Голдън Стейт Уориърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сан Франциско Уориърс)
Golden State Warriors
Залата на „Голдън Стейт Уориърс Оракъл Арена“, погледната отвътре. Снимка от 17 ноември 2006 г. по време на мача на „Уориърс“ със „Сакраменто Кингс
Информация
КонференцияЗападна
ДивизияТихоокеанска
Основан1946
ИсторияPhiladelphia Warriors (1946 – 1962)
San Francisco Warriors (1962 – 1971)
Golden State Warriors (1971– )
ЗалаЧейс Център
ГрадСан Франциско, Калифорния
Цветове на отборакралско синьо и златно жълто
   
СобственикПитър Губер, Джо Лейкъб
ПрезидентБоб Майърс
ТреньорСтив Кър
ТитлиБАА: 1 (1947)
НБА: 6 (1956, 1975, 2015, 2017, 2018, 2022)
Шампиони на конференцията10 (1947, 1948, 1956, 1964, 1967, 1975, 2015, 2016, 2017, 2018, 2022)
Шампиони на дивизията7 (1975, 1976, 2015, 2016, 2017, 2018, 2019)
Уебсайтwarriors.com
Домакин jersey
Team colours
Домакин
Гост jersey
Team colours
Гост
Golden State Warriors в Общомедия

„Голдън Стейт Уориърс“ (на английски: Golden State Warriors, в превод „Воините от Златния щат“) е професионален баскетболен отбор в НБА от град Оукланд в Калифорния. Името му („Голдън Стейт“) идва от прякора на щата Калифорния от времето на Калифорнийската златна треска.

„Войните“ са основани през 1946 г. във Филаделфия. Първият треньор и мениджър на отбора е Еди Готлиб, който е и автор на прякора им, а през 1951 г. става и собственик на клуба. Воден от изключителния реализатор Джо Фулкс, отборът на Филаделфия Уориърс печели първия шампионат на Баскетболната асоциация на Америка (по-късно лигата се преименува на НБА). През 1956 г. воините печелят втората си и последна шампионска титла в лигата докато играят във Филаделфия. Звезди на отбора през този сезон са Пол Аризин и Нийл Джонстън.

През 1959 г. Филаделфия Уориърс подписва договор с новобранеца Уилт Чембърлейн, известен с прякора си „Уилк Стоманената пръчка“ (на английски: Wilt the Stilt), който веднага става най-добрия реализатор в лигата и завинаги променя начина, по който се играе баскетбола. На 2 март 1962 г. в домакински мач на „воините“, игран в градчето Хърши, щата Пенсилвания, Чембърлейн отбелязва 100 точки срещу Ню Йорк Никс, което е може би най-харизматичния рекорд в историята на играта.

През 1962 г. се мести в Калифорния и е преименуван на Сан Франциско Уориърс. „Воините“ играят домакинските си срещи в няколко града в щата: Сан Франциско, Оукланд и Сан Хосе. През 1964 г. тимът печели титлата в Западната конференция, но във финала на лигата отстъпва пред Бостън Селтикс с 1 – 4 победи. През следващия сезон клубът изпада във финансова криза и в началото на 1965 г. Чембърлейн е продаден на Филаделфия 76ърс срещу 150 000 долара и още трима баскетболисти. През същата година „Воините“ избират в драфта новобранеца Рик Бери, който още през 1967 г. ги извежда до финалите. В спора за титлата обаче Воините са победени от бившата си звезда Чембърлейн и водения от него отбор на Филаделфия 76 с 4 – 2 победи.

През 1971 г. отборът окончателно се премества в Оукланд и сменя още веднъж името си – на Голдън Стейт Уориърс. През 1975 г. Воините поднасят голямата изненада в НБА, след като успяват да спечелят шампионската титла (във финала помитат с 4 – 0 победи фаворитите Вашингтон Булетс). Преди началото на плейофите никой не вярва, че отборът може да стигне до спор за титлата, като дори в залата на тима са насрочени други събития по време на финалите, което принуждава Воините да играят домакинските си мачове в Дали Сити.

Едва в края на 80-те и началото на 90-те години Голдън Стейт успява отново да се върне сред елитните клубове в лигата. Звездите на Воините тогава са Тим Хардуей (плеймейкър), Митч Ричмънд (гард) и Крис Мълин (крило), които налагат изключително красив и динамичен стил на баскетбол и си спечелват прякора „Run T-M-C“ (по името на популярната по това време рап група Run-D.M.C.). Треньор на отбора по това време е Дон Нелсън.

През 1993 г. воините избират под № 1 в драфта Крис Уебър, който заедно с друга изгряваща звезда Литрел Сприуел успява да класира отбора за плейофите. Следващият сезон обаче е белязан от постоянни кавги между Уебър, Сприуел и Нелсън и скоро и тримата напускат Голдън Стейт. Това бележи и началото на черна серия от 12 години, в които клубът не успява да се класира за плейофите.

Сезонът 2006/07 е един от най-драматичните в историята на клуба. Началото на сезона е доста слабо и едва след голяма сделка в началото на 2007 г. отборът успява да открие пътя към успеха. Воден от плеймейкъра Барон Дейвис и треньора Дон Нелънс, той успява да се класира за плейофите, където в първия кръг се изправя срещу фаворита за титлата и шампион от редовния сезон отбор на Далас Маверикс. „Воините“ поднасят изненада като отстраняват с 4 – 2 победи Далас. В следващия кръг обаче Голдън Стейт лесно отстъпва пред Юта Джаз с 1 – 4 победи.

Финали на НБА[редактиране | редактиране на кода]

През сезон 2014/15 отборът е с нов треньор – Стив Къри, играч от златните години в края на 90-те на Чикаго Булс. Водени от Стефан Къри и Клей Томпсън, печелят дивизията си за първи път от 39 години. Томпсън поставя рекорд в асоциацията на 23 януари 2015 след като за една четърт вкарва 37 точки в двубой срещу Сакраменто Кингс. На 28 март тимът минава границата от 60 победи за редовния сезон. През същата година той печели и титлата в НБА, след като във финалната серия побеждава Кливланд Кавалиърс с 4 – 2 победи.

Сезон 2016/17 отборът приключва с второ място във финалния плейоф, като губи финала от Кливланд Кавалиърс с 3 – 4.

През сезон 2016/17 отборът отново става шампион на НБА като побеждава Кливланд Кавалиърс с 4 – 1 във финалната серия. През сезон 2017/18 Голдън Стейт Уориърс повтаря успеха си, като във финала отново побеждава Кливланд Кавалиърс, но този път с 4 – 0.

Сезон 2021/2022 година отново е печеливш за Уориърс. Във финала за титлата те побеждават Бостън Селтикс с 4 – 2 победи.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]