Гледам историята, по-рано е била под това име, незнам защо са я написали Шонбрун. Нека се включат повече хора с мнения --Nad20:41, 14 декември 2007 (UTC)[отговор]
Моля проверете в правописния речник, че важи правилото: Не се пишат буквите ю, я и ь след буквите ж, ч и ш, т.е. името трябва да е Шонбрун--Ket (беседа) 11:10, 21 май 2019 (UTC)[отговор]
Тази логика не би трябвало да важи за думи от чужд произход и е абсурдно да я прилагаме точно за един от най-известните обекти. Ако игнорираме правилата на транслитерацията, за да спазваме това правило, трябва да прекръстим всички подобни статии за имена с немски/шведски произход (като Шьонбург, Шьовде, Шьонборн, и още един куп); всички статии за имена от китайски или корейски произход (Чьоинг Дордже като един пример), и какви ли не още. Пуснала съм за всеки случай запитване към ИБЛ, но на този етап споделям лично мнение, че не е редно да се прилага подобен двоен стандарт при транслитерацията на чужди имена, че даже и да стои в статията това високомерно "често погрешно изписвано Шьонбрун". Elizaiv22 (беседа) 18:55, 17 януари 2022 (UTC)[отговор]
Погледнете и Наредба 6 от 1995 [1], която все още си е валидна (за което понякога съжалявам, но не и в този случай :)). Раздел ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА НЕМСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА, чл. 39 т. 2. – „лабиализуваните гласни, отбелязвани графически с o (ое) и u (ue, ui) в началото на името и след гласна се предават съответно с йо и ю, а след съгласна, включително и след шушкавите съгласни - с ьо и ю (Olde - Йолде, Viol - Фийол, Udem - Юдем, Uerdingen - Юрдинген, Uhlzen - Юлцен; Nordlingen - Ньордлинген, Loebenstein - Льобенщайн, Duisburg - Дюсбург; Schonefeld - Шьонефелд, Schuttorf- Шюторф)“. Т.е. трява да е Шьонбрун. --Randona.bg (беседа) 19:27, 17 януари 2022 (UTC)[отговор]
Мерси за препратката! При положение, че има изрично правило в тази посока (утвърдено в нормативен акт) и името не е възприето в езика по различен начин от описания в това правило, значи няма спор, по който да се налага да постигаме консенсус. Randona.bg, може ли да ми съдействате за преместването на статията, да не рискувам да изтрия нещо по грешка? Elizaiv22 (беседа) 19:54, 17 януари 2022 (UTC)[отговор]
В статията „Транскрипционни дилеми“ (с автори Борис Парашкевов, Дария Карапеткова и Амелия Личева) пише, че:
[...] в БТНИ (2015: 43 сл.) бяха защитени и лансирани транскрипциите Schön – Шон, Schönbrunn – Шонбрун, Schönefeld – Шонефелд, Schöpf – Шопф, Schörner – Шорнер, Schötmar – Шотмар, а не „Шьонбрун“, „Шьопф“, „Шьорнер“ и т.н.
[...] в НПРБЕ (2002: 65) се постулираше (макар и в една несъвсем угледна забележка) френските и немските палатални гласни eu, u, ö, ü да се предават на български съответно с о и у, когато се намират след шушкава съгласна (ж, ч, ш). [...] Но в ОПРБЕ (2012) този крайно спорен правописен въпрос е останал без разискване, въпреки че в една дискусия преди издаването на речника бе взето изрично решение да се запази научно обоснованото становище в НПРБЕ.
Наредба 6, както писах, е валидна, тя е официалният документ, и частното мнение в една статия няма абсолютно никакво значение. НПРБЕ (2002), тоест т.нар. „Нов правописен речник на българския език“ от 2002 г., има изключително лошо реноме и от Института за български език на БАН настоятелно препоръчват да не го използваме. Бил пълен с грешки и бил, меко казано, със съмнителен произход. Валиден сега е речникът на БАН от 2012. От БАН са наясно, че не могат да променят Наредба 6. Преди да се правят промени в Уикипедия трябва да се проучва комплексно въпросът, за да не се разпространяват грешки. Смятам, че грешното използване на Шонбрун се дължи главно на Уикипедия, освен на разни неграмотни журналисти, прочели само едно нещо. Слава богу, в много материали не са се поддали на това и са го писали Шьонбрун. --Randona.bg (беседа) 10:42, 18 януари 2022 (UTC)[отговор]
