Св. св. Козма и Дамян (Сандански)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Св. св. Козма и Дамян“
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Сандански
Вероизповедание Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Сандански
Тип на сградата трикорабна базилика
Време на изграждане 1861 г.
Съвременен статут действащ храм

„Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ или „Свети Врач“ е българска възрожденска църква в град Сандански (до 1949 година Свети Врач), България, от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2][3]

Храмът е гробищна църква, построена в западната част на Свети Врач през 1861 година,[2][3] за което свидетелства надпис над входната врата. Парцелът е дарен от светиврачкото семейство Поповски.[1] В църквата първоначално се пее на гръцки, а след създаването на Българската екзархия в 1871 година – на български.[1] През 1875 г. в трема на храма е изградено специално помещение за училище[1][2] и в него е отворено първото светско училище в града.[4] В 1956 година църквата е ремонтирана и тремът е подновен[1].

В архитектурно отношение храмът е типичната за епохата трикорабна базилика с една апсида, с малки правоъгълни прозорци върху южната и източната стена.[2][3] Сградата има малък притвор, както и Г-образен дървен навес на юг и запад.[3]

В интериора има богат триреден иконостас. Изписването е в края на XIX век от известни мелнишки зографи – Яков Николай, Лазар Аргиров, майстор Андон и други.[4] Стенописите са от 1900 година – дело на Андон Зограф, за което свидетелства надпис над южния вход под женската църква:[3]

Изобрази се настоѧщий божестенъ храмъ на славнитѣ и чудотворци безсребраници Косма и Дамиана въ л. с. 1900. презъ мес. апр. въ времето на бл. архиерейски наместник икономъ Ст. Гайгуровъ на урѣдний свещеникъ Андонъ черковенъ настоѧтель Ризо съ издивеше бо на сичките православни христи. въ с. Св. Врачъ. Рукаже Зуграфина Андонъ.[5]

Стенописът на светците покровители е на северната стена, като те са представени с дълги туники и наметки, а Козма има и далматика. Изображението е сходно с това в параклиса на съседния Роженски манастир – двамата лечители държат голяма отворена медицинска кутия с лекарствени шишета, а в другата си ръка – скалпели.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ХРАМ „СВ. СВ. КОЗМА И ДАМЯН“ ГР. САНДАНСКИ. // Corect. Посетен на 2014-11-11.
  2. а б в г Архиерейско богослужение за храмовия празник на църквата „Св. св. Козма и Дамян“ в гр. Сандански. // Българска патриаршия. Посетен на 2014-11-11.
  3. а б в г д Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 205.
  4. а б Стотици санданчани се стекоха на празничната литургия в най-стария сандански храм - „Св. Св. Козма и Дамян”. // Българско национално радио. Радио Благоевград, 2012-12-11. Посетен на 2014-11-11.
  5. а б Гергова, Яна. Култът към светци безсребърници в България: образи, вярвания и ритуални практики. София, ИК „Гутенберг“, 2015. ISBN 978-619-176-046-6. с. 206.
     Портал „Македония“         Портал „Македония