Филтър за твърди частици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Филтърът за твърди частици (на английски: Diesel particulate filter, съкратено DPF) е система за дизелови двигатели, която служи за отделяне на дизеловите сажди от изгорелите газове.

Тъй като с времето филтърът се запълва, често той е покрит с катализаторен слой от благородни метали, който позволява т.нар. регенериране. При пасивното регенериране, в присъствието на катализатора отложените сажди бавно се окисляват до СО2. Този процес протича при температурен обхват от 350-500°С и се извършва непрекъснато, без водачът на превозното средство да предприема някакви особени мерки. При често градско пътуване пасивното регенериране се оказва недостатъчно. Ето защо в този случай на всеки 1000 до 1200 km е необходимо да се управлява превозното средство на по-дълъг път при постоянна скорост, която задейства процеса на активно регенериране. При него температурата на изходящите газове се повишава до около 600°С и като резултат отложените върху филтъра частици директно изгарят.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Филтър за дизеловите частици - Технически речник - Иновации - Светът на VW. // Фолксваген България. Посетен на 2010-03-11.

Външни препратки[редактиране | edit source]