Работнически вестник (солунски вестник)
Тази статия е за солунския вестник. За софийския вижте Работнически вестник.
| „Работнически вестник“ Работнически вестникъ عمل غزتسي Journal del Labourador | |
 глава на вестника на османски турски | |
| Информация | |
|---|---|
| Начало | 14 август 1909 година |
| Край | 15 октомври 1909 година |
| Цена | 2 металика, годишен абонамент 20 гроша |
| Издател | Социалистическа работническа федерация |
| Език | български турски гръцки ладински |
| Политически | социалистически |
| Свързани вестници | „Работническа искра“, „Солидаридад Оврадера“ |
„Работнически вестник“ с подзаглавие Орган на Социалистическата федерация в Солун (на ладино: Journal del Labourador,[1] на османски турски: عمل غزتسي, на турски: Amele Gazetesi, на гръцки: Εφημερίς του Εργάτου[2]) е социалистически вестник излизал от август 1909 година в Солун, тогава в Османската империя.[3]
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 9 | 14 август 1909 – 15 октомври 1909 |
Броеве 1 – 8 не са запазени. Поддържа рубриките „Синдикална борба“, „Работнически нещастия“, „Дописки“, „Стачки“, „Из чужбина“ и „Хроники“.
Инициатор на издаването на вестника е Васил Главинов, който отваря в града своята Интернационална книжарница. През 1909 година в Солун се създава Работнически клуб, в който членуват 100 души. От август клубът започва да издава вестника като свой печатен орган.[4] Редакционният комитет е в състав Д. Лалов, Никола Русев, Д. Тошев. Излизат общо 9 броя. Според съществуващите и планираните национални секции на федерацията са печатани на четири езика - по две страници на български (Ангел Томов), турски (Расим Хашмет Акал), гръцки (И. Гасис) и латински (Исак Леви и Аврам Бенароя). Турската и гръцката секция не са формирани и от брой 5 се печатат само на български и еврейски.
Вестникът иска реформи залегнали в програмата на Работническия клуб. Поставя си за задача да защитава работниците, да ги просвещава и да развива класовото им съзнание. Работи за организиране на работниците, без оглед на националните различия, в професионални синдикати, обединени във Федерация. Води полемика и с тесните и с широките социалисти в България.[5][6][4]
По-късно, заради проблеми с цензурата, вестникът е преименуван на „Солидаридад Оврадера“.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Среща се още и като Journal del Lavorador или Journal del Laborador
- ↑ Τα 94 χρόνια του ΚΚΕ και οι ιδρυτές του // zougla.gr, 24 ноември 2012 г. Посетен на 16 август 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Аrda Оdabaşı. Selanik Sosyalist İşçi Federasyonu'nun Beynelmilel Amele Eğlencesi, Rasim Haşmet Bey ve Amele Gazetesi. p. 3-4
- ↑ а б Вандов, Димитър. История на турската журналистика (1831 – 1971), Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1984, стр. 106.
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 208.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 211 - 212. (на македонска литературна норма)
- ↑ Gila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history, I.B.Tauris, 2007, pp. 128. ISBN 978-1-84511-505-0
