Беседа:Биполярно разстройство

Копирам тук точките, по които не съм съгласен с информацията, която намерих първо по статията и които бяха върнати след моята редакция.

1) Психозата като термин следва да се избягва в международните класификации. По дефиниция психозата също е разстройство, тоест биполярната психоза, както вероятно се нарича в България, също е разстройство. Не виждам смисъл в разликата, която правиш между психоза и разстройство.

2) На Запад се използва терминът биполярно рзастройство защото е по-щадящ: тук ми липсва обосновката защо в България тогава се използва терминът биполярна психоза: защото повече уврежда???

3) и двата ми учебника казват, че се среща еднакво често при мъжете и при жените

4) Че генетични фактори играят несъмнено роля, играят, но че болестта е генетична, това е прекалено силно твърдение.

5) Относоно хромозома 11 литературната справка ти е неактуална. Има студии, които не могат да повторят изследването нс Еgeland et al. (1987), което ти цитираш и в момента се изледват 18, 21-хромозом, както и X-хромозом. --ChewingGun 10:53, 10 ноември 2007 (UTC)

Отговорил съм ти на личната ми беседа, не е нужно на две места да пишеш едно и също мнение.--Svik 16:37, 10 ноември 2007 (UTC)

Извинявай, от скоро съм тук...с най-добри пожелания --ChewingGun 17:55, 10 ноември 2007 (UTC)

Всъщност тази тема ми е огромна болка и умишлено я избягвам... но няма как, някой ден ще трябва да се заема с нея. Истината е, че за тези така наречени "заболявания" няма нито изяснена причина, нито един обективен медицински тест и определено няма лечение. Същото е с мания и не знам как се казва на бг ADHD и OCD. В Америка напоследък излизат книги на доктори, невролози, психолози с твърдения, че това са несъществуващи болести. В Америка 10 милиона деца (знам, ужасяващ брой) са с "диагноза" ADHD, OCD, bipolar... и ги тъпчат с лекарства, които са от групата на какаина. Никак не съм съгласна тази статия да остане така без източници и особено без да се посочи, че съществуват различни мнения по въпроса и да се изнесат различните гледни точки. Не съм психолог, не съм психиатър, но имам огромен практически опит с деца и от години се занимавам да чета и изучавам проблема.--Радостина 13:54, 6 март 2008 (UTC)

Ми добре, пиши, на мен не ми се пишат статии в У по теми, с които се занимавам през деня, но ще хвърлям едно око, ако има нужда от помощ или неточности. Иначе лекарствата подобряват качествено налудностите и депресивните епизоди, така че не бил казал, че това са несъществуващи болести. Още повече, че вече и психодинамичните модели се прилагат в голямата психиатрия с резултат. --Svik 21:42, 6 март 2008 (UTC)

Разбирам те, и аз така си взимам почивка от физиката - като пиша по други теми, макар че по принцип обичам да пиша теми по физика, просто те изискват много от мен и трудно и бавно се пишат. На мен тези теми са ми много интересни и чета доста по въпроса, но не съм дипломиран психолог или психиатър. Имам много причини да мисля, че болести като биполярност са несъществуващи, но Уикипедия не е място за дискутиране на това. Колкото до лекарствата те действат по един и същи начин на всички хора, независимо дали имат някои от "заболяването" или не. Внимавам да пиша статията неутрално, а ти внасяй поправки и допълване както намериш за добре. Ако има несъгласия, ще гледаме да ги изгладим --Радостина 01:23, 7 март 2008 (UTC)

От сега да ти кажа, че не си права по един основен въпрос - че лекарствата действат по един и същи начин на всички хора - не е така. Един човек с налудности, който приема антипсихотици, ще получи промяна във възприятията и избледняване на налудностите, а един здрав човек, ако пие същите лекарства, няма да има никаква промяна в мисленето или възприятията с изключение на чисто соматичните странични ефекти на препарата - примерно ксеростомия (сухота в устата), тремор или липса на еякулация . Така че не бързай със заключенията. Лекарствата са активни химически агенти, чието действие е научно доказано и по отношение на психиката (макар интерпретацията на ефекта да не е напълно научно обяснена при всички препарати). --Svik 01:34, 7 март 2008 (UTC)

