Es war ein Edelweiss (буквален превод: „To бе еделвайс“) е маршова песен на германската армия, написана в 1939 година. Автор е Хермс Нил[1] (истинско име – Фердинанд Фридрих Херман Нийлебок, 1888 – 1954). Музиката и текстът на песента са традиционни за творческия маниер на автора, стилизирани с немския фолклор. В следвоенния период песента се изпълнява от различни немски фолк групи и певци (Хайно, Францл Ланг) с лирически мотив.
1.
Съвсем само оставено,
на стръмната скала,
гордо под небето синьо
малко цветенце стоя.
От гледката неустоима
не се сдържах и го набрах
и на девойката любима
го изпратих плах.
Припев:
Това бе еделвайс.
Един малък еделвайс.
Ола-иди олала,
олаи дио!
Това бе еделвайс.
Един малък еделвайс.
Ола-иди олала,
олаи дио!
2.
Тя закичи го в моя чест
на роклята си празнична,
знаейки, че цветето и днес
мъжко ми сърце ще радва.
Тя носи го заради мен
и горд ме прави и защо,
защото цветенцето малко
свързва две сърца в едно.
Припев.
3.
Така самотни и забравени,
както цветето само стоя,
стоим дорде не срещнем ний
нам сродната душа.
Изпълнен с любов живот
еделвайсът ни донесе.
И щастие и слънчеви лъчи
това малко и самотно цвете.
Припев.
1.
Ganz einsam und verlassen
An einer Felsenwand,
Stolz unter blauem Himmel
Ein kleines Blümlein stand.
Ich konnt' nicht wiederstehen,
Ich brach das Blümelein,
Und schenkte es dem schönsten,
Herzliebsten Mägdelein.
Refrain:
Es war ein Edelweiss,
Ein kleines Edelweiss,
Holla-hidi hollala,
Hollahi diho!
Es war ein Edelweiss,
Ein kleines Edelweiss,
Holla-hidi hollala,
Hollahi diho!
2.
Sie trägt es treu in Ehren
An ihrem Sonntagskleid.
Sie weiss, dass dieses Sternlein
Ein Männerherz erfreut.
Sie trägt es mir zuliebe,
Und ich bin stolz darauf,
Denn diese zarte Blume
Schloss einst zwei Herzen auf.
Refrain.
3.
So einsam und verlassen,
Wie dieses Blümlein stand,
So standen wir im Leben,
Bis Herz zu Herz sich fand.
Ein Leben voller Liebe
Und Glück und Sonnenschein
Hat uns gebracht das kleine,
Einsame Blümelein.
