Уикипедия:Разговори

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Уикипедия:VP)
Направо към навигацията Направо към търсенето
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2022

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас - затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!




Личности, векове, хилядолетия[редактиране на кода]

Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило.

Да вземем да разделим нещата с цел по-голяма експедитивност и да отхвърляме вече решените? По тези сякаш вече имаме консенсус?

обекти заглавия в текст в инфокутии
монарси, папи и т.н. с римски цифри (Йоан XXIII) с римски цифри (при управлението на Карл V) с римски (предшестващ: Карл V)
векове с римски цифри (II век)* с римски цифри (от II век насам) с римски (роден: II век)**
хилядолетия с римски цифри (I хилядолетие)* с римски цифри (през I хилядолетие) или с думи (през първото хилядолетие) с римски (роден: I хилядолетие)**

*) и пренасочвания от заглавията с арабски цифри без окончания и без точка (2 век, 2 хилядолетие)
**) доколкото и когато е технически възможно за дати, изтегляни от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 21:44, 26 декември 2021 (UTC)[отговор]

+1. --Randona.bg (беседа) 22:07, 26 декември 2021 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За--Ket (беседа) 06:48, 27 декември 2021 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За последната таблица. Против за народните събрания. Няма да могат да ги прочетат. --Молли (беседа) 07:48, 27 декември 2021 (UTC)[отговор]
Symbol oppose vote.svg Против Не е достатъчно обмислено. И за векове и хилядолетия не става с римски цифри. Един от проблемите е категоризацията, друг проблем е смесването на латиница и кирилица при работа с мобилни устройства. Самата идея на някаква институция да пренесе нещо от друга граматика (някаква точка) си е недообмислено. --Rumensz (беседа) 08:22, 27 декември 2021 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За. Съгласен съм.-- Мико (беседа) 09:13, 27 декември 2021 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За. --Randona.bg (беседа) 11:12, 27 декември 2021 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За. Добре ще е най-накрая да се сложи ред - доводите са сериозни.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:18, 27 декември 2021 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg ЗаSymbol oppose vote.svg Против Изглежда се гласува блоково и с едни неща съм съгласен, с други - не, с трети, като вековете например, веднъж с арабски, друг път с римски е удачно. За училищата се е наложило изписването на арабско число без точка. Трябва да ви обърна внимание, че младото поколение не ползва и НЕ познава римските числа. Илиев2010 (беседа) 02:11, 31 декември 2021 (UTC)[отговор]
 За училищата се е наложило изписването на арабско число без точка. Трябва да ви обърна внимание, че младото поколение не ползва и НЕ познава римските числа. 
И двата случая говорят за липса на грамотност. Трябва ли да се съобразяваме с тази неграмотност? Мм, по-скоро не. Трябва ли да ставаме проводници/разпространители на неграмотността? Абсолютно не! --Ted Masters (беседа) 14:31, 31 декември 2021 (UTC)[отговор]
Тъй де, ама за масивното присъствие на чалгата в енциклопедията Уикипедия аргумента, който ми бе поднесен тези дни беше, че е тук защото е популярна........... Илиев2010 (беседа) 14:10, 1 януари 2022 (UTC)[отговор]
Тук коментираме правописа. Темата за попфолка е в друг раздел. --Ted Masters (беседа) 05:54, 2 януари 2022 (UTC)[отговор]
Symbol oppose vote.svg Против За много години колеги, против съм налагането на римски цифри като единствен вариант за изписване. Има римски цифри, които предизвикват дислексия, и не е редно да го правим задължително, особено щом не противоречи на граматиката. Като начало нека се съгласим, че единственият начин за изписване с римска цифра е без нищо след нея, а за арабските – с точка (както е германската система) или с приетото у нас тире и окончание (което от националните телевизии така и не го научиха). Xunonotyk (беседа) 21:44, 1 януари 2022 (UTC)[отговор]
Ако има читатели, които по медицински причини се затрудняват особено много от римски цифри (за разлика, например, от просто ленивите, които биха могли да ги научат, но не им се занимава), това наистина е интересен и даже важен аргумент. Но въпреки, че абсолютно подкрепям създаването на достъпна среда за всички хора, според мен то не трябва да става за сметка на качеството. Ролята на енциклопедиите все пак е да бъдат мост между широката аудитория и сериозната наука (поне в научните области), затова е важно е да използваме достъпен език, но без да го отдалечаваме твърде много от този на науката. А тъй като хората с медицински проблеми, затрудняващи възприемането на писан текст или въобще на информация, със сигурност срещат проблеми съвсем не само с римските цифри, може би за тях по-скоро трябва да мислим за алтернативни статии (или дори отделен проект), написани по подходящ начин. Това е добра идея.
— Luchesar • Б/П 13:28, 2 януари 2022 (UTC)[отговор]

Ok Включително и с оглед на изказаните разумни критики към предложението, мисля, че като цяло постигнахме консенсус конкретно по този въпрос. Вписан е в У:РШ и информацията е добавена в У:СТИЛ в раздела РПС:РЕДНИ.
— Luchesar • Б/П 11:18, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]

Военни формирования[редактиране на кода]

Продължение на темите #Числителни – объркване на бройни и редни и #Предложение за правило. Виж също #Личности, векове, хилядолетия.

Нека обсъдим военните формирования, преди да се захванем с изглежда по-сложните въпроси като народни събрания и училища. Във #военни-пример по-горе бях дал пример как използване на арабски цифри с точка в този контекст ми се вижда неудобно. Затова предлагам заглавията на статиите да са изписани с думи, каквато традиция изглежда вече и да има, а в текстовете да се използват арабски цифри със съответно окончание:

обекти заглавия в текст в инфокутии
военни формирования (общо) с думи (Втора опълченска дружина)* с думи или арабски цифри с окончание (атакувана от 28-а бригада) с арабски цифри с окончание (командвал: 22-ра дивизия)**
военни формирования (римски легиони) с римски цифри (XII Мълниеносен легион) с римски цифри или с думи (натам настъпва дванадесети легион) с римски (командвал: XII легион)**
*) и пренасочвания от заглавията с арабски цифри без окончания и без точка (2 опълченска дружина)
**) доколкото и когато е технически възможно за формирования, изтегляни от Уикиданни

— Luchesar • Б/П 11:29, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]

Symbol support vote.svg За. --Randona.bg (беседа) 16:25, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
Symbol oppose vote.svg Против. Не мисля, че трябва да се нормира изписването в текста. Всичко, което не е грешно, би трябвало да важи и изключение от това може би трябва да са само случаите, когато в дадена статия вече е приет един от моделите. Т.е., ако в текста вече се използва окончание, добре е това да се запази и да се избягва разностилието. Simin (беседа) 12:35, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Simin, тъй като в предложението е казано, че може да се използва както изписване с думи, така и с арабски цифри с окончание, какъв според теб друг вариант е подходящ? Може просто да го добавим и него. Единственият, за който се сещам, че остава, е този с точка, но той действително не ми се струва подходящ за текст на статии. Или имаш предвид още някакъв различен?
— Luchesar • Б/П 12:40, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Ако вариантът с точката е според правилата (а този само с число, без точка или разширение - не е), не виждам защо да не се използва.--Simin (беседа) 12:52, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Simin, мен лично ме притеснява, че вариантът с точката няма наложена практика за употреба в текст, където има и пунктуация, а това може да създаде хаос в изписване на текстове като #военни-пример. Всъщност, някой знае ли какво е правилото в такива случаи? Предполагам е практически сигурно, че не се пише твойна точка, като редното числително се падне в края на изречение. Но какво се прави когато редното числително е преди запетая или въобще друг пунктуационен знак? В такива случаи предполагам точката се изписва, както и при съкращението „г.“ – „разработен е в 1968 г., но е приет за...“, респ. „12., 22. и 28. бригади заместват 7., но и те не успяват да...“
— Luchesar • Б/П 13:06, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Наистина не е много наложена тази практика, но я има. Например тук или тук (В "Промени в наименованието..."), наред с любимото ми, но отречено изписване без нищо. Отделно, това, което ме притеснява при разширенията, е че, при тях също може да се срещат различни изписвания. Например, 15-ти или 15-и пехотен полк.--Simin (беседа) 13:26, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Simin, примерите, които даваш са интересни. Всъщност, вариантът с точка изглежда доста удобен извън изречения – например при изброяване в списък, както е направено в примера. Но изглежда също показателно, че в текстовата част са използвали окончания. Относно окончанията, принципно има правило, но няма как да не се съглася, че не е особено интуитивно. И дори в Държавния архив са го объркали (писали са „4-и“, когато трябва да бъде „4-ти“, макар „5-и“ да си е правилно).

Все пак вероятно е хубаво да имаме някаква стилова унифицираност в Уикипедия. Дали да не приемем, че:

  • в изречения е допустимо смесено използване на текст и цифри с окончание, например „12-а, 22-ра и 28-а бригади заместват седма, но и те не успяват да...“
  • в списъци и при друго споменаване извън изречения е допустимо изписване с думи, с цифри с окочание или с цифри с точка, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти, например:
  1. 12. бригада
  2. 22. бригада
  3. 28. бригада
или
  1. 12-а бригада
  2. 22-ра бригада
  3. 28-а бригада
или
  1. Дванадесета бригада
  2. Двадесет и втора бригада
  3. Двадесет и осма бригада

— Luchesar • Б/П 14:09, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]

