Аналогово-цифров преобразувател

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Принципен електрически символ на АЦП

Аналогово-цифров преобразувател (съкратено АЦП; на английски: Analog-to-digital converter - съкратено ADC). Електронно устройство което преобразува аналоговият сигнал на входа си в двоичен код на изхода си. Основни параметри са разрядност на изхода и време за преобразуване. От първото зависи точността на устройството (напр. то може да е 8, 10, 12, 16 битово). От второто зависи максималната честота на входният сигнал, който може да се преобразува.

Теоретична характеризация[редактиране | edit source]

На теоретично ниво аналогово-цифровите преобразуватели могат да бъдат характеризирани с параметри определящи тяхната точност, линейност, зашуменост, бързина и д.р. В последващата секция са описани някои фундаментални особености на аналогово-цифровите преобразуватели.

Резолюция[редактиране | edit source]

Резолюцията на преобразувателите обобщено се свежда до това колко дискретни кода може представи за даден обхват на входният аналогов сигнал. Дискретните нива на изхода на аналогово-цифровите преобразуватели образуват така наречена грешка от квантуване. В най-общият случай, без да се прави многократно семплиране тя може да бъде изразена по следният начин:

Q = \dfrac{V_ \mathrm {RefH} - V_ \mathrm {RefL}}{{2^M}-1},

където V_ \mathrm {RefH} и V_ \mathrm {RefL} са референтните напрежения на преобразувателя. Грешката от квантуване Q е изразена във единица напрежение V.

Съществуват различни схемни архитектури и решения за аналогово-цифрови преобразуватели, едни от по-популярните са: