продължил 30 г. в резултат на който е постигната практицески пълно етническо прочистване, на-малкото заради паметта на депортираните и избити в лагерите на смъртта 56 000 солунски евреи не бива да се маркира сомо с две думи, а до се дадат източници - литература, която който се интересува да може да прочете. --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 95.87.215.48 (беседа) 02:14, 14 октомври 2012‎ (UTC)

Неумело цитиране на източници[редактиране на кода]

Лорд Бъмбъри, на страници 133-134 в цитирания от теб източник пише буквално следното (подчертаването е мое):

През 1738 г. Бел д'Антермони отбеляза: „по-голямата част от българите живеят в селата, градовете като цяло са обитавани от турците“. Забележката му ще бъде повтаряна многократно след него. Ето какво вече може да обезкуражи опита да се направи национално групиране. Турците са навсякъде: те са събрани във всички важни центрове на страната - градовете по Дунав: Видин, Никопол, Систова, Русчук, Силистра; градовете във вътрешността: Шумла, Айтос, Ески и Йени Загра, Селимно, Плевна, София, Пазарджик, Филипопол, Адрианопол, Монастир, Скопие; пристанищата около Солун, Кавала, Енос, Бургас, Варна. Всички тези центрове могат да се смятат за „турски градове“ и са ясно обозначени като такива от повечето от нашите пътници.

А ти пишеш в статията, базирайки се на източника: „През 1738 г. населението на Солун, както на всички важни градове в европейската част на Османската империя, е преобладаващо турско.“

Какви са проблемите:

  • В източника е цитиран пътешественик, който казва, че през 1738 г. „градовете като цяло са обитавани от турците“. Споменат ли е Солун? Не. Споменати ли са „всички важни градове в европейската част“? Не. Тогава как въпросната 1738 г. се връзва с останалата част от твърдението?
  • Авторът на източника по-нататък прави собствено заключение: „турците са навсякъде“, „те са събрани във всички важни центрове на страната“ и „всички тези центрове могат да се смятат за турски градове“. Означава ли това, че населението им е преобладаващо турско? В действителност може и да е било така, но авторът не го е написал изрично - и сигурно неслучайно, защото подобни твърдения може да се обосноват само чрез статистически данни, най-често от преброявания или местни регистри. Впечатленията на пътешествениците може да бъдат изкривени от много фактори. Ти обаче правиш съвсем конкретно твърдение за етническото разпределение, без да имаш каквито и да е фактически данни.
  • Сред изброените центрове фигурира „пристанищ[ето] около Солун“ - изрично написано по тоя начин - а не градът Солун. Как точно пристанището се превърна в целия град Солун?

Простичко казано, написаното от теб представлява сериозно изкривяване на информацията от източника. Като минимум това е оригинално изследване. [...] Всеки може да допусне грешка, но за съжаление при теб това явно става система.
— Luchesar • Б/П 20:29, 26 юли 2018 (UTC)

Сигурни ли сте, че ректорът е същият, с това име? --Rumensz (беседа) 11:05, 27 юли 2018 (UTC)