Беседа:Оструша

Премахнато съдържание от статията

Версия от 10:00, 19 януари 2013 на HM-ISKRA

През 1993 г. е намерен внушителен гробнично-култов комплекс в могила Оструша край Шипка (Китов 1994а). Той е с непознато отдругаде в Тракия планово решение. Състои се от разположени в два реда в направление изток-запад 5 правоъгълни и едно кръгло помещение. От юг се влиза в хол (разпределител) . 3 входа в него на запад, север и изток водят съответно в две правоъгълни и едно кръгло помещение. Югозападно е интересно са обстоятелството, че е останало непогребано. На пода върху специална постелка е пренесен в жертва кон, чийто скелет беше открит в пълен анатомичен ред. Пълен комплект високохудожествени сребърни украси за амуницията са поставени в торба в северозападния ъгъл. До тях има фрагментиран нагръдник-яка от ризница, изработена от желязо, сребро и злато , както и два сребърни съда, също фрагментирани – фиала и каничка. Помещението в дясно- югоизточно, е кръгло. В запазентие 3-4 реда закуполяване не личи. То, може би, е започвало на по-голяма височина. Съществува хипотетична възможност да е било открито като част от храм на слънцето. Факти за потвърждаване на подобно предположение засега няма. Камерата на север от хола е изцяло запазена и е издълбана в монолитен гранитен блок с тегло повече от 50 тона. В него е моделирано и ритуално легло върху пластично украсении с лъвски лапи крака. Върху монолита е монтиран трапецовиден капак, който прави конфигурацията да наподобява саркофаг. Таванът е с имитиран гредоред, който очертава едно кръгло и и няколко десетки триъгълни, квадратни и правоъгълни образни полета. Композицията развита около централното кръгло, което очевидно символизира слънцето, още повече, че изцяло е инкрустирано със злато, от което е останал само силно изтрит варак. Триъгълните около него наподобяват слъчеви лъчи. Всички полета са били изпълнени с многоцветни изображения- портрети , сцени на борба между животни, човешки фигури, растителна и геометрична орнаментация. Голяма част от стенописите са изтръгнати през IV век от ранни християни поради нетърпимостта им към човешки изображения и заради инкрустираното злато. Те са попаднали на саркофагоподобната камера при изкопи за гробове в периферията на могилата. След като са опразнили помещението или са останали разочаровани от намереното, са направили аналогия със собствената си архитектура и са потърсили крипта като са прокопали тунел под стереобата. Там са останали „визитните им картички“ – монети на Константин Велики и фрагменти с гребенчата украса. Двете правоъгълни странични помещения са без входове. В тях се е влизало вероятно с помоща на дървени стълби. Тяхното предназначение може само да се предполага. Установени са поне два строителни периода. Първоначално- най-вероятно в началото на IV век. преди Хр. върху тристъпален стереобат е монтирана централната камера.По-късно към нея са пристроени останалите помещения. в Средата на същото столетие са изпълнени стенописите, в югозападната камера е извършено жертвоприношение на кон и са положени посочените вещи.