Аз съм съгласен. Благодаря за разясненията.--Simin (беседа) 14:28, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
За наименованията на статиите за формированията е вероятно да се премине от „Първи пехотен софийски полк“ към „1-ви пехотен софийски полк“ като по-кратко изписване: [1], но това ще го обсъдим първо с редакторите, които се занимават с темата. Това разбира се изключва римските формирования. Вариантите с точка са стари, също както и изписването на „Софийски“ с главна буква. По отношение на българската военна история, членовете на проекта се опитваме да стандартизираме нещата, за да е по-лесно на читателя. В английската Уикипедия обикновено за статиите от дадена тема се грижат членовете на съответните проекти, като не винаги различните проекти имат еднакъв начин на форматиране. При нас поради по-малкия обем статии е допустимо да имаме общи правила. --Стан (беседа) 14:29, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Само да вметна, че в примера от Държавния архив са объркали не само окончанията, а и главните букви (4. пеши Плевенски полк) :). И в тази връзка – макар че е извън обсъжданата тема за числителните редни – все пак да обърна внимание, че при нас военните формирования са изписани правилно, но специално римските легиони – не (има неправилни главни букви). --Randona.bg (беседа) 15:52, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Randona.bg, „XII мълниеносен легион“ вместо „XII Мълниеносен легион“ ли би било правилно? Не съм наясно каква е езиковедската логика, но ако идеята е, че „плевенски“, „софийски“ и т.н. са просто прилагателни (или поне не са собствени имена), то това не би било съвсем вярно за римските, където не всички имена са свързани с географския им произход. Конкретно за римските се питам дали не е правилно изписването да бъде от вида:
и т.н. Може би трябва да го отделим в специална тема.
— Luchesar • Б/П 15:14, 14 януари 2022 (UTC)[отговор]
Luchesar, според езиковедската логика цялото название е едно име, главната буква на което се пише в началото (Девета пехотна плевенска дивизия, Девета френска езикова гимназия, Седмо велико народно събрание и т.н.). Ако вместо с дума се пише с цифра, това не променя правилото. Класическият пример е Втора световна война, съотв. II световна война, 2-рата световна война - винаги с малки букви. Във връзка с масовото писане напоследък на Еди-кое си Народно събрание (с главно Н) специално се обадих в ИБЕ да разбера дали има някаква вероятност в подготвяното ново онлайн издание на правописния речник да въведат промяна; казаха, че не възнамеряват заради невежеството да променят правилото, а и в общността им смятат, че няма аргументирани езиковедски основания за промяна. Наистина не ми е хрумвало да питам за римските легиони, защото не съм усетила основание за изключение, но, разбира се, винаги е добре да се пита. А лично мнение - на мен ми харесва изписването с думи в заглавията, не знам защо трябва да е по-кратко, а и при това се вижда по-добре логиката за малката буква; но зачитам избора на пишещите по темата. --Randona.bg (беседа) 17:49, 14 януари 2022 (UTC)[отговор]
Стан
  • За заглавията и аз се бях замислил, че с думи може да стане дълго, особено над 100. Но дали да бъде с арабски цифри с окончания или с точки? В българска военна история явно предпочитате окончания?
  • Дали има различни наложени традиции в националните военни историографии? Ако има такива, може би да разделим правилата на специфични за българската и за съответните чужди (или поне да отделим българската)?
— Luchesar • Б/П 14:55, 14 януари 2022 (UTC)[отговор]
Най-добре е да бъде „с окончания“. Точките се ползват в други държави и вероятно в съответните езикови версии на Уикипедия. Ползвали са се преди, но този начин на изписване отдавна е отпаднал. Масово, особено последните няколко десетилетия в историографията се ползват окончания. Различните държави/езици могат да има различни традиции (1 Dywizja Pancerna, 1. Panzer Tümeni, 1-я танковая дивизия, 1.ª División Panzer). Има различия дори и в типа на формированията при един език (I Army Corps, 1st Panzer Division). Ние е добре да спазваме съвременните правила на българския език т.е. според мен е най-добре с окончания с изключение на римските легиони, за които се е утвърдило изписване с римски цифри. Единствено, когато изречението започва с наименованието използвам дългия вариант, напр: „... отстъпва. Първа пехотна софийска дивизия настъпва...“, а не „... отстъпва. 1-ва пехотна софийска дивизия настъпва...“, защото ми е странно да започвам изречение с цифра (възможно е да има и правило за това). --Стан (беседа) 15:37, 14 януари 2022 (UTC)[отговор]

На база на обсъждането дотук, дали това може да приемем за консенсусно?

обекти заглавия в текст в инфокутии
военни формирования (общо) с арабски цифри с окончание (1-ва опълченска дружина)*
  • в изречения: с арабски цифри с окончание или с думи, включително смесено, с оглед по-добра четимост (Дванадесета, 22-ра и 28-а бригади са изпратени в подкрепа на седма)
  • в списъци, както и въобще извън изречения: с арабски цифри с точка, с арабски цифри с окочание или с думи, но в рамките на една статия трябва да се използва само един от тези варианти:
  1. 12. бригада
  2. 22. бригада
  3. 28. бригада
или
  1. 12-а бригада
  2. 22-ра бригада
  3. 28-а бригада
или
  1. Дванадесета бригада
  2. Двадесет и втора бригада
  3. Двадесет и осма бригада
с арабски цифри с окончание (командвал: 22-ра дивизия)**
военни формирования (римски легиони) с римски цифри (XII легион „Мълниеносен“) с римски цифри или с думи (натам настъпва Дванадесети легион) с римски (командвал: XII легион)**
*) правила: https://ibl.bas.bg/ezikovi_spravki/tsifrite-ot-1-do-4/, https://www.balgarskiezik.eu/2-2017/VMurdarov_EZ-KULTURA.pdf
**) доколкото и когато е технически възможно за формирования, изтегляни от Уикиданни

@ symbol.svgRandona.bg, Simin, StanProg
— Luchesar • Б/П 11:33, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]

Аз съм съгласна, така легионите стават по модела Софийски университет „Св. Климент Охридски“, което е напълно по правилата. --Randona.bg (беседа) 13:48, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]
Съгласен съм.--Simin (беседа) 16:12, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]

Сътрудничество с Държавна агенция „Архиви“[редактиране на кода]

Здравейте, да ви кажа, че вече имам уикипедиански договор с агенцията и ако някой колега проявява интерес, би могъл да ми пише и ще споделя ноу-хауто :). --Randona.bg (беседа) 18:04, 15 декември 2021 (UTC)[отговор]

