Трени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кохановски достига върха на своята лирика с „Трени” 1580г. – оплакваческа антична песен („Жалби”, от гр. „тхрено“ - оплаквам). Те са от най-късните произведения на Кохановски. Изпети и изплакани поради смъртта на неговата малка дъщеря Уршула. Цикълът се състои от 19 песни. Това е цяла поема на скръбта. Подобно на Ронсар и Петрарка оплаква действителна личност, сплетена с неговата биография.

Изразява най-напред своята печал – в първите „трени“. Съзнанието за добродетелите и дарбите на загубеното дете и спомените за него го водят в следните „трени“ до отчаянието. В последните „трени“ той стига до примирието.

Бащината любов кара Кохановски да види в своята умряла дъщеря върха на всички добродетели. Хиперболите са такива, че не нарушават искреността на чувството и простотата на израза.

У малката Уршула поетът например е забелязал поетически дар. Разкривайки и своето славянско чувство, той я назовава „Сафо славянска“. Това е една ранна проява на славянско съзнание в полската литература.

Стигайки до отчаянието, Кохановски не търси утеха в религията. Той дори изказва съмнение в безсмъртието на душата. Опълчение срещу християнските кумири – християнството като причина за смъртта на Уршула. Утеха намира най-вече в една философия на живота, която разказва пред него явилата му се насън или наяве – той не може да каже със сигурност – негова майка в последната част на произведението („Сън“). Много е важен образът на майката – като медиатор между двата свята, утеха, че смъртта все пак не е безсмислена. Донася успокоение, че душата на Уршула е добре. От ренесансово божество тя се превръща в звезда на божията любов. Преоткрито е върховенството на невидимия свят, изстраданата хармония е заменена с нова – на покаянието и примирението. Чрез преминаване на детето от отвъд Кохановски се докосва до бароковата метафизика. Величественото спокойствие на смъртта, изкупителната цена на мъдростта – страданието.

Има градацията на емоциите, амплитуда на представата за вярванията. В духа на хуманистичния и реформаторски манталитет се обявява срещу Бога и безсмислието на живота. Образи на бога няма. Природата е голям ренесансов интерес. В средновековието природата е фон, статична. В ренесанса тя има голяма роля, важен елемент от произведението и има връзка със състоянията на Аз-а.

Смъртта на Уршула е „отнемане” в следните проекции – алегории: погълнато от змията славейче пред очите на неговата майка (1 трен); обрулен неузрял плод (4 трен); прекършен от небрежен овощар млад филиз от маслина (5 трен) – мотивът за сляпата смърт. Случилото се нещастие засяга равновесието в света.

7 трен – Напускането на починалата дъщеря под формата на сватбена песен (венчаване с отвъдното), където контрастът с фолклора засилва скръбните изживявания. 16 трен – настъпва поврат 18 трен – Кохановски изповедно се насочва към Бог Отклонение от ренесансовите представи. Елементи на барок. Образът на черноласката липа (Чернолас) – имението на автора където пише.

При Кохановски мотивът не е еднообразен, а разнообразен, видян от различни гледни точки, но разбира се опира на човешката индивидуалност (пр. любовен мотив – щастлива, неосъществена, еротична, илатоническа любов).