Роднински връзки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Схема на българските роднински връзки

Роднинските връзки (роднинство) са отношенията между хората, основани върху произхода на едно лице от друго (пряко роднинство) или на различни лица от общ родител (непряко роднинство), както и върху брачни семейни отношения. Хората, свързани помежду си с роднински връзки, се наричат роднини.

Видове и колена родниство[редактиране | edit source]

Има 2 вида роднинство:

  • кръвно (биологическо), определено от генетичния произход, и
  • социално, представляващо приета от обществото система от некръвни роднински връзки, особено чрез брак.

Коляно се нарича връзката (кръвна или по сватовство) между поколения, като между съседните поколения се нарича „връзка от 1-во коляно“. Пример за кръвна връзка от 4-то коляно (до което включително в България не е разрешен граждански брак) е следната верига от връзки:

  • 0-во коляно: син
  • 1-во коляно: баща
  • 2-ро коляно: баба и дядо (по баща)
  • 3-то коляно: чичо (брат на бащата)
  • 4-то коляно: първа братовчедка (дъщеря на чичото).

Връзки по кръв (произход)[редактиране | edit source]

Родители[редактиране | edit source]

„Родители“ е названието на преките предци на човек. Ако е осиновен, тогава той има осиновители. Прави се разлика и между биологични и юридически родители. В случай на осиновяване биологическите родители най-често са неизвестни, докато осиновителите стават родители в юридическия смисъл на думата. Думата „родител“ съществува и в единствено число, няма род и се употребява и за двата пола.

В масовия случай на човек с биологични родители всеки човек има:

  • майка - родител от женски пол (с обръщения към родителя мамо, майко, мама и неуважителното майка ми и други) и
  • баща - родител от мъжки пол (с обръщения към родителя татко, тате, татенце и неуважителното баща ми и други).

Баби и дядовци[редактиране | edit source]

На български не съществува обща дума за родителите на родителите. Затова събирателно те се наричат баба и дядо.

  • Баба се нарича майката на родител.
  • Дядо се нарича бащата на родител.
  • Прабаба се нарича майката на баба/дядо - и (разширено) всички предци от женски пол.
  • Прадядо се нарича бащата на баба/дядо - и (разширено) всички предци от мъжки пол.

Деца[редактиране | edit source]

  • Син се нарича детето от мъжки пол.
  • Дъщеря се нарича детето от женски пол.

Внуци[редактиране | edit source]

  • Внук се нарича синът на дете.
  • Внучка се нарича дъщерята на дете.
  • Правнук се нарича синът на внук/внучка - и (разширено) всички следавщи деца от мъжки пол.
  • Правнучка се нарича дъщерята на внук/внучка - и (разширено) всички следавщи деца от женски пол.

Между деца[редактиране | edit source]

  • Брат се нарича друго дете от мъжки пол от общ родител.
  • Сестра се нарича друго дете от женски пол от общ родител.
  • Батко се нарича по-голям брат.
  • Кака се нарича по-голяма сестра.

Връзки по сватовство (брак)[редактиране | edit source]

Брачен партньор[редактиране | edit source]

  • Съпруг се нарича брачният партньор от мъжки пол.
  • Съпруга се нарича брачният партньор от женски пол.

Родители на брачния партньор[редактиране | edit source]

  • Тъст се нарича бащата на съпругата; среща се регионално дядо и бабалък.
  • Тъща се нарича майката на съпругата; среща се регионално майка.
  • Свекър се нарича бащата на съпруга; среща се регионално "татко".
  • Свекърва се нарича майката на съпруга; среща се регионало "майко".

Брачен партньор на детето/брат/сестра[редактиране | edit source]

  • Зет се нарича съпругът на дъщеря ми/сестрата.
  • Снаха се нарича съпругата на сина ми/брата.

Сватове[редактиране | edit source]

  • Сват се нарича бащата на брачния партньор на детето.
  • Сватя се нарича майката на брачния партньор на детето.

По-далечни връзки[редактиране | edit source]

Към старши поколения[редактиране | edit source]

  • Чичо (в някои райони - стрико) се нарича братът на бащата - или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол.
  • Леля се нарича сестрата на бащата или майката - или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол.
  • Вуйчо се нарича братът на майката - или (в някои краища) съпругът на лелята.
  • Тетка (регионално) се нарича сестрата на майката.
  • Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото).
  • Калеко (в Западна България - Лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). В Западна България и на майчината сестра.
  • Вуйна (учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото).
  • Тетинчо (Тетин,свако) се нарича съпругът на майчина сестра (т.е. на тетката).
  • Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т. е. замества Калеко, Лелинчо и Тетинчо. Среща се главно в Източна България.

Към младши поколения[редактиране | edit source]

  • Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра
  • Племенничка/племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра

Към успоредни поколения[редактиране | edit source]

  • Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол.
    • Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител.
    • Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител.
  • Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол.
    • Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител.
    • Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител.
  • Девер се нарича братът на съпруга.
  • Шурей се нарича братът на съпругата.
  • Балдъза се нарича сестрата на съпругата.
  • Зълва се нарича сестрата на съпруга.
  • Баджанак се нарича съпругът на балдъзата (съпругът на сестрата на съпругата) - на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.
  • Етърва се нарича съпругата на деверя (съпругата на брата на съпруга) - на двама братя съпругите една на друга са етърви.
  • Шуренайка е съпругата на шурея (съпругата на братa на съпругата).

Вижте също[редактиране | edit source]