Свирка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свирка
Свирка в Общомедия

Свирката е музикален инструмент, който произвежда звук чрез протичащ през него газ, най-често въздух. Тя може да работи с уста или да се захранва от въздушно налягане, пара или други средства. Свирките варират по размер от малка свирка или тип флейта до голям църковен орган.

Полицейска свирка Върбова свирка
Полицейска свирка
Върбова свирка

Свирките съществуват от древни времена, откакто първите хора са изваяли такава от клон и открили, че могат да направят звук с нея. В Древен Египет като свирки са били използвани малки раковини.[1] Много от днешните духови инструменти са наследници на тези ранни свирки. С повишаването на механичната сила са разработени и други форми на свирки.

Една характеристика на свирката е, че тя създава чист или почти чист тон. Превръщането на енергията на потока въздух в звук идва от взаимодействие между твърд материал и флуиден поток. В зависимост от геометрията има два основни вида свирки: тези, които генерират звук чрез колебания на течния масов поток, и тези, които генерират звук чрез колебания на силата, приложена към заобикалящата среда.

Върбовата свирка е популярна детска играчка от миналото, като може бъде употребена в съвремието като част от уменията за оцеляване сред природата. В кората на върбово клонче се срязва V-образен процеп, след това прорязаната кора се начуква, за да се отдели (това е възможно пролетта, когато има дървесни сокове), и под процепа се издълбава резонансна кухина и път за въздуха, кората се нахлузва обратно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arroyos, Rafael Pérez. Egypt: Music in the Age of the Pyramids. 1st. Madrid, Centro de Estudios Egipcios, 2003. ISBN 978-8493279615. с. 28.