Браво! Това е наистина страхотно и най-сърдечно ти благодаря, че пое тази нелека щафета! Щеше да е толкова тъжно, ако беше оставена да потъне в забрава.
— Luchesar • Б/П 18:13, 15 декември 2021 (UTC)[отговор]
Там има толкова много неща, от най-различни сфери (дори картини!), а моите възможности са съвсем малки... Хубаво би било и други да се включат, а и агенцията да не ни забрави като партньори :).--Randona.bg (беседа) 19:01, 15 декември 2021 (UTC)[отговор]
Трябва да има някакви скенери там, които са наши, така да се каже. Дори и Спасимир имаше някакъв портативен скенер, който беше по някакъв проект на Уикипедия, ако не се лъжа. Някой знае ли нещо. Аз бих искал между другото да разбера ноу-хауто, защото преди имах договор, но той изтече.--Ilikeliljon (беседа) 19:13, 15 декември 2021 (UTC)[отговор]
О, това с наши скенери там, така да се каже, би било супер, но никой не ми е намеквал подобно нещо. Аз мислех с телефон, но напр. картина на Щъркелов няма как... Иначе щом си имал договор, твоята е лесна работа; може и само месец-месец и половина да чакаш (полушега :-D). Просто се обаждаш на Пламка Бошнякова - тя май ви помни всички до един. Сигурно ще ти каже да пуснеш заявление в деловодството (може и електронно), в което просто искаш да се поднови договора ти. След това тя ти изпраща актуалния текст на договора (може би трябва да го сканирам и да го кача някъде тук, за да е предварително известен). Казваш ОК и чакаш да го подпише главния шеф и тя да те уведоми, че е подписан, тогава отиваш и ти да го подпишеш. Струва ми с–е, че сега ще е добър момент, защото през януари няма да работят с читатели, но би трябвало да са на работа и да действат по-бързо. --Randona.bg (беседа) 21:49, 15 декември 2021 (UTC)[отговор]
Ilikeliljon е прав. От m:Wikimedians of Bulgaria/2017#Bulgarian Archives State Agency: “In the frames of the collaboration with the Bulgarian Archives State Agency, one microfilm scanner was bought in the last 2016 and one portable scanner for digitization of documents was bought in early 2017, both from a WMF funded project (...)” Може би @ symbol.svgSpiritia знае какво е станало с тези скенери (и дали е имало и друга техника). За жалост, аз нямам информация.
— Luchesar • Б/П 11:36, 16 декември 2021 (UTC)[отговор]
+1. --Спас Колев (беседа) 15:07, 16 декември 2021 (UTC)[отговор]
Randona.bg или някой който вече е бил в ДА може ли да каже какви портативни скенери са подходящи за целта? Има няколко вида на пазара. -- Сале (беседа) 18:52, 16 декември 2021 (UTC)[отговор]
За съжаление съм изключително невежа по всички технически въпроси, уви, а и нямам истински опит със сканиране. --Randona.bg (беседа) 20:43, 16 декември 2021 (UTC)[отговор]
@ symbol.svgСале Не знам дали би била полезна информацията за съществуващите устройства. Сега се сетих, че грантът за придобиването им също е публичен. Закупените скенери са описани тук и тук (Somikon 2in1-Scanner: mobile handheld scanner with a Dockingstation 900 dpi и Digitnow! 22MP All-In-1 Film & Slide Scanner with Speed-Load-Adapter). Това е било преди почти четири години, така че на пазара сега вероятно има по-добри на същите цени.
— Luchesar • Б/П 14:35, 17 декември 2021 (UTC)[отговор]
Лъчо, бегъл поглед на пазара показва че има евтини „ръчни“ скенери с 1200dpi което ми се вижда повече от достатъчно за документи. За филми не знам как седят нещата. Там е по-особено. Въпросът ми беше дали има нужда от нова техника и ако да от каква. Сале (беседа) 06:04, 18 декември 2021 (UTC)[отговор]
Според мен първо да си поизясним как ще тръгне, а до края на януари архивът ще е затворен. Скенер за микрофилми въобще не подозирах, че е изобретен :), съдейки от безобразните копия, които съм получавала срещу заплащане, негодни за нищо. Ilikeliljon, работил ли си с този скенер и какви са ти впечатленията? Явно ако имат такъв, не го използват за клиентите; и много ще ме е яд, ако при тях е останал наш. Всъщност се надявам, че с уикипедиански договор ще имаме достъп не просто до микрофилмите, а до оригиналните документи (на това ме наведе една госпожа – обаче да видим) и в такъв случай няма да има нужда от специализирания скенер. Предполагам, че обикновен скенер ще е достатъчно, но нямам опит. Иначе там си имат добра техника и добри специалисти – съдя по това, че навремето бях поръчала (за частни цели, когато проучвах историята с Иван Диков Влахов) да дигитализират срещу заплащане два документа, до които иначе не ми даваха достъп: таблата с депутатите от III и IV ВНС. Еле усетиха се, че това е срамота за такива исторически документи, и го поеха те – таблата са огромни и ние с обикновен скенер не бихме могли, а те са го направили на части и после са ги сглобили. Но това са специални случаи. Чудя се как ли се сканират картини? Но всъщност не знам какви им са съкровищата :). Знам, че в нашата У. сме много зле с картините, а статии за художници без картини са непривлекателни. Те имат със сигурност Щъркелов, който няма наследници; но трябва да се проучи какво друго. Тук няма ли някой, на който ще му е интересно да се заеме с картините в Архива? Поздрави, --Randona.bg (беседа) 10:06, 18 декември 2021 (UTC)[отговор]
Randona.bg с ръчния скенер не съм работил. Само с големите скенери. С тях не е толкова трудно, бяха малко шумни по спомен, което ме смущаваше, защото имаше и други хора, но няма проблем. Два скенера имахме при тях по-обикновени и отделно е ръчния скенер и този за микрофилми. Трябва да ми дадеш координати на Пламка Бошнякова, защото нямам такива. --Ilikeliljon (беседа) 14:23, 18 декември 2021 (UTC)[отговор]
В линка, който Лъчезар е дал по-горе [2], също се споменават още два скенера, но единият вече несъвместим, а другият с проблеми. Четейки проекта, отново се изпълвам с възхищение към Спасимир... Ilikeliljon, координатите на Бошнякова: тел. 029400120, p.boshnyakova@archives.government.bg. --Randona.bg (беседа) 17:00, 18 декември 2021 (UTC)[отговор]
Дори някой да няма наследници, авторските права се запазват - наследяват се от държавата (май с това се занимава някаква служба в Министерство на културата). --Спас Колев (беседа) 13:34, 18 декември 2021 (UTC)[отговор]
Къде го видя това твърдение, че държавата държи авторските права, ако няма наследници? Не съм сигурен, че това е така. Има, например, издателства, които издават стари произведения на автори и се води, че авторските права са изтекли. Или пък в разни библиотеки твърдят, че нещо е с техни права, въпреки че правата му са изтекли отдавна. Да питаме някой адвокат по авторско право?--Ilikeliljon (беседа) 14:23, 18 декември 2021 (UTC)[отговор]
В случая Щъркелов не става ли дума за (перефразирам) „Държавата – това е Архивът“ :-), и щом Архивът разрешава, значи няма проблем? По-сложно ми се струва, когато има наследници, а в Архива има картини, кой държи правата на картините в Архива. --Randona.bg (беседа) 17:14, 18 декември 2021 (UTC)[отговор]
ЗАПСП, чл. 33. --Спас Колев (беседа) 09:24, 19 декември 2021 (UTC)[отговор]
Цитирам този член: "Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерството на културата." Ако правилно го разбирам държавата управлява в случай, че наследниците починат по-рано от 70 години след смъртта на автора, но докато изтече този срок. Тогава правата остават свободни. Разбира се, възможно е, да има други членове, които указват какво се прави в тези случаи, така че за това не мога да бъда сигурен.--Ilikeliljon (беседа) 08:07, 20 декември 2021 (UTC)[отговор]
Ilikeliljon, изхождайки от моите скромни познания, смятам, че правилно си го разбрал.
— Luchesar • Б/П 15:15, 20 декември 2021 (UTC)[отговор]
Прав си, разбира се. Но разговорът тръгна от Константин Щъркелов, при него правата изтичат чак след 10 години. --Спас Колев (беседа) 16:16, 20 декември 2021 (UTC)[отговор]
Да, но ако държавната институция ни разреши, както предполагам, не виждам проблем - те си имат юристи, административно-правен отдел. Затова се чудех вече как ще сканираме картини (малко каруцата пред коня ;-)); ако стигнем дотам може би ще е най-добре някой с добра фототехника да ги снима (дилетантско предположение). Е, хубаво щеше да е да си имаме юристи, а да не разчитаме само на техните. --Randona.bg (беседа) 17:21, 20 декември 2021 (UTC)[отговор]
Разрешение от държавната институция "Държавни архиви" не е равносилно на разрешение от държавата, чийто представител за целите на управление на авторски права е МК. -- Elizaiv22 (беседа) 21:32, 20 декември 2021 (UTC)[отговор]
Добра забележка.
— Luchesar • Б/П 17:28, 21 декември 2021 (UTC)[отговор]
Извинявам се за късното включване и благодаря за пинга, Лъчо. Скенерът за микрофилми е при мен. Когато след смъртта на Спасимир помогнах на брат му и баща му да съберат вещите му от квартирата му, го видях и взех именно за нуждите на продължаване на сътрудничеството с Архива. Но никога не съм работила с него и повече от това да го дам, не мога да направя. Портативният скенер сигурно и той е бил някъде там, но не ми е минал през ръцете. Понастоящем вероятно може да се намери такъв и с по-високи параметри и зареждащ се със зарядно (а не на батерии). Колкото до flatbed скенера, който преди много години беше купен за Архива, той най-вероятно си е изпял песента, но трябва да се питат служителите в Читалнята или г-жа Пламка Бошнякова дали още е там физически. Спасимир не го ползваше, защото му беше бавен при сканиране, както и заради ограничението на сканиращото легло (легло? :-) ), което с портативния скенер се преодолява поне в едната дименсия. При по-големи от А4 документи като скици, дипломи и прочее има значение, но не много голямо, защото те обикновено са по-големи не само по дължина, но и по ширина.
Прочее, при въпросното разчистване, видях известен брой предварително подготвени от Спасимир заявки за архивни единици, но късно ми хрумна, че трябваше и тях да ги запазя специално. Щеше да хвърли светлина какви планове е имал Спасимир за следващи документи за сканиране. Мога да помоля брат му да ги потърси и да ни ги снима.
Накратко, @ symbol.svgRandona.bg: в момента съм в София и можем да се срещнем и да ти дам скенера за микрофилмите или да ти го пратя по куриер. Спири ··· - - - ··· 07:52, 22 декември 2021 (UTC)[отговор]
Благодаря за споделеното, Спири. За микрофилмовия скенер ми се струва, че може би е по-добре да го дадеш на Ilikeliljon (ако можете да се засечете сега), защото има опит и ще може да го пробва и разбере как работи и дали още го бива, а пък на място ще можем да координираме нещата. Надявам се да не се налага много да работим с микрофилми, а да ни дават оригиналните документи, но ще видим. Поздрави, --Randona.bg (беседа) 17:57, 22 декември 2021 (UTC)[отговор]
Спири, а докато си в София време за чай имаш ли? -- Сале (беседа) 18:13, 22 декември 2021 (UTC)[отговор]
Още едно вклчюване по темата, пингвам @ symbol.svgRandona.bg, Ilikeliljon, Iliev, Сале:. Портативният скенер (купеният с пари от ФУ) е намерен и в края на януари или през февруари братът на Спасимир ще го донесе в София. Намерени са и предварително подпълнените заявки на Спасимир за архивни единици, общо 45 на брой: Фонд 1155К, опис 1, а.е. №№ 39-84. Явно е работил по дигитализиране на карикатури на Райко Алексиев, които вече са с изтекли авторски права. Поздрави, Спири ··· - - - ··· 03:08, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря, Спири. Ще ги поръчаме и дигитализираме. --Randona.bg (беседа) 08:45, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]

Скенери[редактиране на кода]

Здравейте, днес разговаряхме с Вася и обсъдихме, че ще е добре да се закупи поне 1, а най-добре още 2 портативни скенера. Така че предлагам да съберем пари за два скенера и някой да поръча, който е наясно с техническите характеристики. По-горе Сале каза за някакви параметри, така че някой от Сале или Лъчо примерно, или пък някой друг, който иска може да поръча. Вие какво мислите?--Ilikeliljon (беседа) 21:26, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]

Ще се радвам да помогна, ако се събират пари. Даниел Ч (беседа) 23:03, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]
Аз също бих помогнал с пари, ще се радвам да бъда полезен в тази насока. Станислав Николаев 00:00, 8 януари 2022 (UTC)[отговор]
Аз не казах а питах за параметри. :) Сале (беседа) 07:48, 8 януари 2022 (UTC)[отговор]
Явно съм се объркал Сале. Другите за всеки случай Ви пингвам без да се чувствате длъжни да отговаряте, но какво мислите за едно евентуално закупуване на скенери и да съберем пари?: @ symbol.svgNk:, @ symbol.svgМико:, @ symbol.svgПротогер:, @ symbol.svgМолли:, @ symbol.svgRandona.bg:,@ symbol.svgKet:, @ symbol.svgАлиса Селезньова:,@ symbol.svgSpiritia:, @ symbol.svgIliev:--Ilikeliljon (беседа) 21:28, 9 януари 2022 (UTC)[отговор]
[Потребител:Ilikeliljon|Ilikeliljon]], аз точно затова питах за параметри защото веднага мога да се включа :) -- Сале (беседа) 23:51, 9 януари 2022 (UTC)[отговор]
 какво мислите за едно евентуално закупуване на скенери и да съберем пари? 
Ако се знае какво е нужно, разбира се. По въпроса с параметрите иначе аз съм просто лаик. Мога да се ограмотя, ако е нужно, разбира се, но може би най-добре ще бъде ако изборът се направи от този колега или тези колеги, които биха ползвали устройствата.
— Luchesar • Б/П 10:25, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
Разполагам и ползвам скенер Brother DS - 620, подходящ за сканиране на отделни документи до А4 формат, работи и под Линукс, и без инсталация на драйвери. Мога да го отдам за ползване по проекта, а също да се включа в събиране на средства за нещо друго. Дали някъде е обсъждана идеята за сканиране на микрофилми от ДАА? --Протогер (беседа) 11:46, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
Протогер, има наличен такъв скенер за микрофилми, който понастоящем се намира у мен. Не знам обаче да е обсъждана конкретна идея за сканиране на микрофилми. Спасимир, вероятно е сканирал нещо подобно, но нямам представа какво точно.--Ilikeliljon (беседа) 13:56, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
Ако има кой да го използва, спокойно бих купил един скенер. Но какъв трябва да е нямам идея, а да участвам в използването - най-вероятно не преди да се пенсионирам. :/ --Спас Колев (беседа) 16:24, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
И аз това имах предвид. :) Сале (беседа) 17:11, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
 ...ако изборът се направи от този колега или тези колеги, които биха ползвали устройствата. 
Еми аз бих ги ползвала, но като си нямам и представа от параметри (и боравене)... :-). Ако и другите нямат, може би опитът ще покаже. --Randona.bg (беседа) 18:44, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
Точно това мислех да напиша. Ако в момента има с какво да се сканира, може би най-добре да се насъбере малко практически опит (освен ако някой наистина вече няма такъв, който да сподели). Когато човек вече знае какво му създава най-много проблеми, ще знае и скенер с какви характеристики да търси. Хора, които не сме се занимавали сериозно със сканиране, наистина може дори да не подозираме за някои важни такива характеристики.
— Luchesar • Б/П 18:57, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]

