Направо към съдържанието

Работнически вестник (солунски вестник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за солунския вестник. За софийския вижте Работнически вестник.

„Работнически вестник“
Работнически вестникъ
عمل غزتسي
Journal del Labourador
глава на вестника на османски турски
Информация
Начало14 август 1909 година
Край15 октомври 1909 година
Цена2 металика, годишен абонамент 20 гроша
ИздателСоциалистическа работническа федерация
Езикбългарски
турски
гръцки
ладински
Политическисоциалистически
Свързани вестнициРаботническа искра“,
Солидаридад Оврадера

„Работнически вестник“ с подзаглавие Орган на Социалистическата федерация в Солун (на ладино: Journal del Labourador,[1] на османски турски: عمل غزتسي, на турски: Amele Gazetesi, на гръцки: Εφημερίς του Εργάτου[2]) е социалистически вестник излизал от август 1909 година в Солун, тогава в Османската империя.[3]

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 9 14 август 1909 – 15 октомври 1909
Манифестация на еврейски работници в Солун

Броеве 1 – 8 не са запазени. Поддържа рубриките „Синдикална борба“, „Работнически нещастия“, „Дописки“, „Стачки“, „Из чужбина“ и „Хроники“.

Инициатор на издаването на вестника е Васил Главинов, който отваря в града своята Интернационална книжарница. През 1909 година в Солун се създава Работнически клуб, в който членуват 100 души. От август клубът започва да издава вестника като свой печатен орган.[4] Редакционният комитет е в състав Д. Лалов, Никола Русев, Д. Тошев. Излизат общо 9 броя. Според съществуващите и планираните национални секции на федерацията са печатани на четири езика - по две страници на български (Ангел Томов), турски (Расим Хашмет Акал), гръцки (И. Гасис) и латински (Исак Леви и Аврам Бенароя). Турската и гръцката секция не са формирани и от брой 5 се печатат само на български и еврейски.

Вестникът иска реформи залегнали в програмата на Работническия клуб. Поставя си за задача да защитава работниците, да ги просвещава и да развива класовото им съзнание. Работи за организиране на работниците, без оглед на националните различия, в професионални синдикати, обединени във Федерация. Води полемика и с тесните и с широките социалисти в България.[5][6][4]

По-късно, заради проблеми с цензурата, вестникът е преименуван на „Солидаридад Оврадера“.[7]

  1. Среща се още и като Journal del Lavorador или Journal del Laborador
  2. Τα 94 χρόνια του ΚΚΕ και οι ιδρυτές του // zougla.gr, 24 ноември 2012 г. Посетен на 16 август 2013 г.[неработеща препратка]
  3. Аrda Оdabaşı. Selanik Sosyalist İşçi Federasyonu'nun Beynelmilel Amele Eğlencesi, Rasim Haşmet Bey ve Amele Gazetesi. p. 3-4
  4. а б Вандов, Димитър. История на турската журналистика (1831 – 1971), Софийски университет „Климент Охридски“, София, 1984, стр. 106.
  5. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 208.
  6. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 211 - 212. (на македонска литературна норма)
  7. Gila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history, I.B.Tauris, 2007, pp. 128. ISBN 978-1-84511-505-0