Аврам Бенароя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за политика от Видин. За журналиста от Цариград вижте Аврам Бенароя (журналист).

Аврам Бенароя
български и гръцки социалист
снимка от около 1914 г.
снимка от около 1914 г.

Роден
1887 г.
Починал
16 май 1979 г. (92 г.)
ПогребанБат Ям, Израел

Учил вЮридически факултет на Белградския университет
Политика
ПартияКомунистическа партия на Гърция (1918 г. – декември 1923 г.)
Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти)
Депутат в Гръцкия парламент:
Семейство
Подпис
Аврам Бенароя в Общомедия

Аврам Елиезер Бенароя (на гръцки: Αβραάμ Μπεναρόγια) е български евреин, социалист, член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), по-късно лидер на Социалистическата работническа федерация в Османската империя и създател на Комунистическата партия на Гърция.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Бенароя е роден и израснал във Видин,[1][2][3][4] в семейство на дребни търговци. Като полиглот, той научава да говори 6 езика свободно. Учи, но не завършва, в Правния факултет на Белградския университет и става учител в Пловдив. Там Бенароя става член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) и публикува на български език своята работа „Еврейският въпрос и социалната демокрация“ (Пловдив, 1908).

След Младотурската революция през 1908 г., той се мести като организатор – социалист в Солун. Неговото влияние постоянно расте, като той подкрепя идеята, че всяко социалистическо движение в града трябва да вземе формата на федерация, в която всички национални групи да могат да участват. Бенароя поддържа тесни контакти с българските социалисти, активни в града, както и с Народната федеративна партия. Редактира вестника на еврейската Социалистическа работническа федерацияСолидаридад Оврадера“ (Работническа солидарност). Той е сред инициаторите за създаване на Османска социалистическа партия.

Бенароя е заинтересован от Еврейския въпрос от началото на своята кариера и полага усилия да допринася за еврейските каузи. Неговата първа книга е „Еврейският въпрос и социалистическата демокрация“. Той предвижда модерна държава, свободна от етнически разделения, където евреите биха могли да съществуват свободно и да не бъдат преследвани. Бенароя винаги се бори срещу антисемитизма и след 1922 г. фокусира действията си в еврейската общност в Солун.

След среща с Елевтериос Венизелос, стратегическите умения на Бенароя дават резултат с раждането на Гръцка комунистическа партия и Генералната конфедерация на гръцките работници, което подпомага обединението на гръцките работници. Новото движение е преследвано от правителството, което довежда до обща стачка през 1919 г. Бенароя остава политически активен до 1924 г., когато се обявява срещу болшевизацията на ГКП и е принуден да напусне създадената от него партия. През 1940 година губи син в Итало-гръцката война, оцелява през немските концентрационни лагери и основава малка социалистическа партия след завръщането си в Гърция.

Отива да живее в Холон, Израел през 1953 г., където държи малка вестникарска будка. Умира в дълбока старост и в крайна бедност през 1979 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Encyclopaedia Judaica, Volume 3, Fred Skolnik, Michael Berenbaum, Macmillan Reference USA in association with the Keter Pub. House, 2007, ISBN 0-02-866097-8, p. 318.
  2. Documents on the history of the Greek Jews: records from the historical archives of the Ministry of Foreign Affairs, Historiko Archeiotou, Hypourgeiou Exōterikōn (Greece), Panepistēmio Athēnōn, Kastaniotis Editions, 1998, p. 420.
  3. Ιστορία του νέου Ελληνισμού 1770 – 2000 (2003). Τομ. 6. Μέρος Τέταρτο. Ελληνικά Γράμματα σελ 261. ISBN 960-406-545-9.
  4. ΤΟ ΒΗΜΑ – ΜπεναρόγιαΟ „κόκκινος Αβραάμ“, της Φεντερασιόν, 31/12/2010.