Радина Боршош[редактиране на кода]

Хора, ако съм направил някакви правописни грешки в статията за актрисата Радина Боршош, може ли да ги поправите? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 15:19, 28 декември 2021 (UTC)[отговор]

@Krisi tranchev.1999, и аз се чудех защо Файърфокс не ми показва грешките докато пиша. Сега поразтърсих и изглежда официалното решение е инсталирането на българския речник. Сега минах Радина Боршош през автоматичната проверка и не намерих грешки, като почти всички подчертавания бяха на имена. Може би просто погледнете още веднъж имената, защото някои са ми чужди. Даниел Ч (беседа) 15:48, 28 декември 2021 (UTC)[отговор]
Продължавайте да Поправяте. Аз съм виновен, че съм направил правописни грешки. Batman tas е прав. Не мога да постоянна да пиша правилно, защото съм смахнат, шантав, тъп, болен и непотребен лъжец. Аз съм глупак и не ставам за Уикипедия. Никой не ме заслужава, никой не ме харесва, никой не ме подкрепя. Аз съм виновен, че правя грешки, и постоянно правя вандализъм. Аз съм един пълен идиот, който постоянно пише неправилно и прави грешки! Аз съм си такъв! За нищо не ставам! Всички в Уикипедия ме мразят! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:52, 28 декември 2021 (UTC)[отговор]
Аз не те мразя, @ symbol.svgKrisi tranchev.1999:. Даже ти свалям шапка. --Luxferuer (беседа) 17:59, 28 декември 2021 (UTC)[отговор]
Ако не пиеш, не е лошо да започнеш да го правиш. При мен работи, не правя правописни грешки. Станислав Николаев 19:47, 28 декември 2021 (UTC)[отговор]
Харесвам! :-D --Ted Masters (беседа) 20:19, 28 декември 2021 (UTC)[отговор]
Крис, да не ти пука! Пиши си статиите, на мен лично ми харесва, особено ако филмите са по някоя книга. Даже трябва да си автопатрульор. Ама тук, в БгУ, има нещо объркано. --Rumensz (беседа) 12:27, 29 декември 2021 (UTC)[отговор]

Добре бе, момчета. Според вас Радина озвучава ли нещо друго, освен „Господарка на злото 2“? Кажете ми мнението, моля ви се. Постоянно мълчите. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 22:34, 28 декември 2021 (UTC)[отговор]

Според мен категорично не. Станислав Николаев 19:50, 29 декември 2021 (UTC)[отговор]
Аз това ви казвам! Радина Боршош никога няма да озвучава филми, защото е изгряваща звезда в Народния театър! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 5:51, 4 януари 2022 (UTC)
Виждал съм много неща тук, но ти всеки ден ми пръскаш кофата…………--Станислав Николаев 00:03, 8 януари 2022 (UTC)[отговор]
Шегаджия си ти бе, Станислав Николаев! --Krisi tranchev.1999 (беседа) 10:14, 9 януари 2022 (UTC)[отговор]

Хора, прекалих ли с добавянето на източници за статията на актрисата Радина Боршош? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 19:09, 9 януари 2022 (UTC)[отговор]

Предложение за линкове[редактиране на кода]

Забелязал съм, че адреси с квадратни скоби се чупят, напр. http://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=853&Itemid=140 в Скулптурна фигура „Лъв“ (Военна академия в София). Ако се сменят с код ([ с [ и ] с ]) работят, напр. http://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata%5Bid%5D=853&Itemid=140 Имам и други статии с линкове към http://registersofia.bg , ако може да се направи бот ще е хубаво. Илиев2010 (беседа) 21:22, 2 януари 2022 (UTC)[отговор]

@ symbol.svgИлиев2010: кое трябва да се смени? Дай линк към един пример, кото че ли с пример ми е по-лесно, отколкото с обяснение.--Vodnokon4e (беседа) 23:08, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]

Тирета[редактиране на кода]

Здравейте и Честита Нова Година на всички!
Един малък, но все пак проблем. Понякога, когато тирето в текста се пада в края на реда, останалата част на съчетанието се пренася. Например при малките тирета това се случва при сравнителните степени на прилагателните, при връзката на окончанието с редно числително и др. При големите тирета също не е подходящо разделянето на съчетанието в края на реда (например, тирето при задаване на числов интервал). Дали не може да се елиминира такова разделяне с нещо подобно на nbsp?--Mmm-jun (беседа) 10:52, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]

Mmm-jun, аз лично по навик слагам несекаем интервал преди тирета. Под Линукс това е лесно, защото има комбинация на клавиатурата, но винаги също може да се ползва бутонът nbsp от лентата с инструменти над полето за редактиране. Не знам дали Съветникът не дава лесна възможност това да става автоматично (може би някой може да сподели, ако знае). Относно дефисите, почти сигурен съм, че ако не са обособени с интервали (както именно изисква правописът), те не би трябвало да се оказват пренесени от браузърите на нов ред в началото му: или остават последни на предния ред, или цялата съставна дума, включваща дефис, се пренася на нов ред. Съжалявам, ако пропускам нещо в обяснението и пиша глупости. :-)
— Luchesar • Б/П 14:23, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря ти, Лъчо, но при мен нещо не става така. И тиретата, макар да им слагам nbsp вместо интервал, и при дефисите, при които няма интервал, пак се пренасят, ако са в края на реда. Сега специално направих няколко експеримента :-) Не че е фатално, просто исках да си спестя преработването на изреченията, за да не се получава такава ситуация. Аз съм със Chromebook, съответно на Chrome OS, който уж също е на база Линукс. --Mmm-jun (беседа) 14:58, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]
Mmm-jun, дали можеш да запишеш в някоя страница експериментите, които споменаваш? Това е странно, наистина. Току-що пробвах с твоя пясъчник и дори дефисите в адресите при мен се пренасят правилно в Хром.
— Luchesar • Б/П 15:21, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]
Потребител беседа:Mmm-jun#Тирета
— Luchesar • Б/П 15:51, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]
Добавяне на несекаем дефис към лентата с бутони, вдясно от nbsp: ГитХъб wikipedia-ui/pull/16
— Luchesar • Б/П 16:47, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]
Наистина не съм бил разбрал въпроса. :-D Да поясня за всички: дефисът обичайно се разглежда като знак, допускащ пренасянето на думата след него на следващ ред, когато дължината на реда не е достатъчна. Но в някои случаи това може да бъде нежелателно, тъй като създава объркване. В такива случаи може да се използва несекаем дефис, който действа подобно на несекаемия интервал. Идеята е да се добави бутон за него в лентата над полето за редактиране.
— Luchesar • Б/П 16:53, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]
Ok Вече може да намерите бутона за вмъкване на несекаем дефис в лентата с бутони над полето за редактиране: nb-. @ symbol.svgMmm-jun
— Luchesar • Б/П 11:23, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря ти за отзивчивост и експедитивност!!!--Mmm-jun (беседа) 11:26, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]

Архивиране на беседи[редактиране на кода]

В началото на годината доста хора по традиция архивират беседи: лични и на популярни статии. Да ви напомня, че @ symbol.svgKerberizer може да прави това вместо вас с шаблона {{автоматично архивиране}}. За примери вижте тези страници.
— Luchesar • Б/П 17:52, 4 януари 2022 (UTC)[отговор]

В документацията на шаблона добавих информация как точно работи Kerberizer, в случай, че някога се наложи да бъде заменен от друг бот.
— Luchesar • Б/П 12:23, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]

Предложение за именно пространство „Чернова“ (Draft)[редактиране на кода]

Във връзка с обсъждането Уикипедия беседа:Инкубатор#Трудност за начинаещите, предлагам да поискаме, подобно на много други проекти, в българската Уикипедия също да бъде добавено именно пространство „Чернова“ (Draft).

Целта е неопитните редактори да имат удобно място, където спокойно да се учат как да пишат нови статии. Досега те биваха подканвани да използват за тази цел подстраници на инкубатора или лични пясъчници. Тези решения обаче имат съществени неудобства. Първо, в инкубатора не работи визуалният редактор, а за неопитните редактори именно той представлява най-голямо улеснение. Второ, личните пясъчници не позволяват лесно да се извади техен списък и съответно да бъде оказвана организирана помощ, както в инкубатора. Трето, липсата на напълно стандартизиран подход към черновите означава допълнително объркване за новите редактори.

Ако предложението бъде прието, инкубаторът ще продължи да съществува като проект, но под неговата „шапка“ вече ще попаднат всички страници в новото ИП „Чернова“ (съществуващите подстраници с чернови също ще бъдат преместени там). Уикипедия:Вълшебник също ще бъде променен ({{Article wizard/create}}), така че създаваните през него статии да влизат в новото ИП.

Други технически особености:

  • страниците в ИП Чернова няма да бъдат индексирани от търсачките по подразбиране (за инкубатора специално добавяме NOINDEX);
  • страниците в ИП Чернова няма да се броят като „съдържание“, т.е. няма да се включват в статистики за брой статии в проекта;
  • аз ще имам грижата да актуализирам и скрипта, който @ symbol.svgEliza Beth използва за списъка на инкубатора.

