Афоризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Афоризмът (от гръцки: αφορισμός – определение, ограничение) представлява кратко изречение, което с малко думи изразява значителна мисъл, житейска мъдрост, сентенция.[1][2]

Афоризми са много народни пословици с трайно значение („Ум царува, ум робува, ум патици пасе“). Афоризми са и авторски стихове с богато съдържание и силно въздействие върху читателите („Септември ще бъде май“ – Гео Милев), синтезираната идея на някои произведения („Не се гаси туй, що не гасне“ – Иван Вазов), моралното заключение на басните („Несговорна дружина не могат си почина“ – П. Р. Славейков), отделен израз от драматично или белетристично произведение и др.[2]

Афоризмите са средство за житейско и художествено обобщение на една или друга идея със силно въздействие и разпространение.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник на чуждите думи в българския език. София, Наука и изкуство, 1970, с. 94.
  2. а б в Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. София, Наука и изкуство, 1972, с. 140.