Беседа:Черкаски

История на селото

Село Черкаски е разположено на около 10 км северно от полите на Западна Стара планина. Намира се в котловинна местност заобиколена от няколко средно големи обрасли по върховете с гори хълмисти възвишения. Самото село е застроено в равнината по течението на малката река Шуговица, която води началото си от землището на с. Слатина и се влива в река Огоста някъде под гр. Михайловград. Въпреки малката водосборна площ, при силни проливни дъждове каквито преваляват тук, тя приижда бурно и нанася сериозни щети на населението. Запомнени са такива прииждания през 1888 и 1959 год. когато половината от селището е било потънало във вода и дадени човешки жертви и други опустошения. През селото минава шосе което го свързва с градовете Берковица и Враца и това е най-късото разстояние между тези два града. Селото граничи със землищата на селата Замфирово, Пърличево, Ботуня, Стояново, Рашовица, Драганица и гр. Вършец. Дълго време от незапомнени времена в близост със сегашното място на селото е имало заселища малки с българско население. Такива те се запазили и през време на турското нашествие и после през робството. Едно от тези селища под името "Гердан Паласка" намиращо се между с. Черкаски и с. Вършец в местността "Дъбравите" е просъществувало до 1500 година и се е загубило от чумна епидемия. Жителите му се преселили в с. Черкаски и гр. Вършец. Има сказания за съществуването на селище през римската епоха на около два км от сегашното село, наречено "Мелекли град", което по-късно е разрушено. Самото село Черкаски на сегашното му място е основано от турците около 1410 г. Отначало в него се заселват турци, ходили на хаджилък в градовете Мека и Медина, поради което на селото е дадено име "Хаджилар Маалеси". По-късно в него се заселват и българи от близките малки селища намиращи се в местностите "Крано" и "Селището". Така образуваното селище се развива бързо и е едно от най-големите селища за онова време. Наброява към 200 къщи докато окръжаващите го други селища са брояват от 10 до 20 къщи. Седалище на административната власт на турците. Има конак, полиция и пр. Организиран е постоянен пазар на добитък и селскостопански произведения. За развитието на селото помога и минаващият през него път от гр. Лом през Петрохан за гр. София, по който са превозвани сол и други стоки за населението главно с волски коли. Самият път съществува от незапомнени времена, може би от римско време, за което свидетелствува стара каменна крепост на около 800 метра югозападно от селото и на около 200 метра от старото трасе на пътя, която днес е разрушена. При разкопки тук са намирани предмети принадлежащи на римската култура. Образуването на общината става непосредствено след освобождението на България през 1878 год. Общината е съставена от селата с тогавашни имена: Хаджийска махала (Черкаски), Мечит махала (Пърличево), Дупляк (Ботуня), Сердар чифлик (Стояново) и Драганица. Седалище на общината е село Черкаски. През 1906 г. от общината се отделят селата Дупляк и се присъединява към община Главаци и с. Сердар чифлик минава към община Озирово. Останалите три села обособяват общината до 1934 год. когато общината е съкратена и с останалите села минават към общината Вършец. През същата година се променя и името на с. Хаджийска махала с ново име Черкаски и на Мечит махала с ново име Пърличево. Името Черкаски селото получава в памет на прославения радетел за изграждането на новата българска държава княз Владимир Александрович Черкаски и с. Пърличево на името на Григор Пърличев. За пръв път кмет след образуване на общината е назначен някой си дядо Димитър Тропалецо роден в с. Черкаски (Хаджийска махала). Същият е чист българин, от чиято фамилия има и сега живи представители в с. Черкаски. Запомнен е с решениeто му да раздаде на населението останалите от горите, оставени след напускането на турците. След него кмет е Евгени Цветков от с. Драганица, човек за времето си доста образован, бивш учител. Той кметува повече от 10 г.Поминъка на населението от общината от най-ранни години е развито скотовъдство и отчасти земеделие. Изработвани са и прости изделия от дървен материал какъвто има тогава в изобилие, с които са търгуват жителите със селата от Дунавската равнина. Забележително е, че в село Черкаски се развива овощарството, което е наследено от турците. Особено разпространение получава крушата като овощен вид. С овощията си селото се слави дълго време и поддържа пазара в курорта Вършец. Към община Вършец е до 1 ян. 1956 г., когато след проведените избори се обособява Общински народен съвет в с. Черкаски към който се включват селата Драганица и Пърличево. За председател е избран Иван Богданов от с. Черкаски. През 1959 г. се отделя с. Пърличево и преминава към Народния съвет в с. Замфирово. С останалите села Черкаски и Драганица общината съществува до сега. //*Източник: http://isda.archives.government.bg:84/Process.aspx?type=Inventory&agid=24&flgid=16095&ilgid=41462 DesoG (беседа) 21:07, 8 декември 2022 (UTC)