Конкретното предложение:

  1. В българската Уикипедия да се добави именно пространство „Draft“.
  2. Българското име на именното пространство „Draft“ да бъде: Чернова
  3. Българското име на именното пространство „Draft talk“ да бъде: Чернова беседа

За подаване на заявка във Фабрикатор ще е нужно да се покаже, че в общността има консенсус в подкрепа на предложението.
— Luchesar • Б/П 16:29, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]

Обсъждане и !гласуване[редактиране на кода]

Обсъждането и !гласуването ще продължат най-малко една седмица (ако има явен консенсус) и най-много две седмици, считано от 5 януари 2022 година. Формални гласове „за“ и „против“ – според У:ПГ.
Каква конкретна работа имаш предвид за администриране? Относно добавяне в инкубатора, както беше обсъдено на беседата на инкубатора, не е възможно да се добави само за там – ще трябва да се добави за цялото ИП Уикипедия, което може би ще бъде по-драматична промяна, отколкото добавяне на ново ИП. По-горе пропуснах да добавя и други проблеми, които сегашното решение създава: при прехвърляне на статии от инкубатора към ОИП трябва да се внимава не само да се премахне префиксът „Инкубатор/Статии“ от името на статията, но и да се смени именното пространство от „Уикипедия“ на „Основно“. С ИП Чернова преместването ще става само с обикновена смяна на ИП, т.е. административната тежест дори ще бъде по-малка. Аз самият съм правил грешки при преместване, които оставят като траен резултат ненужни двойни премествания. Също практически ще отпадне нуждата от онова допълнително меню „Преместване в Инкубатор“, защото за преместване към инкубатора отново ще е нужно само да се смени ИП (но не пречи менюто да остане, за да се спести и писането на обяснението).
— Luchesar • Б/П 16:43, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Още един плюс (май трябва да ги обобщя по-горе): възможно ще бъде да се прави лесно търсене само в черновите, както и следене на последните промени само в тях. В момента донякъде е възможно да се търси в подстраниците на инкубатора (човек трябва да знае как да използва разширеното търсене), но практически невъзможно за лични чернови, и съвсем (мисля) не е възможно за последни промени.
Разбира се, ако се сещаме за конкретни проблеми, които може да ни създаде новото ИП, действително е добре да ги обмислим.
— Luchesar • Б/П 16:48, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Symbol support vote.svg За. В такъв случай подкрепям идеята. Наистина би улеснило по-новите редактори. А щом вие, администраторите, не смятате това за допълнително натоварване – супер. Готин Carbonaro. (беседа) 16:53, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol support vote.svg За. Благодаря, Лъчезаре, че се зае с това. Сега, като им улесним живота на новите, направо трябва да пеят, слагайки източници и въобще ;). Сериозно, много ще им помогне. --Randona.bg (беседа) 17:46, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol support vote.svg За. Лошото обаче е че инкубатора ще се препълни. Всеки тика там. Има доста неща близо до червената зона. --Luxferuer (беседа) 19:04, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol support vote.svg За. Струва ми се разумно предложение; в инкубатора наистина е трудно да се редактира без визуален редактор. -- Elizaiv22 (беседа) 19:09, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol comment vote.svg Коментар: А как ще се научат да се справят без визуалния редактор? --Молли (беседа) 20:21, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Между визуалния редактор и редактора на код може свободно да се превключва – дори по време на редактиране. В момента новите редактори действително биват принуждавани да ползват редактора на код в инкубатора и съответно да учат уики синтаксиса, но не съм сигурен, че това е толкова полезно: необходимостта да се научат много неща накуп неизбежно влошава качеството на учене и постигнатия резултат. Далеч по-важно от научаването на синтаксиса ми се вижда научаването как да се цитират правилно източници, да се пише енциклопедично, да се спазва неутралната гледна точка, и аз лично бих предпочел хората да могат да се фокусират в началото именно върху тези неща. Освен това, ако действително бихме искали да използваме принуда, важно би било новите редактори да не могат да се „измъкнат“ от редактора на код, и затова ще е добре да забраним визуалния редактор навсякъде (което наистина не смятам за разумно).
— Luchesar • Б/П 20:54, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Аз пиша изцяло с визуалния редактор и само за много малко неща използвам другия – напр. да вмъкна снимка, да сложа шаблон личност, категория (а може би и за това си има начин с визуалния, но още не го знам – и много моля някой ако го знае, да ме светне :-)). --Randona.bg (беседа) 21:07, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Randona.bg, има начин да се направят тези неща (от менютата „Вмъкване на“ и „≡“), само че визуалният редактор невинаги форматира по най-подходящия начин. Пак може да се налага преминаване към редактора на код. :) --Ted Masters (беседа) 21:30, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
О, това е страхотно :)! Много ти благодаря, Ted Masters! --Randona.bg (беседа) 08:33, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol support vote.svg За. По посочените по-горе аргументи от останалите редактори. --SLTemelkov | *б*п* | 21:04, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol comment vote.svg Коментар: Предложеното решение "Чернова" изглежда по-добро от сегашното "Инкубатор", но наистина не е ясно дали подобрението е достатъчно голямо, за да оправдае допълнителната сложност (фрагментация на статиите измежду повече именни пространства). Може ли да поясним още малко какво ще вижда редакторът? (изчетох). Например, ще се запазят ли връзките към версията на статията на други езици? Може ли да предложа следното: Сегашното гласуване да е само за пробен период (например 1 или 3 месеца), след което второ гласуване потвърждава дали пробата да остане като постоянно решение. --Даниел Ч (беседа) 21:11, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
    • Symbol comment vote.svg Коментар: Отделно по-общо предложение в посока на запазване на пълния "user experience" като в същото време се запази яснота кога сме попаднали в "неготова" част от Уикипедия: има ли вариант да останат статиите в основното пространство, но с нужните предупреждения? Предполагам, че списъците (article stacks) могат да се управляват чрез шаблони; но може и да изпускам важни възможности за следене и управление на статиите в stack-а. Понеже това изглежда като "лесно" решение, предполагам може да е обсъждано и преди. Даниел Ч (беседа) 21:17, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Струва ми се, че усложнявате твърде много. Въпросът е просто дали да имаме допълнително именно пространство, което да можем използваме за тези статии, които в момента хвърляме в Special:PrefixIndex/Уикипедия:Инкубатор/Статии. Ако го имаме, ще имаме избор статиите да не се казват Уикипедия:Инкубатор/Статии/Късен палеолит, а само Чернова:Късен палеолит. И в тях да работи и визуалния редактор, освен тоя за код. Това е.
— Luchesar • Б/П 22:39, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Даниел Ч, МЕП се показват за всички пространства, както могат и да се връзват страници от различни пространства между различните езикови версии. Дори отделянето в ново ИП би направило някои от нещата по-лесни – вече беше споменато за търсенето. Според мен абсолютно ненужно би се оказало използването на някакъв пробен период, както и необходимото покрай това повторно гласуване. --Ted Masters (беседа) 21:30, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
+100. И за да е съвсем ясно: никой не ни задължава да ползваме новото ИП, ако впоследствие решим, че не ни кефи. Най-много да си създадем работа с местене на страници насам-натам (но това ще го отнесат ботовете).
— Luchesar • Б/П 22:52, 5 януари 2022 (UTC)[отговор]
Да, разбирам, благодаря. Даниел Ч (беседа) 13:25, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]
Сале, това наистина е добър въпрос и осъзнавам, че създава объркване.
  1. Най-краткият отговор: Нищо друго няма да се промени, освен, че за статии „в инкубатора“ би се ползвало ИП Чернова вместо Special:PrefixIndex/Уикипедия:Инкубатор/Статии. На практика, това означава също единствено, че: 1) Вълшебникът ще създава статии в ИП Чернова, и 2) когато местим статии „в инкубатора“, ще ги местим в ИП Чернова, вместо като подстраници на Уикипедия:Инкубатор/Статии. Само това.
  2. Какво да правим със самия инкубатор според мен е отделен въпрос, който най-добре да обсъдим отделно. Да напомня, че инкубаторът възникна като „соломоново“ решение конкретно за едни конспирологични статии на Stanqo и едва по-късно, ad hoc, решихме да го използваме въобще за създаване на нови статии. Това обяснява защо доста неща в него са недодялани. Може би изцяло бихме го сменили с въведените миналия месец „инструменти за растеж“. Концепцията им е, че новодошлите ще могат да си имат (или избират) „ментори“ от по-опитните редактори, които лично да им помагат, както и специална страница, от която ще могат да се свързват с менторите си, да получават задачи, помощ и т.н. Лично аз съм скептичен към подобни идеи (и все още не съм имал време да чета подробно), но обикновено не е лошо поне да се обмислят или дори пробват. Според мен обаче това наистина е добре да бъде съвсем отделна тема от настоящата.
— Luchesar • Б/П 12:24, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol comment vote.svg Коментар: По-точно предложение: Нерегистрирани потребители да не могат да създават нови страници в основното пространство и ако има начин автоматично да бъдат пренасочване към ИП Чернова. -- Сале (беседа) 11:20, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]
Би могло, но и за този въпрос мисля, че е най-добре да го обсъдим отделно.
— Luchesar • Б/П 12:24, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Symbol support vote.svg За. Ще трябва да попрегледам Вълшебника, ако тогава новите редактори ще създават статии и с Визуалния редактор, или пък само с него. Беше правен преди време, когато все още основно се ползваше уикикода. Може би тогава и помощните обяснения на ВР, че не са пипани от доста време, а със сигурност има промени. Дребни неща, пренасочванията към ново ИП е лесно също. Не се сещам за някакъв голям проблем, ако има - ще го мислим в движение. Някаква ориентировъчна дата? Че съм много зле със свободното време напоследък.--Vodnokon4e (беседа) 23:18, 6 януари 2022 (UTC)[отговор]
Vodnokon4e, благодаря ти много! Доколкото видях, Вълшебникът просто дава насоки как се пишат статии по принцип, без да влиза в детайли като уикикода. Затова, ако не съм пропуснал нещо, разбира се, струва ми се, че може да продължи да си се използва без промени, освен да се смени префикса в ({{Article wizard/create}}. Казано с други думи, мисля, че можеш да не се тревожиш дали ще е нужно да се ангажираш с повече или дори каквото и да е време за промяната. По-скоро отдавна имаме нужда да актуализираме помощните си страници по принцип, защото те са писани и превеждани преди визуалния редактор, но това си е задача за всички ни.
— Luchesar • Б/П 11:03, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]
  • Изглежда да имаме ясен консенсус. Може би още утре или вдругиден ще пусна заявка, така че да отхвърлим по-бързо тая задача. :)
    — Luchesar • Б/П 16:00, 12 януари 2022 (UTC)[отговор]

Заявка: phab:T299224
— Luchesar • Б/П 14:43, 14 януари 2022 (UTC)[отговор]

генериран списък на филтъра за източници за непатрулирани редактори[редактиране на кода]

