Ексцентрицитет (орбита)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В астродинамиката под стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение. Ексцентрицитетът на това конично сечение, или още орбитален ексцентрицитет е важен параметър, който определя формата на орбитата. Ексцентричността определя в каква степен орбитата е "разтеглена". Терминът ексцентрицитет е оразуван от латинските ex - "из", "от" и centrum - "център".

Ексцентрицитетът(e\,\!) е определен за всички кръгови, елиптични, параболични и хиперболични орбити и има следните стойности:

Изчисление[редактиране | edit source]

Ексцентрицитетът на дадена орбита може да бъде изчислен от орбиталните вектори като величината на вектора на ексцентрицитета.

e= \left | \mathbf{e} \right |

където:

  • \mathbf{e}\,\! е вектора на ексцентрицитета.

За елиптични орбити ексцентрицитетът може да бъде получен от разстоянието от периапсидата до апоапсидата като:

e={{d_a-d_p}\over{d_a+d_p}}=1-\frac{2}{\frac{d_a}{d_p}+1}=\frac{2}{\frac{d_p}{d_a}+1}-1

където:

  • d_p\,\! е разстоянието на периапсидата,
  • d_a\,\! е разстоянието на апоапсидата.

Примери[редактиране | edit source]

Ексцентрицитетът на орбитата на Земята в съвременната епоха е 0,0167. Под въздействието на другите планети в Слънчевата система той бавно се изменя с времето, варирайки от 0 до почти 0,05 (виж тази графика).

Плутон има ексцентрицитет от 0,2488, Меркурий 0,2056 и Луната 0,0554.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]