Защо изтри това за обективните лабораорни тестове макар да посочих източник? Това е чистата истина. Отново, не е тук мястото да дискутираме. Аз мога да ти посоча изследвания на специалисти от Хрвард и други реномирани места, които твърдят, че ефекта на лекарствата е един и същ за "болни" и здрави, което е разбираемо, защото това не е болест :-)--Радостина 02:18, 7 март 2008 (UTC)

няма обективни лабораторни тестове - кръвна картина, MRI, рентгенова снимка и тн., дори сложих бг източник, има хиляди такива на английски, отделно го пише черно на бяло в самия справочник на психиатрите. По това не може да има какъвто и да е спор. Знам си аз защо я избягвам дълго тази тема...--Радостина 02:23, 7 март 2008 (UTC)

ето ти бг източник където съвсем ясно пише, че не съществуват лабораторни тестове.--Радостина 02:29, 7 март 2008 (UTC)

Дори и хората с биполярно разстройство, когато са в ремисия, осъзнават, че са болни и част от тях споделят, че тогава вярват как всички хора са се наговорили да ги убедят, че са болни, а те вярват, че не са. В ремисия дори те осъзнават състоянието си, а ти да кажеш, че не са болни, просто е абсурдно. Дори и мнения от Харвард не стават в тази статия, защото биполярното разстройство е класифицирано по МКБ 10 и други мнения (че не е болест) евентуално могат да бъдат приложени към външни препратки, не и в У - знам, че се придържаш към науката и се надявам да уважиш нейните достижения и в сферата на медицината и психологията. --Svik 02:38, 7 март 2008 (UTC)

Не е вярно, че няма ефективно лечение - със съвременните средства на болните имат много дълги прозорци на ремисия и кратковременни и неинтензивни периоди да проявление. Освен това личностовите справочници и други тестове насочват адекватно кои хора са склонни към заболяването. Имай предвид, че детско-юношеската психиатрия е съвършено различна и там лечението е друго. --Svik 02:44, 7 март 2008 (UTC)

Ех, написах нещо дълго и го затрих, защото имаше конфликт на редакции :-( както и да е, опитвах се да бъда максимално неутрална и навсякъде посочвах източник. Иначе трябваше да напиша, че психиатрияа е псевдонаука и тези болести не съществуват. Защото това е моето мнение след изучаване на проблема в последните 10-15 години. Няма ефективно лечение, и за това дадох източник. Изобщо няма лечение, има маскиране на симпомите, защото след спиране на медикаментите, те се появяват отново, това не е лечение, това е псевдолечение. Спирам дотук. Ако искаш да продължим по темата, можеш в емайл.--Радостина 03:04, 7 март 2008 (UTC)

Не е така - както ти писах, психодинамичните модели се прилагат вече и към тези заболявания. Подобно на неврозите, тяхната етиология се установява и те подлежат на психотерапевтична интервенция. Не знам къде и с какво си запозната по въпроса, но не прави генерални заключения от собствения си опит, моля те. Затова е по-добре да не пишем нищо, отколкото да генерализираме. Да кажеш, че психиатрията е псевдонаука, е заравяне на главата в пясъка - тя има ефективни методи, които са реални и доказани. Дори и лечението на голям процент от пациентите да е палиативно, това е потискане на изявата на болестта, от която страда и болният, и близките му - следователно намесата е необходима и полезна. Темата е голяма за тази дискусия, но да кажеш, че тези болести не съществуват е все едно да кажеш, че земята е плоска (ако живееш в средновековието) - липсата на възможност за верифициране, не оправдава отричането. --Svik 03:16, 7 март 2008 (UTC)

Let's agree to disagree на този етап. Казах за мен е псевдонаука. (психиатрията, не психологията) По-важното е обаче не какво мисля аз, а дали статията е издържана. А на теб лично ако ти е интересно по принцип, мога да ти препоръчам да гледаш този филм (целият е на интернет)--Радостина 03:44, 7 март 2008 (UTC)

Ще го гледам, благодаря --Svik 23:22, 7 март 2008 (UTC)