Здравейте, как е определен списъка с блокираните препратки? Сайтове като trud.bg попадат вътре, а https://www.24chasa.bg/ не е в списъка? Или сайтове като https://frognews.bg или 19min.bg СА В СПИСЪКА???
Takoko (беседа) 11:41, 7 януари 2022 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Въпрос относно R&B[редактиране на кода]

Привет! Прави ми впечатление, че статиите, в които се споменава R&B като модерен жанр (напр. статии за Destiny's Child) пренасочват към статията ритъм енд блус. Доколкото ми е известно обаче, това е друг жанр, подвид на джаза, от който впоследствие се развива и модерният жанр R&B, но все пак са два различни музикални жанра. Статиите на английски също правят това разграничение и не пренасочват към rhythm and blues, а към contemporary R&B. Та въпросът ми е - обсъждана ли е темата относно разликата между ар енд би и ритъм енд блус преди (и например да е постигнат компромис, че на български е едно и също и няма нужда от две статии); а ако има хора с музикално образование - прави ли се такава разлика в музикалната теория в България и как е правилно да се наричат двата стила, за да се разграничат? Предварително благодаря за мненията! Elizaiv22 (беседа) 10:02, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]

Contemporary R&B е просто подвид на ритъм енд блус. Само по себе си да определиш Destiny's Child като ритъм енд блус не е грешно, но не и съвсем точно. Нещо като да определиш дадена група като хевиметъл, но без да уточниш кой от десетките видове метъл музика.--Ģiverņ (беседа) 10:17, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
Абсолютно точен отговор от Givern. „Ар ен би“ е означено като цяло, иначе всеки е свободен да определи съответния поджанр стига да има конкретни източници. И да, статия съвременен ритъм енд блус е нужна.--Rebelheartous (беседа) 10:47, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]
Готово, положих основите, някой, който е по заинтересован от мен по този стил, може да доразвие статията. Станислав Николаев 14:35, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]

wikimedia.bg платен до 2025[редактиране на кода]

Само за информация: домейнът wikimedia.bg е платен до февруари 2025 година (изтичаше след месец). Към момента се използва основно за блога.
— Luchesar • Б/П 10:45, 10 януари 2022 (UTC)[отговор]

ВАЖНО: Преглед на правилата по активността на администраторите[редактиране на кода]

Здравейте. С глобален консенсус на общността, през 2013 г. бе приета нова политика по отношение на премахването на увеличени права (администратор, бюрократ и т.н.). Според тази политика, стюардите преразглеждат дейността на администраторите във всички уикита на Фондация Уикимедия, които нямат приета политика за това. Доколкото ни е известно, вашето уики не разполага с официален процес за премахване на увеличени права от неактивните сметки. Това означава, че стюардите ще се погрижат за това в съответствие с прегледа на правилата по администраторската дейност.

Ние установихме, че следните потребители отговарят на критериите за неактивност (нямат редакции и са без записани действия повече от 2 години):

  1. Panzer (администратор)

Тези потребители скоро ще получат известие, с молба да започнат дискусия в общността, ако искат да запазят някои от или всичките си права. Ако потребителите не отговорят на известието, тогава техните права ще бъдат премахнати от стюардите.

Въпреки това, ако Вие като общност бихте искали да създадете свой собствен процес на преглед на дейността, който да замести глобалния процес, искате да вземете друго решение относно неактивните притежатели на права, или вече имате политика, която сме пропуснали, моля да уведомите стюардите на Мета-Уики, така че да не преглеждаме правата на вашето уики. Благодаря, Stanglavine (беседа) 17:31, 11 януари 2022 (UTC)[отговор]

Относно "Северомакедонци"[редактиране на кода]

Здравейте,

Може ли нещо да се направи за постоянната редакция на македонци като "северомадедонци".

Това се случва почти навсякъде. Ето няколко примера: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0 https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F:%D0%A1%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8 — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 77.85.218.129 (беседа) 12:58, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]

[3], [4], [5]. Така само напосоки. -- Мико (беседа) 13:02, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Нужна ли е промяната - има ли някъде прието правило? Ако някъде е описано, а аз не съм прочел, моля приемете го като моя грешка и просто споделете линк (виждам дискусии, но може да съм изпуснал консенсус за промяна). Иначе: думата се поправя от "северно" на традиционния термин: бТВ (иначе, 2 споменавания спрямо 11 (от които 5 са от 2018 г. насам)), УЕФА. Изглежда най-вече се ползва във футболните новини + полемики около Слави Трифонов. До колкото се ползва, изглежда, че е като кратко на "гражданин на РСМ" - ако е така, предполагам ще е напълно ясно да се казва "Официална азбука на Северна Македония" или "Официална азбука на Република Северна Македония". Още броене: Разбирам, че след 2018 г. някои медии ползват дългата дума (BGOnAir), но това за момента изглежда тяхно лично решение (което е напълно ОК). В речниците не намирам думата: БАН, Online Rechnik, Словоред, Читанка, Re4nik. Търсенията в Гугъл (същото е с фокус върху България) са почти само за кратката дума. Какво мислите? Даниел Ч (беседа) 13:47, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
fwiw (подчертаването е мое):
Официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език и поради това може да бъде обозначен като северномакедонски български.“

— Кочева, Ана и др. ЗА ОФИЦИАЛНИЯ ЕЗИК НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2020. ISBN 978-619-245-042-7. с. 55.

— Luchesar • Б/П 14:17, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Мисля, че има две думи с две различни значения - македонски/македонци от Македония и северномакедонски/северномакедонци от Северна Македония. Коя ще използваш зависи от това какво искаш да кажеш. --Спас Колев (беседа) 14:54, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Да. Най-сетне. Мислим време е да преместим и нормата спрямо БАН. -- Мико (беседа) 15:38, 13 януари 2022 (UTC)[отговор]
Абсолютно съм съгласна, а и определено северномакедонци се разпространи значително, както в ежедневната реч, така и в по-специализирани издания.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:27, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Според договора между гърция и северна македония https://en.wikisource.org/wiki/Prespa_agreement.
"ARTICLE 1
b) The nationality of the Second Party shall be Macedonian/citizen of the Republic of North Macedonia, as it will be registered in all travel documents.
c) The official language of the Second Party shall be the “Macedonian language”, as recognised by the Third UN Conference on the Standardization of Geographical Names, held in Athens in 1977, and described in Article 7(3) and (4) of this Agreement."
"ARTICLE 7
1. The Parties acknowledge that their respective understanding of the terms “Macedonia” and “Macedonian” refers to a different historical context and cultural heritage.
2. When reference is made to the First Party, these terms denote not only the area and people of the northern region of the First Party, but also their attributes, as well as the Hellenic civilization, history, culture, and heritage of that region from antiquity to present day. "
Това говори, че гражданите на Република Северна Македония са македонци, а не северомакедонци. Термините македонци и македонски си променят значението в зависимост от контекста. Разграницаване на северомакедонци като граждани на Северна Македония и македонци като антички македонци е натълно ненужно.
Използването на "северномакедонци" се използва само в българската Wikipedia. Не знам как друките не са направили тази грешка. 77.85.218.129 10:27, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Малка храна за размисъл, fwiw. Първо, Преспанското споразумение не е резолюция на Общото събрание на ООН, нито на Съвета за сигурност. То е споразумение между две конкретни държави – днешната Република Северна Македония и Република Гърция – и отразява консенсуса между тях и съответно техния двустранен, взаимен интерес. Въобще не е задължително този двустранен консенсус да отразява интересите на останалите страни в региона.
Второ, изумително много неща в света се постигат с лобиране. Уви, това е реалността. И това е причината, например, израелската държава и еврейските общности по света съвсем благоразумно да продължават да напомнят за Холокоста и да реагират най-остро при всеки опит за отричането му. Защото човешката памет е къса и всеки, увлечен от собствените си проблеми, още повече нехае за тези на другите. За жалост, българите и тук проявяваме тъжната си склонност да правим преди всичко на Вуте да му е зле, вместо да осъзнаем, че имаме общи интереси с Вуте и можем заедно да постигнем повече, отколкото поотделно (не броя жалките и още по-вредни изблици на кръчмарски псевдопатриотизъм).
Лично аз бих се радвал с нашите приятели – защото съм убеден, че независимо как точно гледаме на себе си, имаме много повече общо помежду си, нежели с останалия свят, и затова, а също и защото сме съседи, е естествено, разумно и полезно да бъдем добри приятели – та бих се радвал с нашите приятели от Северна Македония да намерим добро и полезно за всички ни разбирателство, което да зачита най-добрия интерес и на двете страни.
— Luchesar • Б/П 11:01, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Модераторите на Wikipedia трябва да се стараят да отразяват нещата така като са. Не да си мислят, че са български политици избрани от народа, за да защитават някакви интереси. Дори никои от нашите политици (освен Слави Трифонов) не използва фразата "северномакедонци" за това не може да се намери разбирателство на тази тема.
След Преспанското споразумение Северна Македония е приета в НАТО. Едно споразумение между две конкретни държави е достатъчно за НАТО, но за модератори на Wikipedia, не. 77.85.218.129 11:51, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Кои са тези „модератори на Wikipedia“, дето еднолично решавали, все едно са политици? Вие май не сте наясно, че решенията в Уикипедия се взимат с консенсус между всички редактори. И понеже всеки може да бъде редактор в Уикипедия, значи решенията в Уикипедия на практика отразяват общия интерес и колективния разум на всички – дори не само българи, а въобще желаещи да пишат на български език – които искат да създават енциклопедия.
Темата е твърде обширна и дълбока, за да я развиваме тук, но мога да кажа едно: добри решения се намират с добронамереност и честен диалог. С ултиматуми, извиване на ръце и сочене с пръст рядко става.
— Luchesar • Б/П 12:17, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Модераторите имат право да решават кои може да редактира. Така филтрират кои може да редактрира темите. Това стана с два мои IP адреса: единия е баннат за месец защото реших да сменя "северомакедонци" на "македонци" на много стати, другия беше баннат за два часа за редактирането на една статия от "северомакедонци" на "македонци".
Как може да има консенсус, когато тези, които не споделя мнението на някои модератори не мога да редактират?
Каква е общата позиция постигната за това, че "северомакедонци" трябва да бъде "македонци"? 77.85.218.129 12:41, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

──────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────── Имате предвид „администратори“, не „модератори“. И тълкувате съвсем погрешно функциите им. Администраторите имат право да блокират единствено при разрушително поведение, нарушаващо грубо принципите на Уикипедия. Те не решават какво да пише в Уикипедия, което неслучайно е записано с дебели букви на У:ЗА. Споменатите от Вас случаи няма как да коментирам, без да посочите конкретните IP адреси, за да видим какво точно се е случило. Ако сте бил блокиран само заради единична смяна, ще се съглася, че блокирането Ви е било неправилно и трябва да бъде преразгледано – макар, в духа на „а вие защо биете негрите“, да не мога да не припомня, че в македонската Уикипедия се случва именно това, с обяснения за „бугарска пропаганда“ (макар също да е важно отново да подчертая, че имаме много страхотни македонски колеги и в никакъв случай тези спорове не трябва да развалят принципните ни отношения).

