Социалистическа работническа федерация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Социалистическа работническа федерация
Federacion socialista laboradera
Ръководител Аврам Бенароя
Основана 1909 г.
Щаб Солун
Идеология социализъм
Османски парламент
(1908 – 1912)
1 / 288
Социалистическа работническа федерация в Общомедия

Социалистическата работническа федерация (на ладино: Federacion socialista laboradera) е политическа партия в Османската империя, създадена в 1909 година в Солун от група работници с различен етнически произход. Лидер на партията става Аврам Бенароя, който е и сред основателите на федерацията.[1]

Орган на Социалистическата работническа федерация са последователно ладинските вестници „Работнически вестник“, „Солидаридад Оврадера“, „Мюджаделе“ и „Аванти“.[2][3][4]

История[редактиране | редактиране на кода]

Манифестация на еврейски работници в Солун в 1908 - 1909 г.
Позив от социалистически митинг на турски, френски, гръцки, български и ладински
Социалистическа организация в Солун, 1910 г. Източник Държавна агенция „Архиви“
Документът, с който федерацията иска признаване на социалистическата младеж в 1915 г.
Документът, с който Социалистическата работническа федерация иска официално признание в 1916 г.

Аврам Бенароя, евреин от България, изиграва водеща роля в създаването на предимно еврейската организация през май – юни 1909 година в Солун.[5] Негови основни сподвижници са сефарадски евреи, както и българите Ангел Томов и Димитър Влахов.[6] Сред основателите на федерацията са също така Алберто Ардити, Самуил Амон, Димитрис Михалис, Сали бен Абди, Мехмед Назъми, Истириос Никопулос и Жак Вентура.[2]

Организацията приема това име по модела на Социалдемократическата партия на Австрия. Социалистическата работническа федерация се възприема като федерация, в която има отделни секции, представляващи основните етнически групи в Солун: евреи, българи, турци и гърци. Първоначално публикува печатните си издания на тези четири езика, но на практика на гръцки и турски се публикува съвсем малко или съвсем нищо.

За разлика от други партии, Социалистическата работническа федерация е разрешена от османските власти. Видният член на федерацията Димитър Влахов е депутат в Османския парламент, който е доминиран от Комитета за единство и прогрес до 1912 година. Членовете на федерацията първоначално поддържат младотурците, а Бенароя участва в Похода към Цариград[7] и помага в овладяването на контрапреврата от 1909 година, насочен срещу Хуриета. Усетили нарастващото влияние на Социалистическата работническа федерация, Комитетът за единство и прогрес впоследствие започва репресии над членове на федерацията, по времето на които вкарват Бенароя в затвора.[8]

В 1910 Социалистическата работническа федерация е вече съставена от 14 синдиката, а в 1912 е в състояние да мобилизира 8000 работници в различни си демонстрации. Федерацията е мултиетнична и мултирелигиозна организация, чиято основна сила са еврейските тютюневи работници. Някои работници, предимно българи, обаче смятат, че федерацията е повече инструмент в ръцете на младотурците и не представлява наистина работниците.[9]

Социалистическата работническа федерация защитава ладинския език от ционистите, които налагат иврит, и от Световния еврейски съюз, който налага френски език.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history, I.B.Tauris, 2007, pp. 127-152. ISBN 9781845115050
  2. а б Gila Hadar. „Jewish Tobacco Workers in Salonika: Gender and Family in the Context of Social and Ethnic Strife“, in: Amila Buturović,İrvin Cemil Schick (dir.), Women in the Ottoman Balkans: gender, culture and history, I.B.Tauris, 2007, pp. 128. ISBN 9781845115050
  3. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870-1920
  4. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 133.
  5. Nar, Alberto: "The Jew of Thessaloniki March through Time", in Justice. The International Association of Jewish Lawyers and Jurists, special issue: Remember Salonika (Spring 1999). ISSN 0793-176X. pp. 9-13.
  6. Quataert, Donald. The Industrial working class of Salonica, 1850-1912 (in Jews, Turks, Ottomans: a shared history, fifteenth through the twentieth century). Syracuse University Press, 2002. ISBN 978-0-8156-2941-2. с. 210. Посетен на 12 септември 2013.
  7. Македонска мисъл, томове 1 - 2, Македонски научен институт, 1945, стр. 192.
  8. Mark Mazower, Salonica city of ghosts, Vintage Books, New York, 2005. ISBN 978-0-375-41298-1 pp. 288f.
  9. Quataert, Donald. The Industrial working class of Salonica, 1850-1912 (in Jews, Turks, Ottomans: a shared history, fifteenth through the twentieth century). Syracuse University Press, 2002. ISBN 978-0-8156-2941-2. с. 211. Посетен на 12 септември 2013.
  10. на френски: Les AA (auteurs) montrent comment en défendant la langue judéo-espagnole (contre les sionistes partisans de hébreu ou les francophones de l'Alliance) les socialistes internationalistes de la Fédération restaient en dernière analyse assez proches du monde juif traditionnel: ils représentaient une forme d'occidentalisation qui impliquait pas l'assimilation, Löwy Michael, Benbassa (Esther) Rodrigue (Aron) Juifs des Balkans. Espaces judéo-ibériques XIV-XXe siècles (review), Archives des sciences sociales des religions, 1994, vol. 86, n° 1, pp. 265-266.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония