1I/Оумуамуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
1I/Оумуамуа
Eso1737e.jpg
Художествена представа за Оумуамуа
Откриване A
Открит от Pan-STARRS
Дата 19 октомври 2017 г.
Предварително означение C/2017 U1
A/2017 U1 B
Категория Хиперболични астероиди
Орбитални параметри C
Епоха 31 октомври 2017 (юлиански ден 2458057.5)
Ексцентрицитет (e) 1,19951 ± 0,00018
Голяма полуос (a) −1,2798 ± 0,0008
Перихелий (q) 0,25534 АЕ
Афелий (Q)
Средна орбитална скорост 26,33 km/s
Инклинация (i) 122,69°
Дължина на възходящия възел (Ω) 24,599°
Параметър на
перихелия
(ω)
241,70°
Средна аномалия (M) 35,060°
Физически характеристики
Размери 230×35×35 м
Период на въртене 7,2 – 8,1 часа
Спектрален клас Д-клас астероид
Абсолютна величина 22,08
Албедо 0,1
1I/Оумуамуа в Общомедия

1I/ʻOumuamua (на български: Оумуамуа) е междузвезден обект, преминал еднократно през Слънчевата система. Идва от междузвездното пространство, като се движи по отворена хиперболична орбита и никога повече няма да се завърне. Открит е на 19 октомври 2017 от телескопа PAN-STARRS, 40 дни след преминаването му през перихелий покрай Слънцето. Първоначално е смятан за комета[1] и получава името C/2017 U1 (PAN-STARRS), а по-късно е прекатегоризиран като астероид с име A/2017 U1. Като последно е определен като хиперболичен астероид с междузвезден произход[2][3]. След 34-дневно наблюдение е установено, че обектът има ексцентрицитет 1,2. Това е най-високият ексцентрицитет (до откриването на 2I/Борисов с ексцентрицет е=3,35), наблюдаван за обект в Слънчевата система дотогава. При е > 1 тялото се движи по хиперболична орбита и напуска Слънчевата система. От друга страна, голямата му скорост на приближаване (26 km/s спрямо Слънцето) също потвърждава предположението, че Оумуамуа не е свързан гравитационно със Слънцето и има междузвезден произход. Затова от Международния астрономически съюз получава ново име – 1I/ʻOumuamua (1-първи, I – междузвезден (interstellar) [4], като съставната дума Оумуамуа на хавайски език означава „посланик отдалеч, дошъл първи“.

Траектория[редактиране | редактиране на кода]

Хиперболичната траектория на Оумуамуа през вътрешната част на Слънчевата система. Слънцето е във фокуса. (animation)
Траектория на приближаване и отдалечаване през външната част на Слънчевата система.
Симулация на хаотичната ротация на Оумуамуа и светлинната крива на отблясъка вдясно

Все още не е известно колко време Оумуамуа се е намирал в междузвездното пространство.[5] Нашата Слънчева система е вероятно първата звездна система, през която обектът преминава, след като е напуснал родната си звезда, което може да се е случило преди милиард години.

Съдейки по траекторията на приближаване, Оумуамуа най-вероятно идва от Вега, съзвездие Лира[6] и след перихелий около Слънцето се насочва към съзвездието Пегас. Преди 100 години астероидът се е намирал на 561 ± 0,6 AU (84 милиарда km) от Слънцето, движейки се със скорост 26 km/s към него. Преминава само на 0,255 AU около нашата звезда, като в перихелия скоростта му се увеличава до 87,7 km/s. Отдалечавайки се, скоростта му намалява и в момента на откриването му (19 октомври 2017, само на 0,16 AU от Земята) тя е била 46 km/s и продължава да спада до скоростта си от 26 km/s. Обектът се отдалечава под ъгъл 66 градуса от първоначалната си траектория на подход към Слънцето. Отдалечавайки се, през май 2018 г. пресича орбитата на Юпитер, през януари 2019 г. – орбитата на Сатурн, а през 2022 г. – и тази на Нептун, продължавайки към Облака на Оорт.[7] След около 23 000 години Оумуамуа ще напусне завинаги Слънчевата система, движейки се в посока на съзвездието Пегас. (Времето е получено от представата, че най-крайният обект на Слънчевата система – Облакът на Оорт се разпростира до 2 светлинни години = 130000 AU, а скоростта на отдалечаване на Оумуамуа от Слънцето е 26,3 km/s).

Форма и параметри[редактиране | редактиране на кода]

Изхождайки от предположението, че астероидът е от камък с албедо 10%, се стига до заключението, че е с размер 160 – 180 m.[8] Съдейки по големите колебания на отблясъците, се предполага, че това е силно издължен обект със съотношение 5:1 между дължината и широчината, което е сравнимо с най-издължените обекти от Слънчевата система. Други изследвания, проведени със Северния оптичен телескоп (Nordic Optical Telescope (NOT)) [9] водят до размери 230×35×35 m и съотношение на осите 6:1. Спектралният анализ показва еднороден червеникав цвят на повърхността, сходен с обекти от Пояса на Кайпер. Периодът на въртене е 7,3 до 8,10 часа, като тялото ротира около трите си оси. Също така се предполага, че скалният състав е богат на метали, а повърхността съдържа органични вещества толини, синтезирани от ултравиолетови и космически лъчи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]