Ако обаче сте възстановявали многократно своите редакции, въпреки връщанията от други редактори, и особено ако сте отказвали диалог, тогава, боя се, блокирането е било правилното решение. Точно това е идеята на консенсуса: решенията трябва да бъдат вземани в добронамерен диалог и убеждаване с разумни аргументи – а не чрез насилствено налагане на собствената гледна точка, защото „тя е неоспоримо правилната®“. В крайна сметка, както виждате, никой дори не си помисля да бъдете блокиран тук заради това, че повдигате тези въпроси. За най-голямо съжаление, никак не съм убеден дали отношението щеше да бъде толкова толерантно при аналогичен случай в македонската Уикипедия. Повтарям: няма единствено прави и единствено криви в тези спорове, но: първо и преди всичко трябва да следваме принципите на Уикипедия, и второ, и не по-малко важно, трябва да бъдем добронамерени и честни помежду си.
— Luchesar • Б/П 13:07, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

@77.85.218.129, съгласен съм, че трябва да ползваме краткото македонци, или поне, че не е нужно да налагаме термини, които са възприети само частично в България (частичността описах по-горе). В същото време, много редактори в Уикипедия, хора като Вас, предпочитат по-дългите термини; също, 80% от българите са против влизането на Македония в ЕС при сегашното положение[mk 1], което подкрепя твърдите позиции на българските политици. Накратко, това не са само администраторите на Уикипедия, ами повечето хора в обществото. ... По много причини, аз съм в малцинството, но в същото време е добре да разбера аргументите на мнозинството. Бях планирал да изчета предишните дискусии по темата, за да разбера позициите по-добре (може и да споделя кратко представяне); просто още не съм намерил време. Препоръчвам и на Вас да опитате да разберете другата позиция по-добре. Даниел Ч (беседа) 13:26, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
 80% от българите са против влизането на Македония (...) което подкрепя твърдите позиции на българските политици. Накратко, това не са само администраторите на Уикипедия, ами повечето хора в обществото. 
Даниел Ч, какво Ви дава право да твърдите, че „администраторите на Уикипедия“ „подкрепят твърдите позиции на българските политици“? Можете ли да посочите конкретни действия – на конкретни администратори – които да доказват това? Защото, ако можете да посочите, то това е основание за отнемане на правата на тези администратори. А ако не можете да посочите, тогава твърденията Ви са инсинуация, за която трябва да поемете отговорност.
— Luchesar • Б/П 13:36, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
@Iliev, не искам да задавам мисли на други хора; ако и е излязло така, извинявам се. Целта ми беше да помогна на новия потребител да разбере, че това *не* са решения на администраторите, ами на обществото. Думичката "само" в "не са само" е ненужна за основната ми мисъл (и наистина, променя смисъла ненужно). По-правилно е да кажа, че администраторите трябва да поддържат правилата в Уикипедия, които правила поддържат консенсуса, а консенсусът (поне в обществото, ако не в Уикипедия) е сравнително твърд. В този смисъл: напълно съм съгласен с тази роля на администраторите и се радвам, че ги има, за да пазят принципите на Уикипедия. Даниел Ч (беседа) 13:55, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Даниел Ч, благодаря Ви за признанието, че не е правилно да говорите от името на други хора, от истинското мнение на които дори не сте се поинтересували. И се радвам, че разбирате, че администраторите сме длъжни да се водим не от личното си мнение (което мое лично съвсем не съвпада с „твърдите позиции на българските политици“, да не говорим, че и сред политиците има много различни мнения), а от принципите на Уикипедия.
И се боя, че продължавате да не разбирате – или да не подчертавате достатъчно – какво означава консенсусът в Уикипедия: това не е личното мнение на мнозинството редактори по даден въпрос, а съвместната им преценка какво е среднопретегленото мнение в благонадеждните източници. В тоя смисъл, колкото и да звучи недипломатично, какво мислят „80% от населението“ не е ключовото за Уикипедия. Въпросът е какво, образно казано, смятат „80% от благонадеждните източници“ – които най-често представляват мнението на научната общност или поне на компетентните специалисти по дадена тема.
— Luchesar • Б/П 14:27, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Да, мисля, че разбирам добре тези нюанси за консенсуса в Уикипедия. Що се отнася до консенсуса в Уикипедия-БГ за хората, които живеят в Северна Македония, до момента изглежда, че този подход би трябвало да доведе до ползването на кратките термини. Домашното остава у мен да разбера благонадеждните източници по темата (оценявам споделените източници в тази дискусия, като предполагам има и други в предишните дискусии).
Мисля, че с Вас, @Luchesar, а и с повечето други хора в Уикипедия, може би имаме много подобни начини на мислене и действие; и да, вярно е, че не се познаваме, което може да води до някои неразбирателства по теми, по които имаме близки схващания. Ще се радвам да се запознаем някой път - например, в обаждане по Дискорд или по друг удобен за общността начин. Даниел Ч (беседа) 14:49, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Важното според мен е, че в Уикипедия добронамерените дискусии, в атмосфера на взаимно човешко уважение, са не само добре дошли, но дори се насърчават. И колегите ни и приятели от Северна Македония винаги са добре дошли, когато имат желание да обсъдим различни въпроси в подобна среда. Това не означава, че непременно и още по-малко пък веднага бихме постигнали единодушие по едни или други въпроси, но дори просто спокойната и уважителна обмяна на мнения и мисли е предпоставка за по-добро разбирателство в бъдеще. Същото, надявам се, смятат и македонските колеги, и биха ни приемали и нас по същия добросъседски начин.
Очевидно е, че както научните общности на двете страни, така и политиците, а и целите ни общества имат да извървят дълъг път. Това, което ние можем да направим – като редактори в Уикипедия – е да даваме пример как, независимо от различията, можем да живеем заедно, да си сътрудничим и дори да се разбираме приятелски, съгласявайки се да не сме съгласни по определени теми. усмивка
— Luchesar • Б/П 17:10, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
+1 (100% съгласен) Даниел Ч (беседа) 17:20, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

77.85.218.129, има портал „Македония“ и там може да попитате директно някой от участниците защо се използва това наименование. Администраторите не играят никаква роля при опеределянето на терминологията освен ако не са в ролята си на обикновени редактори.--Rebelheartous (беседа) 13:44, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

Бележки към темата „Относно "Северомакедонци"“[редактиране на кода]

Шаблон:Текущи съобщения/Информация[редактиране на кода]

Прави ми впечатление, че доста малко хора изглежда следят Шаблон:Текущи съобщения/Информация, а това реално е нашето табло за обяви, където се публикуват съобщения за нови важни промени, гласувания или съществени обсъждания.

Може да имате предвид да си го добавите към списъка за наблюдение.

бързо добавяне
— Luchesar • Б/П 16:43, 14 януари 2022 (UTC)[отговор]

Мога ли да напиша статия?[редактиране на кода]

Здравейте мога ли да напиша статия в вашия сайт?
91.148.156.32 09:36, 15 януари 2022 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)[отговор]

Да, вижте У:1.
— Luchesar • Б/П 10:50, 15 януари 2022 (UTC)[отговор]

Как мога да се сдобия с изходния код на Уикипедия[редактиране на кода]

Как мога да се сдобия с изходния код на Уикипедия? — Предният неподписан коментар е направен от Иван737 (приноси • беседа)

За кода на МедияУики, софтуерът, който Уикипедия използва - https://www.mediawiki.org/wiki/Download. За съдържанието на Уикипедия - https://dumps.wikimedia.org/. --Спас Колев (беседа) 14:07, 15 януари 2022 (UTC)[отговор]

За категориите[редактиране на кода]

Питам се дали нещо не може да се направи, така че в категориите имената да с подреждат по фамилия, а не смесено, при което е трудно откриването на определено име. --Luxferuer (беседа) 20:58, 16 януари 2022 (UTC)[отговор]

Ако някои статии за личности излизат индексирани по лично име, а не по фамилия, значи в тях самите не е настроено правилно Уикипедия:Категории#Подреждане на страниците в категориите.
— Luchesar • Б/П 21:03, 16 януари 2022 (UTC)[отговор]

Харвардски проблеми[редактиране на кода]

Мисля, че трябва да си оправим шаблоните за харвардско цитиране. Нахвърлям само набързо проблема, защото за съжаление нямам време да го ровя сам в момента. Вниманието ми беше привлечено от разликите между {{hrf}} и {{харвардска система за цитиране}} (най-вече указването на, съответно, раздели или страници чрез параметъра loc), въпреки че първият е само „обвивка“ около втория. Тъй като {{hrf}} решава и някои проблеми като Special:Permalink/10565961#Счупени id-та при цитиране, може би въобще трябва да обезкуражаваме хората да ползват директно {{харвардска система за цитиране}} (и пренасочването му {{харв}}). Също изглежда да има проблеми след сливането на {{sfn}}, когато {{hrf}} е придобил доста нови „синонимни“ параметри, но това не е съвсем точно указано в документацията (например тя указва да се използва параметър p за единична страница и pp за повече страници, но реално кодът на шаблона не прави такава разлика).
— Luchesar • Б/П 12:04, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]

Току-що осъзнах, че {{harv}} пък е още един, съвсем отделен шаблон.
— Luchesar • Б/П 12:06, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]
Упс, това с p и pp изобщо не съм го отчел, когато направих сливането. ухилване Ще го огледам пак и ще го поправя.
{{harv}} е основа на {{hrf}}. Заместване? --Ted Masters (беседа) 16:57, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]
Всъщност, несъзнателно се е получило уеднаквяване с {{харвардска система за цитиране}}, където указването на параметрите стр, p и pp също не е от значение – резултатът в режим на четене винаги е стр. №. --Ted Masters (беседа) 17:24, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]
Мда, прав си, разбира се: {{hrf}} използва {{harv}}, а не {{харв}}, който иначе си сочи към {{харвардска система за цитиране}}.
— Luchesar • Б/П 23:34, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]
Според мен {{harv}} си е окей така; добавих му само информация, че не трябва да се използва директно в статиите. Мисля обаче, че съществуването паралелно на {{харв}} може да създава проблеми – както се вижда, дори не само за начинаещи редактори. ухилване Но не знам в момента какво би било правилното решение. Може би има някакви тънки разлики, които не съм схванал (ако има такива, важно е да се опишат, заедно с препоръки кога да бъде ползван единият или другият шаблон). Ако пък няма разлики, тогава може би трябва да заменим навсякъде единия с другия и въобще да премахнем излишния. Да подчертая отново, че просто нахвърлям мислите си и в никакъв случай не очаквам някой да свърши тая работа. Но, да кажем, че е някаква задачка за решаване от всички.
Напоследък си мисля, всъщност, дали все пак не беше добре да си имаме система за задачи, както беше Фабрикатор. Има толкова проблеми по поддръжката (не става дума за самото писане на статии), за които периодично се сещам – и после ги забравям, докато суровата реалност не ме присети отново след време. В такава система дори бихме могли да си правим „bounty“-та (дори да са просто „buy me a coffee“) за особено наболели проблеми. Но най-малкото бихме имали по-добра идея какви са проблемите и как ги приоритизираме по важност.
И да не забравя: сърдечно ти благодаря, че се занимаваш с такива досадни неща, като сливането на {{sfn}} и {{hrf}}! На мен вече очите ми се кръстосаха от всички тия шаблони. ухилване
А, ето един проблем, за който току-що ме присети суровата реалност: понякога фокусът на лентата с бутони се премества върху резюмето и, вследствие на това, специалните знаци (или шаблоните, като усмивката по-горе) се вмъкват там, вместо в текстовото поле. Очевидно някакъв дребен JS бъг, възникнал може би я след ъпдейти на библиотеки в MW, я заради промени в браузъри, но трябва да се изследва.
— Luchesar • Б/П 10:25, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
{{Харв}} и {{hrf}} не са напълно припокриващи се. Нали съм припрян, бързах да ги слея, после видях, че има разлики. И цялото това нещо няма да стане толкова лесно, колкото си бях въобразил. Единият дава възможност само за един автор, другият – за повече; единият е с директно добавени цитиращи етикети, докато при другия те се добавят ръчно. Последното е сравнително лесно за замяна с бот, но върху предходното трябва да се помисли повече, иначе пак нещо ще се счупи някъде. Та, да, и тая работа ще бъде свършена. По-бавно, но поне да бъде без грешки. Анализирам, действам, тествам, пак действам. Изяжда доста време тоя цикъл. усмивка
С поддръжката на шаблони, модули, служебни и помощни страници наистина е нужна по-добра координация. Беседите/Разговори помагат за подобряване на координацията, но може би недостатъчно. Доста от шаблоните и помощните им страници определено се нуждаят от по-чести актуализации. Дублиращите се шаблони е добре да се слеят, защото накрая се оказва, че имаме 3 – 4 шаблона, които вършат едно и също нещо. Така, ако се налага промяна, търсенията и корекциите стават pain in the @$$. ухилване
С улесняващите инструменти аз съм много зле и май няма как да бъда полезен – JS ми е все така далечен/непонятен. Трябва да отделям и за него време, а последното е кът. --Ted Masters (беседа) 20:35, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

Дойде ми до гуша и от това[редактиране на кода]

Дойде ми до гуша и от това...

Защо не може да бъде извършена редакцията?

Опитвате се да преместите страница от инкубатора на Уикипедия извън него, без да сте автоматично патрулиран потребител, патрульор, администратор или бот. Какви са причините за това ограничение? Статиите в инкубатора могат да бъдат премествани в основното именно пространство, едва след като са покрили минималните критерии на Уикипедия. Компетентна преценка дали тези критерии са покрити може да бъде извършена само от достатъчно опитни редактори, поради което е въведено изискването те най-малко да са автоматично патрулирани. Какво може да се направи? Най-доброто решение е да добавите в статията шаблон {инкубатор-проверка}. Ако такъв вече е бил добавен по-рано, но проверка все още не е извършена, и смятате, че статията отговаря на изискванията, можете също да помолите някой от автоматично патрулираните потребители да направи проверката и евентуално да премести статията вместо Вас. Защо е нужен този филтър? Целта е Вие да бъдете предпазени, като все още неопитен редактор, от редакции, които може да са неподходящи за енциклопедията. Дори и добронамерени, подобни действия нанасят вреди. Затова Ви молим да не се опитвате да заобикаляте филтъра. Подобни опити може да доведат до Вашето блокиране.

--Luxferuer (беседа) 23:07, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]

И от филтъра за нежелани сайтове също. --Luxferuer (беседа) 23:13, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]
Обикновено нямаме практика хората сами да се предлагат за автопатрулирани, но няма и принципна забрана (а и вече, наистина, не е съвсем вярно, че флагът автопатрул въобще не променя работата на получилите го).
— Luchesar • Б/П 10:05, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

Аз мисля че тази система има нужда от голямо подобрение, защото буквално много статии си стоят с шаблон, че чака за проверка или одобрение с месеци, без никой да им обръща внимание...

Това убива желанието на много редактори за работа по проекта и влияе изключително негативно на увеличаването на броя статии в Уикипедия.

Моля ви направете нещо по въпроса! Иван737 (беседа)

Благодаря Ви за споделеното мнение. Нещо като това или пък това дали би съживило желанието на много редактори за работа по проекта?
— Luchesar • Б/П 09:58, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Male brat kolko si zabaven...naprao..

беседа) — Предният неподписан коментар е направен от Иван737 (приноси • беседа) 10:46, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

Колега Luchesar, посочените по-горе неща не съм писал аз. --Luxferuer (беседа) 11:15, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
То се вижда кой ги е писал :) Май е за безсрочно блокиране. Сале (беседа) 11:17, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Luxferuer, както и Сале е писал, това беше към колегата Иван737, който иначе има похвален интерес към Уикипедия. Към Вас беше по-горната ми реплика за автопатрулите. Съжалявам, че не мога да Ви помогна повече.
— Luchesar • Б/П 11:22, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Иван737 (беседа - приноси) е блокиран безсрочно заради опит за кражба на самоличност и имперсониране на други потребители.
— Luchesar • Б/П 10:49, 20 януари 2022 (UTC)[отговор]

Йоанна Темелкова, Александър Хаджиангелов и Севар Иванов[редактиране на кода]

Хора, имам ли някакви грешки в днешните ми създадени статии за актьорите Йоанна Темелкова, Александър Хаджиангелов и Севар Иванов? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 16:36, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

Колега ще си истински герой ако откриеш и вторите им имена. Аз рядко успявам. --Luxferuer (беседа) 17:10, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Krisi tranchev.1999, разкривам малко от тайните си „как да изравяме информация от интернет и да проверяваме дали наистина изглежда да е вярна“:
  1. правим търсене по Йоанна Темелкова в Гугъл;
  2. попадаме на https://www.cinefish.bg/Yoanna-Temelkova-Yoanna-Temelkova-ac36598.html, където е записана като „Йоанна Темелкова Темелкова“;
  3. понеже не сме сигурни колко може да имаме вяра на тоя сайт, правим търсене в Гугъл по "Йоанна Темелкова Темелкова" (заедно с правите кавички!);
  4. попадаме на https://papagal.bg/eik/204037083/3882, където е споменато такова лице като управител и съдружник на „АРТ ФАКТОРИ ООД“;
  5. понеже не сме сигурни дали е същата Йоанна, правим търсене в Гугъл по "АРТ ФАКТОРИ ООД";
  6. попадаме на http://istfestbg.com/team/ioanna-temelkova/, където очевидно същата Йоанна е посочена като „основател на продуцентската компания “АРТ ФАКТОРИ” ООД“;
  7. ????
  8. PROFIT!!!!
Enjoy! ухилване
П.П. Като източник може би е добре да се посочат комбинирано и трите намерени сайта. Може би и само cinefish е окей, но някой по-запознат може да каже доколко са „благонадеждни“.
— Luchesar • Б/П 17:44, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Не знам какво да кажа, Luchesar. Просто те знам. Защо вие не се оправяте? --Krisi tranchev.1999 (беседа) 18:10, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Krisi tranchev.1999, сори, станало е недоразумение по мое недоглеждане. Всъщност колегата Luxferuer е задал въпроса за вторите имена, така че коментарът ми как може да се намират такива данни е трябвало да бъде към него, а не към теб.
— Luchesar • Б/П 18:31, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

Аз съм жив зян. За едного открих, че е от тук, но кое от тях не можах да разбера, и седи така без препратка. --Luxferuer (беседа) 18:45, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]

Търсенето на източници си е трудно занимание, факт. То затова и всички, дето се трудят добросъвестно над статиите в Уикипедия, заслужават уважение, щото работата никак не е лека. усмивка
— Luchesar • Б/П 19:08, 19 януари 2022 (UTC)[отговор]
Благодаря ви, момчета. И затова се страхувах да не направя някакви грешки, за да не ми се карат. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 1:55, 20 януари 2022 (UTC)

Радина Боршош в Нова земя[редактиране на кода]

Хора, как се казва героинята на актрисата Радина Боршош, която играе в представлението „Нова земя“ в Народния театър „Иван Вазов“? Ако ми кажете, ще ви бъда благодарен. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 7:46, 20 януари 2022 (UTC)

Чакайте бе – намерих в този сайт http://byelenamilanova.wixsite.com/popaganda/post/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/, че героинята на Боршош се казва Невянка. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 8:29, 20 януари 2022 (UTC)

Ще може ли някой да провери нейния профил в Instagramhttps://www.instagram.com/radinaborshosh/, и да ми намери някаква публикация за озвучаването й в „Господарка на злото 2“, че не мога. Моля ви да ми изпратите линк. Благодаря ви. --Krisi tranchev.1999 (беседа) 13:01, 20 януари 2022 (UTC)[отговор]