Беседа:Чалъкови (род)
Източници[редактиране на кода]
Стоян Чомаков става ли за източник? --Спас Колев 20:48, 2 април 2007 (UTC)
- Става ама за какво?--Мико Ставрев 20:49, 2 април 2007 (UTC)
- Ами ти за какво искаш?
Съществуват, от Копривщица са, преместват се в Пловдив и са бегликчии. --Спас Колев 20:53, 2 април 2007 (UTC)
Ха-ха - това определено ме развесели - че са фамилия исках и то не в македонското разбиране, а в човешкото - т.е. че са повече от единият споменат представител.--Мико Ставрев 20:57, 2 април 2007 (UTC)
- Ами ти за какво искаш?
Нейчев[редактиране на кода]
Твърдения като „поголовното погръчване на всички по-събудени българи в градовете“ и „в градове като Пловдив, угасва всяко съзнание за българска народност“ са очевидно неверни. Ако източникът наистина твърди такова нещо, няма как да е благонадежден и трябва да се ревизират всичките му цитирания. --Спас Колев (беседа) 14:09, 24 април 2024 (UTC)
- Цитиран е Български преглед. И него ли ще ревизираме или само Архимандрита? Юбилеен сборник по миналото на Копривщица. Тук са упоменати някои от авторите. Кой ще прави ревизия на всичките? Изводите относно ролята на погърчването в страната може да бъдат потвърдени и Тук. Luxferuer (беседа) 15:35, 24 април 2024 (UTC)
- Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --Спас Колев (беседа) 12:50, 25 април 2024 (UTC)
- Архимандрит Евтимий е първи ректор на пловдивската семинария и отличен познавач на ооложението там. От друга страна е способен кого да кани за написването на отделните монографии в сборника. Чуждопоклонничеството винаги е представлявало опастност за българската култура. Гореизброените деятели да не би да са имали само литературни изяви? Тодор Каблешков в този дух е започнал да се подписва с името Богдан. Явно и той е бил засегнат от явлението. Luxferuer (беседа) 14:29, 25 април 2024 (UTC)
- Явлението го има, но в момента е силно преувеличено - „поголовно погърчване“ даже и в Пловдив няма, а на повечето места почти липсва. Колко погърчени има в Копривщица? --Спас Колев (беседа) 14:52, 25 април 2024 (UTC)
- Има един известен само в Копривщица като Тодор Десьов. Иначе за навън е бил Теодораки Десьоолу. Luxferuer (беседа) 15:18, 25 април 2024 (UTC)
- Това имам предвид - подобно е положението на повечето места. По-сериозна елинизация има само на местно ниво - Пловдив, Македония, Одринско - но и там няма „поголовно погърчване“. --Спас Колев (беседа) 13:46, 26 април 2024 (UTC)
- В духът на борбата срещу влиянието на гръцката църква Нешо Попбрайков предизвиква фурор и си докарва неприятности, защото за пръв път през 1859 чете Апостола на църковно славянски в Пловдив. Luxferuer (беседа) 15:26, 25 април 2024 (UTC)
- Има един известен само в Копривщица като Тодор Десьов. Иначе за навън е бил Теодораки Десьоолу. Luxferuer (беседа) 15:18, 25 април 2024 (UTC)
- Явлението го има, но в момента е силно преувеличено - „поголовно погърчване“ даже и в Пловдив няма, а на повечето места почти липсва. Колко погърчени има в Копривщица? --Спас Колев (беседа) 14:52, 25 април 2024 (UTC)
- Архимандрит Евтимий е първи ректор на пловдивската семинария и отличен познавач на ооложението там. От друга страна е способен кого да кани за написването на отделните монографии в сборника. Чуждопоклонничеството винаги е представлявало опастност за българската култура. Гореизброените деятели да не би да са имали само литературни изяви? Тодор Каблешков в този дух е започнал да се подписва с името Богдан. Явно и той е бил засегнат от явлението. Luxferuer (беседа) 14:29, 25 април 2024 (UTC)
- В „Български преглед“ (текстът е очерк на Йоаким Груев) няма нищо за никакво „поголовно погърчване“. Говори се само за Пловдив, където християните били принудени „да понаучат да бърборят криво-ляво по гръцки“ (sic) - не става и дума да „угасва всяко съзнание за българска народност“. --Спас Колев (беседа) 13:46, 26 април 2024 (UTC)
- Сбиването в църквата „Св. Богородица”. Криво-ляво, ама принудени. Само така ми се струва или не си прочел историята на Червеното училище в Свиленград? Груйо Манев. Учител по пеене и църковен протопсалт. Първо учел децата да пеят псалми на български, а сетне и на гръцки. Някои служби в черковата откарвал само на гръцки... Luxferuer (беседа) 18:31, 26 април 2024 (UTC) За справки: Гъркомани. --Luxferuer (беседа) 18:35, 26 април 2024 (UTC)
- Пак частичен пример (един учител, някои служби) в споменатите горе региони - в много градове гъркоманите са екзотика. Мисля да махна това за повсеместността от статията. --Спас Колев (беседа) 06:37, 27 април 2024 (UTC)
- Сбиването в църквата „Св. Богородица”. Криво-ляво, ама принудени. Само така ми се струва или не си прочел историята на Червеното училище в Свиленград? Груйо Манев. Учител по пеене и църковен протопсалт. Първо учел децата да пеят псалми на български, а сетне и на гръцки. Някои служби в черковата откарвал само на гръцки... Luxferuer (беседа) 18:31, 26 април 2024 (UTC) За справки: Гъркомани. --Luxferuer (беседа) 18:35, 26 април 2024 (UTC)
- Не знам какво точно пише в цитираните източници, но сегашният текст на статията зачертава с дебела черта цялото Българско възраждане - излиза, че всички от братя Миладинови до Славейков са погърчени. --Спас Колев (беседа) 12:50, 25 април 2024 (UTC)
- Тук са една част от приносите на Адам Нейчев. Luxferuer (беседа) 15:50, 24 април 2024 (UTC)
- Тук също е цитиран Нейчев. Luxferuer (беседа) 16:07, 24 април 2024 (UTC) Цитиран е и в Димитраки Теодоров и в Стоян Чомаков. --Luxferuer (беседа) 19:17, 24 април 2024 (UTC) Всичко е взето от Юбилейният сборник. --Luxferuer (беседа) 19:20, 24 април 2024 (UTC)
Споменаване[редактиране на кода]
Иван Симеонов (правист). Дали няма да откриеш в кои събрания е бил депутат? Адам Нейчев сщо го има споменат в източника. Luxferuer (беседа) 01:48, 25 април 2024 (UTC)
- В XVII ОНС го има - изглежда допълнително избран, от Врачански окръг. --Randona.bg (беседа) 18:28, 25 април 2024 (UTC)